Решение № 5365 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12634/2009 г.

Решение № 5365 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12634/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Павел Георгиев, в качеството му на процесуален представител на началника на митница Пловдив и на директора на агенция "Митници" срещу решение № 1125 от 7.08.2009 г. по адм. дело № 1974 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 1929 от 24.07.2008 г., на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0722 от 2.09.2008 г. на директора на РМД - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "ЗИМ" ЕООД оспорва същата чрез депозирано писмено становище от процесуалните си представители адв. Татяна Рискова и адв. Борислав Иванов по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Заинтересуваната страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведеното в нея отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 1929 от 24.07.2008 г., на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0722 от 2.09.2008 г. на директора на РМД - Пловдив, с което сумата 2 620.00 лв. по фактура № 06-11-10-V от 12.12.2006 г. с предмет "международен транспорт Китай-Солун" е прибавена към митническата стойност по ЕАД № 3000/4-68587 от 16.11.2006 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от Закона за митниците и са определени на "ЗИМ" ЕООД допълнителни задължения в общ размер 355.00 лв., от които мито 78.00 лв. и ДДС в размер на 277.00 лв., ведно със законната лихва от 16.11.2006 г. до датата на плащането. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните доказателства и възраженията на задълженото лице - жалбоподател, както и правните основания за издаване на обжалвания административен акт. По делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ" ЕООД е осъществило внос на стоки, детски играчки, описани в процесния ЕАД. Спорът е относно това дали транспортните разходи Китай-Солун, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" от ЗМ. От договора с дата 20.01.2004 г., сключен между жалбоподателя и "Гуангдонг кинкий внос и износ КО" ООД, се установява, че това дружество се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД. Приложената по делото фактура не съдържа подпис на получателя, а според установеното от вещото лице, в счетоводството на дружеството-получател тя не е осчетоводена. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че изводите, до които е достигнал съдът са неправилни, понеже са основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ" ЕООД и "Гуангдонг кинкий внос и износ КО" ООД на 20.01.2004 г. договор, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Условието за доставка на стоката в Солун фигурира и в издадената от "Гуангдонг кинкий внос и износ КО" ООД на "ЗИМ" ЕООД фактура № КМ06131А от 5.10.2006 г. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в посочената фактура, от Китай до Солун. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с транспорта на стоките по процесния ЕАД от "Българско морско дружество" ЕООД са издадени на "ЗИМ" ЕООД две фактури под № 06-11-10-V от 12.12.2006 г. с предмет на доставката "международен транспорт Китай-Солун" на стойност 2 620.00 лв. и под № 06-11-10 от 15.11.2006 г. с предмет на доставката "част от международен превоз Солун-Пловдив" на стойност 1 800.00 лв. Първата фактура не е представена в счетоводството на "ЗИМ" ЕООД и не е осчетоводена, като няма и извършени плащания по тази фактура. Фактура № 06-11-10 от 15.11.2006 г. с предмет на доставката "част от международен превоз Солун-Пловдив" на стойност 1 800.00 лв. е намерила отражение в счетоводството на "ЗИМ" ЕООД и плащането по нея от страна на това дружество не е спорно. Не може да бъде споделен доводът на административния съд, че липсата на подпис на получателя по спорната фактура, който е задължителен реквизит по чл. 7 от Закона за счетоводството и неотразяването на тази фактура в счетоводството на жалбоподателя е достатъчно, за да се приеме, че "ЗИМ" ЕООД не е получател на доставката, във връзка с която е издадена фактурата и липсва плащане от страна на това дружество. В чл. 7 от Закона за счетоводството не се съдържа изискването за наличието на подпис на получателя във фактурата. Тя се намира в оригинал (стр. 181 и стр. 182) и съдържа всички изискващи се, съгласно Закона за счетоводството реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. (отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" ЕООД доказват обстоятелството, че транспортните разходи от Китай до Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от "Гуангдонг кинкий внос и износ КО" ООД в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 20.01.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 от цит. закон. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 от цит. закон се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството - получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Китай до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от друго лице, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" ЗМ. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда относно приложимостта на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., както и че последващият контрол е осъществен по реда, регламентиран в ЗМ, а обжалваното решение е издадено на посочените в него правни основания: чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а", чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 202, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. По повод възражението, че по обсъждания внос има надвнесена сума, то същото е неоснователно, понеже не е относимо към законосъобразността на обжалвания административен акт, а е въпрос на възстановяване или прихващане на заплатени вносни митни сборове, по реда на чл. 214 и сл. от ЗМ. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови решение по съществото му. При този изход на делото на касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение, искането за което е заявено от процесуалния представител на страната своевременно. За касационното производство също следва да бъдат присъдени съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение