Решение № 2010 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15598/2010 г.

Решение № 2010 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15598/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез пълномощника му - юрисконсулт Цончовска, срещу решение № 12803/01.11.2010 г. по адм. д. № 15861/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, в частта му, с която е отменена Заповед № РД-15-896/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното правоотношение на Лилия Иванова Замфирова, от гр. Враца на длъжността директор на Областна дирекция "Земеделие" - Враца, като се претендира отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Лилия Иванова Замфирова, чрез пълномощника си - адв. Дойчинов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил, по жалба на Лилия Иванова Замфирова, Заповед № РД-15-896/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 108 от ЗДСл и ПМС № 265/10.11.2009 г. /обн. Д. в. бр. 90/13.11.2009 г., в сила от същата дата/ е прекратено служебното правоотношение на Замфирова, на длъжността директор на Областна дирекция "Земеделие" - Враца при МЗХ, като материално незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е в нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като липсват данни за реално съкращение на длъжността. Съдът е приел, че по силата на ПМС № 265/10.11.2009 г., е налице преобразуване на Областна дирекция "Земеделие"-Враца към Главна дирекция "Земеделие" при МЗХ, в Областна дирекция "Земеделие", като специализирана териториална администрация към министъра на земеделието и храните, като въпреки това, служебните правоотношения на служителите в тези областни дирекции се запазват, вкл. и на директорите, на основание чл. 87а от ЗДСл. От друга страна при съпоставяне на длъжностните характеристики преди и след съкращението на длъжността, съдът е констатирал почти пълно съвпадение във функциите и задълженията им, от което е направил извод за липсата на реално съкращение на длъжността, като още едно основание за отмяна на заповедта. Решението е неправилно. При установените данни за наличие на нови структурни промени в Министерството на земеделието и храните, приети с ПМС № 265/10.11.2009 г за приемане на нов Устройствен правилник на МЗХ и създаване на областни дирекции "Земеделие", в сила от 13.11.2009 г., съдът е следвало да съобрази докрай тези промени засягащи съществуващите към Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ Областни дирекции "Земеделие" и в частност разпоредбите регламентиращи статута на директорите, каквато длъжност е изпълнявала и ответницата. В съответствие с чл. 2, ал. 1 от това ПМС, съдът правилно е отчел, че с влизането му в сила, т. е от 13.11.2009 г., съществуващите дотогава Областни дирекции "Земеделие", се преобразуват в Областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните, но не е съобразил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от него, визираща статута на директорите на новите Областни дирекции "Земеделие", като органи на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията /ЗА/, поради което и извода му, че след извършената промяна служебното правоотношение за длъжността "директор" на областна дирекция "Земеделие"-Враца се запазва, на основание чл. 87а от ЗДСл., е незаконосъобразен. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 265/10.11.2009 г. областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА, чието правоотношение възниква по силата на договор, който се сключва, изменя и прекратява от министъра на земеделието и храните. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА предвижда, че ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат за органи на изпълнителната власт. Органите по чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА, вкл. и новосъздадените специализирани териториални органи - директори на ОД"Земеделие", по аргумент от чл. 19а, ал. 1 ЗА, не са държавни служители, а имат всички права по трудово правоотношение, освен тези които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. От изложеното следва, че с влизане в сила на посочените промени служебното правоотношение на ответницата на длъжността "директор" на Областна дирекция "Земеделие"- Враца, като държавен служител се счита прекратено, а не за запазено и в новосъздадената структура, тъй като по силата на визираните нормативни промени липсва правна възможност директора да бъде държавен служител по смисъла на чл. 2 от ЗДСл. Поради това и в приетото длъжностно разписание на МЗХ в сила от 13.11.2009 г. длъжността "директор" на ОД "Земеделие" към МЗХ не съществува като позиция. Ето защо е налице реално съкращаване на длъжността - като нормативно определена позиция в щатното разписание и като система от функции, задачи и задължения. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно, поради нарушение на материалния закон, решение, което следва да бъде отменено. С оглед на това, че делото е изяснено от фактическа страна, след отмяна на решението, следва да се постанови друго по същество на спора, с което жалбата на Лилия Иванова Замфирова срещу Заповед № РД-15-896/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и горите се отхвърли, като неоснователна. В останалата му прекратителна част решението е влязло в сила като необжалвано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав