Решение № 8523 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4033/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Варна, чрез ст. юрк. Т. Колева като процесуален представител, против решение 1453 от 09.02.2024г., постановено по адм. дело 1058/2021 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че е налице незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и законосъобразно административният орган е наредил да бъде премахнат от неговия собственик. Оспорват се като необосновани и неправилни констатациите на съда за липса на компетентност на началника на РДНСК за издаване на заповедта по отношение на незаконните пристройки и навес, които се считат за строеж от трета категория. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на предявената жалба. Ответната страна Л. Т. Т., чрез пълномощника си по делото адв. Х. Генчева, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Иска присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е обявил за нищожна Заповед ДК-02-СИР-03/20.12.2018г. на Началника на РДНСК-Североизточен район, поправена със Заповед ДК-02-СИР-04/21.12.2018г., с която е наредено премахване на незаконен строеж: Пристройки, приобщаване на покривни тераси и реконструкция на ап. 24(мезонет) и апартамент 25 на седми и осми етаж на жилищна сграда , находящи се в УПИ ХVІІ-3,4, с идентификатор 10135.130.333 и административен адрес - гр.Варна, [улица], в частта на СМР описани в т.3, т.9, т.10 и т.13, които представляват пристройки към ап. 24 и към ап. 25 и навес. Със същото решение, съдът е отменил заповедта в частта на СМР на 7-ми етаж на кота +16.80м по апартамент 24 и апартамент 25, описани в т.1, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 , и в частта на СМР на 8-ми етаж на кота +19.50м и апартамент 24, описани в т.11 и т.12. За да обяви заповедта за нищожна, административният съд е приел липса на компетентност на началника на РДНСК да нареди премахване на пристройките към ап.24 и ап.25 и на навеса, описани в т.3, 9, 10 и 13, които са счетени за постройки на допълващото застрояване, съотв. строеж от пета категория по чл. 137, ал.1, т.5, б. в от ЗУТ, и съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, компетентността да нареди премахването им принадлежи на кмета на общината. За да отмени процесната заповед в останалата й част, съдът е констатирал наличие на компетентност на издателя, но допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й, както и противоречие с материалния закон. Обосновал е извод, че органът не е изпълнил надлежно задълженията си за служебно събиране и преценка на всички относими за случая доказателства, в резултат на което строежът предмет на оспорения административен акт, не е индивидуализиран надлежно, има неясен адресат и не се налице основанията за незаконност по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно като краен резултат при следните коригиращи мотиви: Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства и заключения на вещо лице, като въз основа на тях са изведени обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Противно на поддържаното от касатора, настоящият касационен състав счита за правилен извода на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед поради това, че процесният незаконен строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен. Видно е, че предмет на същата е незаконен строеж пристройки, приобщаване на покривни тераси и реконструкция на ап. 24 (мезонет) и апартамент 25 на седми и осми етаж на жилищна сграда, находящи се в УПИ ХVІІ-3,4, кв. 542 на 14-ти м.р. на гр. Варна . Според описанието в обстоятелствената част на акта, както и в съставения в хода на административното производство констативен акт 7/21.11.2016г., строежът представлява обединение на апартамент 24 (мезонет) на седми и осми етаж и апартамент 25 на седми етаж в жилищната сграда, реконструкция и изграждане на пристройки, приобщаване на покривни тераси към апартаментите. Следва изброяване на извършени строително-монтажни работи в 13 точки и краен извод на органа, че строежът представлява реконструкция по см. на § 5, т.44 от ДР на ЗУТ, тъй като са налице преустройства, които засягат носещата конструкция на сградата и променят натоварванията върху нея. С горната констатация е обоснована категорията на строежа трета по чл.137, ал.1, т.3, б. ж вр. с б. в от ЗУТ. Анализът на съдържанието на оспорената заповед въз основа на приложените по делото строителни книжа за високоетажната жилищна сграда и за процесните жилища, както и на фактическите констатации на вещото лице по СТЕ за вида и обхвата на извършените СМР, сочи на изводи за неясен предмет на премахване, а вследствие на горното и за неясни адресати на акта. В този смисъл, обосновани и правилни са констатациите на административния съд за незаконосъобразно процедиране на органа при издаване на заповедта да опише общо всички извършени СМР, без да ги разграничи по вид като посочи тези, които засягат конструкцията на сградата и представляват реконструкция, каквото е основанието за категоризиране на процесния строеж. Подробното отразяване на строителните дейности по сградата и апартаментите не удовлетворява изискването за описание на незаконния строеж по начин, който да го индивидуализира надлежно. Органът в случая е описал установените на място строително-монтажни работи, без да конкретизира какъв вид строеж представляват същите. Вместо това се е ограничил до общия извод, че описаните СМР са преустройства, засягащи носещата конструкция на сградата и променящи натоварванията върху нея, поради което са преценени като реконструкция . Изхождайки от дефиницията по §5, т.44 от ДР на ЗУТ и от заключенията на вещото лице, е видно, че част от отразените в заповедта дейности, а именно премахването на вътрешни преградни стени в апартаментите, не представляват реконструкция и не би следвало да влязат в предметния обхват на заповедта. В изброените в КА и в заповедта СМР по т. 2, 4, 6 и 11, има такива, които са вътрешни преустройства в двата апартамента, които не засягат конструкцията на сградата, а водят до приобщаване на площи от съседни помещения и променят предназначението на помещенията или на части от тях, т.е. не са с характер на реконструкция. В акта са отразени дейности, които обективно биха могли да засегнат носещата конструкция на сградата и да променят натоварванията върху нея, например на кота +16,80м. по: т. 1 премахване на фасаден зид от общия коридор, удължаване на стоманобетонови колони, премахване на греда от кофражна плоча, премахване на наклонена таванска плоча с изливане на нова; т. 7 премахване на външен зид на дневната, на стоманобетонова колона и на греда от кофражна плоча, както и на кота + 19,50м.; т.12- премахване на фасадна стена на спалнята и на стоманобетовонова колона и др. Същите са преценени от съда въз основа на представените строителни книжа за изграждане на жилищната сграда /Заповед Р-311/06.08.2003г. за одобряване на ПУП-ПР за имота със скица-виза за проектиране П-994/25.09.2003г., Разрешение за строеж 128/06.08.2004г. издадено от главния архитект на община Варна и одобрен на 15.07.2004г. инвестиционен проект/, както и съставените в хода на строителството /Заповед ДК-09-14-С/26.04.2005г. на Началника на РДНСК-Варна за спиране на СМР на строежа и Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството с данните за отклонения от одобрения проект при изпълнение на СМР, вкл. в частта за изградените плоча на кота +16.80м и колони; извършена промяна в РС и допуснато изменение в инвестиционните проекти, одобрено на 15.03.2007г. от гл. архитект на община Варна на направените изменения по време на строителството, отменени със Заповед ДК-10-24/07.05.2007г. на Началника на РДНСК; протокол обр.16 от 31.03.2009г. за приемане на строежа и Разрешение за ползване ДК-07-121/03.04.2009г. от Началника на РДНСК Варна/. Описаните документи са обект на проверка и от вещото лице по СТЕ, което след извършен оглед на място, установява, че част от описаните СМР засягат общи части на сградата / по т.1, 2, 3, 12 / и са извършени по време на строителството /напр. праволинейно изграждане на зида около витите стълби на кота +19.50м; промени в стоманобетовоните плочи, в стоманобетоновите колони и греди, във фасадата на сградата при стълбището спрямо предвижданията в кофражния план за кота +19.50м/. Констатациите на съдебния експерт в тази част не се оспорени пред съда, а интерпретацията на доказателствата във връзка с посочените обстоятелства, съдържаща се в касационната жалба, е неправилна и изцяло в услуга на поддържаната теза за извършена реконструкция. Обратно, горните фактически констатации на вещото лице са анализирани от административния съд в съвкупност с приложените строителни книжа, въз основа на което се формирани изводи за липса на разграничение на СМР, засягащи общи части на сградата; на СМР, засягащи конструкцията на сградата и относими към реконструкцията като основание за категоризиране на строежа, т.е. на изводите за неясен предмет на заповедта. Със същите факти съдът е обосновал и доводите си за неясен адресат на заповедта, съотв. на кого е вменено задължението по премахване на строежа дали на етажните собственици, в качеството им на собственици на строежа и за коя част от него или на Л. Т. и в какво качеството - на собственик или извършител, без да се отчете, че съществуват СМР в общи части на сградата, които не са приобщени към придобитите от нея апартаменти, респ. на които последната не е собственик, както и СМР извършени по време на строителството, на които не е извършител. Крайният извод от изложеното е, че оспорената заповед е с неясен предмет и с неясен адресат на разпоредителната част, което съставлява съществен порок на акта по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Пропуските при индивидуализацията на незаконния строеж засягат и пристройките по т.3, 9 и 13, както и навеса по т.10 от заповедта, както правилно е приел административният съд. За тях е установено по несъмнен начин, че представляват покриване на част от терасите на двете нива на сградата и приобщаване на покривни тераси към процесните апартаменти, чрез изграждане на стени от гипсокартон, метални колони и покрив от сандвич панели. При горните доказателства, неправилно органа е квалифицирал посочените СМР като реконструкция и неправилно ги е включил като предмет на заповедта, доколкото липсват данни за извършено възстановяване или замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации, съотв. за изпълнение на нови такива, които да увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, каквото е изискването според дефиницията в § 5, т.44 от ДР на ЗУТ. Последното е относимо и към категорията на процесния строеж, който е квалифициран изцяло като трета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 3, буква "ж" ЗУТ, без да се държи сметка за това, че според тази норма "реконструкцията" и "основният ремонт" на строежи от трета категория, са от същата категория, но не и пристройките, които са нов строеж, тоест не представляват реконструкция или основен ремонт на вече съществуващ за да приемат категорията на последния. По отношение на пристройките, по делото е представено Разрешение за строеж 72/14.10.2014 г. на главния архитект, с което на Л. Т. е разрешено да изгради "Покрития /слънцезащитни съоръжения/" над част от терасите към апартамент 24 и апартамент 25, като разрешеният строеж е категоризиран от шеста категория, на основание чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 9 ЗУТ. Последното не е обсъдено от органа, който само е посочил, че СМР по т. 9 и т.13 са в отклонение от издаденото РС. Действително, по делото е установено, че на място върху покривните тераси са изградени строежи, излизащи извън обхвата на посоченото РС, но от това обстоятелство не може да се изведе категоричният извод, че представляват строежи от трета категория. От друга страна, отклонението от разрешено строителство, което не е завършено, е относимо към хипотезата за незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ, която не е обсъждана и не е посочена от органа в оспорената заповед. Отсъствието на данни за горните обстоятелства, както правилно е приел административния съд, е пречка да се установи кои са дейностите в предметния обхват на издадения административен акт, какъв вид и категория строеж са същите, което доказва основанията за незаконосъобразност на заповедта по чл.146, т.3 и 4 от АПК. Тук е мястото да се посочи, че настоящият състав на касационната инстанция не споделя приетото от административния съд, че СМР по т.3, 9, 10 и 13 са на допълващото застрояване строежи от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ, с което и по арг. от чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е обоснован извода за липса на материална компетентност на началника на РДНСК да нареди премахването им, съотв. оспорената заповед в тази част е прогласена за нищожна. Безспорно е, че на място е осъществено покриване на терасите на двете нива на сградата и приобщаване към съответните самостоятелно обособени обекти, което не съответства на изискванията за допълващо застрояване според дефиницията по чл.41, ал.1 ЗУТ и на разпоредбата на чл.42, ал.1 ЗУТ. Видно е, че изграденото е върху част от покрив/покривна тераса на сградата и няма спомагателно и/или обслужващо предназначение към основното застрояване, поради което неправилно съдът го е приел за допълващо застрояване. Оплакванията на касатора в тази част са основателни. Независимо от горното, макар да не споделя изводите на административния съд за нищожност на акта, касационната инстанция, счита, че решението следва да се остави в сила изцяло, т.е. и в тази част. Крайният резултат - заличаването на процесната заповед от правния мир е постигната, който резултат е дължим предвид пороците на същата, съставляващи основания за незаконосъобразност в хипотезата на унищожаемост по чл.146, т.3 и т. 4 от АПК. Оспореното решение не е засегнато от сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по делото, касаторът няма право на разноски. В полза на ответницата по касация, съдът присъжда разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1500,00лв., платими от ДНСК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,