Решение № 3940 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 357/2018 г.

Решение № 3940 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 357/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Т. Тренков срещу съдебно решение № 523 от 08.11.2017 г. постановено по адм. дело № 754 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства е видно, че работи във фирма "Престиж-Паунов" ЕООД – Батак, като охранител в Бетонов център. Отговаря на условията за заеманата длъжност, още повече, че в бъдеще същата ще бъде трансформирана във въоръжена охрана. В обекта, освен строителни материали, са на съхранение автомобили, горива, метални конструкции. Обектът се намира на голяма отдалеченост от населено място и са правени опити за набези в него. Няма комуникационна наблюдателна система, камерно заснемане или други технически съоръжения за наблюдение и охрана. Не е имал противообществени прояви, не е осъждан, срещу него няма заведени преписки или висящи наказателни производства. Отговаря на здравословните условия, завършил е курсове по боравене с оръжие. От 2012 г., до момента на отказа, е имал разрешително за притежаване на късо огнестрелно оръжие. Решаващият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Опасността от нападение срещу охранявания обект е винаги съществуваща и става въпрос за крайна мярка за опазване на обществено значими блага, както и за живота на охранителя, който и да е той. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Началникът на Районно управление (РУ) – Пещера при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Пазарджик, оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозирано по делото становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на Т. Тренков против отказ за издаване на разрешения за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия (ОБВВПИ) с рег. № 315 з-120 от 12.09.2017 г. на началник РУ - Пещера към ОД на МВР - Пазарджик. За да постанови този резултат съдът изложил, че началото на административното производство е поставено с подаването на заявление с вх. № 315000-2851 от 07.09.2017 г. от Т. Тренков до началника на РУ - Пещера, с което е заявил желанието си да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, което му е необходимо за самоохрана. Към заявлението са приложени всички необходими документи, а именно: удостоверение за техническа годност на оръжие № 105 от 01.08.2017 г., карта за медицински преглед, удостоверение № 634 от 26.06.2017 г. от Районна прокуратура - Пещера, че срещу лицето няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер, свидетелство за съдимост № 1307 от 26.06.2017 г., че лицето не е осъждано, удостоверение за завършен курс по оръжезнание и боравене с огнестрелно оръжие и др. С оспорения отказ с рег. № 315 з-120 от 12.09.2017 г. на началник РУ - Пещера към ОД на МВР – Пазарджик е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на един брой късо огнестрелно оръжие на Т. Тренков за самоотбрана. Иззето е разрешението за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие обр. 3 № РА0377031/2012 г. със срок на валидност 14.09.2017 г. и разрешението за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси Приложение № 4 № 670 от 0511. 2012 г. със срок на валидност 14.09.2017 г. Иззето е и огнестрелно оръжие и боеприпаси, а именно: един брой пистолет "Макаров", кал. 9 х18 мм, № ВГ8009-91 и 45 броя патрони, кал. 9 х18 мм. Административният орган е мотивирал отказа си с това, че в заявлението за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие не е посочена основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаването му. Изложено е, че не са посочени никакви конкретни обстоятелства, от които да е видно, че жалбоподателят има необходимост да защитава своя живот и личната си неприкосновеност. От представена по делото заповед № 312 з-67 от 17.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, съдът е установил, административният орган разполага с материална и териториална компетентност да издава административни актове по посочения закон. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби от ЗОБВВПИ, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административно-производствените правила. Наред с това е достигнал до извод, че оспорвания отказ е материално законосъобразен. Съдът е приел, че предвид нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, отсъствието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, е основание за постановяване на отказ за издаването му. Посочил е, че само твърдението, че заявителят работи като охрана на обект Бетонов възел, който се намира на отдалечено място и оръжието му е необходимо за самоотбрана, не представлява основателна причина за издаване на разрешението. В административното производство не са събрани доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на жалбоподателя. Такива не са представени и в съдебното производство. Евентуалната заплаха от престъпни посегателства не може да се приеме за основателна причина за издаване на късоцевното огнестрелно оръжие за самоотбрана. Наред с това съдът е приел, че са основателни направените възражения от административния орган за това, че работата на жалбоподателя като охрана на бетонов възел представлява частна охранителна дейност съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), която се извършва след издаване на лиценз или въз основа на писмен договор с търговци, които имат право да извършват такава дейност. Съгласно чл. 12, ал. 2 от същия закон – при въоръжена охрана се спазват изискванията на ЗОБВВПИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като съгласно чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ – при осъществяване на охранителна дейност лицата получили разрешение носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В настоящия случай, в заявлението си до административния орган, Т. Тренков е посочил, че оръжието му е необходимо за самоохрана. Изложил е, че работи като шофьор, пътува през нощта и носи голяма сума пари. Посочените в заявлението обстоятелства, освен, че не са установени в хода на административното и съдебното производство, не доказват наличието на основателна причина за притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ. Поради това изводът на съда, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Тренков е законосъобразен. Представеният в първоинстанционното производство трудов договор от 02.10.2017 г. между "Престиж-Паунов" ЕООД – работодател и Т. Тренков – служител, видно от който Тренков е приел за заема длъжността "охрана" на обекти, е сключен след датата на постановяване на административния акт. Посоченият договор, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, не може да бъде взет предвид при преценка законосъобразността на постановения отказ, тъй като не е бил факт, към момента на постановяването му. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. За пълнота следва да се посочи, че с оглед на това, че искането не е за издаване на разрешително за служебни цели, посочените в жалбата на Тренков мотиви, относно работата му като охрана, също не могат да обосноват лични цели за самоотбрана по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Наличието на предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, съществуването на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона се прилагат за всяко следващо отправено искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е направил и в настоящия случай. Не органът трябва да установява, че е отпаднала основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, а заявителят – че такава е налице към момента на подаване на заявлението му. Поради това твърдението, че от 2012 г. до момента на постановяване на отказа, Тренков е имал разрешително за притежаване на късо огнестрелно оръжие не може да доведе до различни правни изводи. При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,