Решение № 2481 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 548/2016 г.

Решение № 2481 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 548/2016 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 04.11.2015 г. по адм. д. № 11704/2013 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Х. П., Е. И. П. и С. И. П. срещу заповед № РД - 30 - 363/05.11.2013 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Решението се обжалва с касационна жалба от Х. И. П. и С. И. П.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателките молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при СО я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд С. - град заповед на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община е разпоредено на жалбоподателките да премахнат описания в заповедта незаконен строеж, представляващ пристройка към жилищната сграда, разположена на регулационната линия към съседния урегулиран поземлен имот, изградена без разрешение за строеж и инвестиционен проект. Административният орган е приел, че строежът не е търпим съгласно представен по делото отказ за издаване на удостоверение за търпимост, влязъл в сила. Административен съд С. - град е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За него няма издадени строителни книжа. Приел е, че строжът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като противоречи на плана, действал към момента на извършването му. За време на извършване на строежа е приел периода от 1986 до 7 април 1987 г. При постановяване на решението Административен съд С. - град не е допуснал нарушение на закона. Законосъобразно и обосновано е приел, че строежът е изграден преди 7 април 1987 . В тази насока са събрани писмени и гласни доказателства, както и декларация от жабоподателките. За да приеме, че е неприложима хипотезата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и е изложил мотиви, които се подкрепят от същите. По делото е установено, че към момента на изграждане на строежа е бил в сила застроителен и регулационен план, одобрен през 1984 . Процесният строеж попада в имот пл. № 236. За него и за имот пл. 237 е отреден парцел V - 236, 237 от кв. 202. По този план жилищната сграда, към която е изградена незаконната пристройка не се запазва, като е предвидена нова четириетажна жилищна сграда със запис в графичната част на плана "г+м+3+а"при свободно застрояване. Административен съд С. - град е изложил подробни съображения, поради които не е възприел допълнителното заключение на техническа експертиза от друго вещо лице, което установява, че между имоти пл. № 236 и 235 било предвидено свързано застрояване. Това заключение изцяло противоречи на представените доказателства относно съдържанието на ЗС от 1984 г. в неговата текстова и графична част. Имоти с пл. № 236 и 235 попадат в границите на различни парцели, за които е предвидено свободно застрояване съгласно извадката от графичната част на ЗС от 1984 г. Законосъобразно и обосновано Административен съд С. - град е приел, че процесният строеж не е търпим по правилата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Законосъобразни са и изводите му относно неприложимостта на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като не са представени доказателства за висяща процедура по узаконяване на строежа. Решението на Административен съд С. - град следва да бъде оставено в сила. Х. И. П., Е. И. П. и С. И. П. следва да бъдат осъдени да запатят на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Н аредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд