Решение № 366 от 6.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1241/2011 г.
ВКСIII наказателно отделение06.10.2011 г.докладчик т Елияна Карагьозова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. Х. за възобновяване на нчнд № 3068/2009 г. по описа на Районен съд-Пловдив. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения В. А. Х. за възобновяване на нохд № 1271/2003 г. по описа на Районен съд-Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 366 от 6.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1241/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения В. А. Х. за възобновяване на нчнд № 3068/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд, отменяване на постановеното по него протоколно определение № 827/16.07.2009 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Иска се и възобновяване на нохд № 1271/03 г. на ПРС. В искането се сочи, че делото за групиране на наказания по присъди е разгледано в негово отсъствие, задочно, както и нохд № 1271/03 г., поради което моли повторното им разглеждане на които да присъства лично. Защитата поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е дал ход на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание осъденият конкретизира, че искането му отнася единствено до горепосоченото определение, а не до присъда № 5/5.01.2005 г. по нохд № 1271/03 г. на ПРС. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането относно нчнд № 3068/2009 г. е процесуално допустимо. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: С горното определение Пловдивският районен съд е групирал наказанията на В. А. Х. наложени с присъди по нохд № 2404 по описа на ПРС-4 н. с., нохд № 1622/05 г. по описа на ПРС-13 н. с., нохд № 1271/05 г. по описа на ПРС-15 н. с., нохд № 445/02 г. по описа на ПРС-8 н. с., нохд № 2368/04 г. по описа на ПРС - 3 н. с. и по нохд № 2196/03 г. по описа на ПРС - 1 н. с. и е определил за изтърпяване едно ОБЩО наказание, най-тежкото в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Определил е наказанието да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип. На основание чл. 24 НК съдът е УВЕЛИЧИЛ общото наказание с ЕДНА ГОДИНА и постановил за изтърпяване при СТРОГ режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Определението не е било обжалвано от служебния защитник и е влязло в сила след изтичане на законоустановения 15 дневен срок. Доводът за нарушение на процесуалните правила по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е неоснователен. Делото е разгледано по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК в отсъствие на осъденото лице. Като основание за това е отчетено обстоятелството, че Хасов е напуснал страната и няма данни за адрес, на който да бъде призован. Видно е също така съгласно данните по делото и протокола на съдебното заседание, че Хасов е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 16981/14.04.2006 г. за изтърпяване на наказания по пет присъди на ПРС и едно досъдебно производство и към датата на тази справка не е бил установен и задържан. При така изложените обстоятелства в съответствие с чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК районният съд е дал ход на делото в отсъствие на осъдения Хасов, при спазване изискването за участие на защитник, какъвто му е бил назначен на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК. Разглеждайки делото в отсъствие на осъдения, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, които да обусловят възобновяване на делото с последиците на чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК. Това е така, защото съдът е спазил процедурата по чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК съгласно която, "когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответните органи. ". Освен това е осигурил служебен защитник, който е присъствал на делото и е защитавал интересите му. Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено. Видно е от приложеното нчнд № 3068/09 г. по описа на РС-Пловдив Х. не е бил призован, тъй като се е намирал в неизвестност, и по оперативна информация е пребивавал в Кралство Испания. Във връзка с изпълнението на наказания лишаване от свобода по нохд № 1622/2005 г., нохд № 1271/2003 г., нохд № 445/2002 г. и нохд № 2368/2004 г. прокуратурата е поискала групиране на присъдите и определяне на общо за изтърпяване наказание. С оглед изпълнението на наказанията по посочените присъди Районна прокуратура Пловдив е издала Европейска заповед за арест и на 18.11.2009 г. Хасов е бил задържан в Испания-Мадрид, а на 02 декември 2009 г. бил предаден от Интерпол-Мадрид на българските власти и екстрадиран на същата дата с полет на авиокомпания FB 472 с час на заминаване 12.20ч. Доводът, че присъдата по нохд № 1271/2003 г. включена в групирането по чл. 25 вр. с чл. 23 НК е постановена задочно в негово отсъствие е неоснователен. От приложените нохд № 1271/03 г. на РС-Пловдив, внохд № 160/05 г. на ОС-Пловдив е видно, че Х. е присъствал лично при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции. Присъдата не е била постановена по реда на чл. 269 НПК. По изложените съображения, разглеждайки нчнд № 3068/09 г. и постановявайки определение на основание чл. 306 НПК в отсъствието на осъдения Х., районният съд-Пловдив не е допуснал съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение. Обстоятелството, че делото е разгледано в отсъствие на осъдения Хасов не му дава правото да претендира възобновяване на делото на основание чл. 423 НПК. Законът легитимира задочното осъждане с постановена осъдителна присъда. Определението по чл. 25 вр. с чл. 23 НК е законова последица от присъдите постановени срещу подсъдимия, но постановяването му в отсъствие на осъденото лице не съставлява основание за възобновяване на делото. Осъденият може да претендира единствено за нарушение по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, каквото в случая не е налице. Определението е законосъобразно, съдът е определил общо наказание по 6 дела и правилно е увеличил общото наказание по реда на чл. 24 НК. Искането за възобновяване на нохд № 1271/2003 г. следва да се остави без разглеждане. С решение № 498/10.07.2006 г. по н. д. № 1134/2005 г. Върховният касационен съд, второ нак. отделение е оставил в сила решение № 568/3.10.2005 г. по внохд № 160/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е била потвърдена присъда № 5/5.01.2005 г. по нохд № 1271/03 г. на РС-Пловдив. Следователно присъдата и решението са проверени по касационен ред по жалба на осъдения Хасов, поради което липсва законово основание за възобновяване на делото. По изложените съображения искането за възобновяване на нчнд№ 3068/09 г. по описа на РС-Пловдив следва да се остави без уважение, а искането за възобновяване на нохд № 1271/03 г. на РС-Пловдив да се остави без разглеждане като недопустимо. Воден от тези мотиви, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение