Решение № 11544 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4281/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, срещу решение 1264/26.02.2021г., постановено по адм. дело 13780/2019г. на Административен съд-София град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221718005181-091-001/16.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1863/04.11.2019 г. на Дирекция "ОДОП" София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства и при липса на доказателства, ангажирани в съдебното производство, направил необосновани изводи за доказани реални доставки на стоки и услуги. По подробно изложени доводи се претендира Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт или да върне делото за ново произнасяне от друг състав на първоинстанционния съд. Жалбата се поддържа от юрисконсулт Горанов, който претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и държавна такса за касационното производство. Ответникът Керин БГ Стънт ЕООД, в съдебно заседание чрез адв. Шарапов оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Административен съд София град. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт (РА) Р-22221718005181-091-001/16.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1863/04.11.2019 г. на Дирекция "ОДОП" София, с който на Керин БГ Стънт ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за периоди м. 11.2015г., от м.02.2016г. до м.04.2016г. и от м.07.2016г. до м.12.2016г. в общ размер на 25 437,06 лв. и лихви за забава в общ размер на 7 007,16 лв. С оспореното пред настоящата инстанция решение, АССГ е отменил РА Р-22221718005181-091-001/16.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София и е осъдил ОДОП София да заплати на Керин БГ Стънт ЕООД разноски в размер на 2 200 лв. Съдът е изложил мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност съдът е посочил, че сама по себе си липсата на кадрова и материална обезпеченост на преките доставчици не може да ограничи правото на получателя по доставки на стоки и услуги да приспадне данъчен кредит за платени от него стоки и услуги, ползвани за целите в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама. В този смисъл, за да откаже признаването на правото на приспадане на данъчен кредит, органът по приходите следва да установи не само липсата на кадрова и материална обезпеченост, но и връзката на последната с данъчна измама. А в случая, органите по приходите не се позовават и не представят доказателства за наличие на данъчна измама, което, от своя страна, изключва липсата на кадрова и материална обезпеченост на преките доставчици като основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. На следващо място, след като е посочил, че реалността на доставките е необходима предпоставка за признаване правото на данъчен кредит и установяването й е в тежест на ревизираното лице съдът е приел, че с оглед извършената ССчЕ и представените писмени документи към административната преписка - фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, платежни документи, счетоводни разпечатки и други подробно описани документи, реалността на доставките е доказана. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. Съгласно чл.25, ал.2 ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки и услуги. Необоснован на събраните доказателства е извода на АССГ, че по процесните фактури, е доказано да са осъществени действителни данъчни събития. По отношение на доставките с предмет - транспортни услуги, полагане на настилки, изграждане рампи, декор и сцени, в хода на ревизията са представени само фактури и договори. Липсват съпътстващи фактурите документи за извършване и предаване на фактурираните услуги. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Договора доказва наличието на облигационно отношение между страните по него, но не и реалността на доставките. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или извършване на услугите, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение дали има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. В случая, доказателства за реални доставки на транспортни услуги и други видове услуги не са представени, а констатациите на АССГ за наличието на такива са неподкрепени със събраните доказателства и необосновани. По отношение на доставките с предмет - гуми, авточасти и моторно масло, изводите на първоинстанционния съд за съпътстващи фактурите документи са неправилни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В хода на ревизията от страна на ревизираното дружество са представени само фактури и договори, и по отношение на само някои от доставките на стоки - описи към фактури и приемо-предавателни протоколи (по фактури на Прокси Еком ЕООД ). Освен това, в хода на ревизията е установено, че за ревизираните периоди, доставчиците не развиват реална икономическа дейност нямат материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. От съдържанието на описите и ППП не може да се установи място на предаване на стоките, механизма на доставките и транспортирането им до получателя, нито за какви конкретно автомобили са предназначени доставяните авточасти, които обстоятелства, преценени в съвкупност с установените факти, че доставчиците нямат материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, а самото ревизирано дружество не доказва твърдението си за влагане на закупените авточасти и гуми в конкретни ППС, обосновават извод за недоказано предаване на стоките по процесните фактури с предмет - авточасти и гуми и моторно масло. При липса на убедителни доказателства за предаване на стоките по процесните фактури и неизяснена последващата им реализация в икономическата дейност на лицето, като предпоставка и елемент от фактическия състав за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, то решението на АССГ е неправилно и в тази му част. Този извод не се разколебава и от установените по делото факти със заключение по назначената ССчЕ, тъй като осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното извършени доставки на стоки, защото представлява удостоверяване от самото лице на факти, от които черпи благоприятни правни последици от осъществяването им. Правните изводи на съда, че получателя по доставката не следва да доказва технически и кадрови ресурс на доставчиците си, е по принцип правилно. Настоящата инстанция напълно споделя възприетата от ВАС и СЕС съдебна практика, според която не следва в тежест на получателя по доставките да се вменява в отговорност действията или бездействията на доставчиците в този смисъл са решения по дела С-324/11 (Gabor Toth), както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David), макар, че в интерес на получателя по издадените му фактури е да докаже положителният факт на тяхното фактическо извършване. В случая обаче, този положителен факт реално извършени доставки на стоки и услуги не е доказан с представените фактури, договори, а и липсват доказателства за влагането на стоките в икономическата дейност на получателя. Следователно законосъобразен е отказа на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, поради липса на убедителни доказателства по пряката доставка за предаване на стоките и извършване на услугите и доказателства за използването им в дейността на ревизираното дружество, като липсата на технически и кадрови ресурс за извършване на доставките на стоки и услуги, следва да се цени само като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки. Като косвено доказателство за липса на реални доставки следва да ес цени и липсата на доказателства за плащане по фактурите. Следователно констатациите на органите по приходите, че процесните доставки не са реално осъществени, не са опровергани от страна на ревизираното дружество, поради което законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на получателя, а като е достигнал до други изводи АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени. Предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна следва да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата на Керин БГ Стънт ЕООД срещу РА. С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта му за разноските. снователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете инстанции и за държавна такса в общ размер на 3 266,20 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение