Решение № 12991 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5725/2015 г.

Решение № 12991 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5725/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Клан ХЛ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Тодорова срещу решение № 1273/5.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11563/2012 г. по описа на Административен съд-София град. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, като се излагат доводи за конкретните налични документи по спорните доставки и тяхната удостоверителна сила за реалност на доставките. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", НАП - София, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Ревизионен акт /РА/ № 2101202278/20.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2236/14.09.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения по ЗДДС по непризнат данъчен кредит от общо 7 208,87 лв за м. 12.2011 г. по три броя фактури /№ 169/30.11.2011 г., № 173/8.12.2011 г. и № 178/13.12.2011 г./, издадени от "Мининвест 2009" ООД за доставки на патешки дроб. Прието е, че от заключението на съдебно-счетоводна експертиза /първоначално и допълнително/ и писмените доказателства по преписката се установява по категоричен начин липсата на осъществени реални доставки по процесните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 68, т. 1 и чл. 69, ал. 2 от ЗДДС във връзка с приложимите общностни норми - чл. 62, чл. 63, чл. 167 и чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, както и т. 31 от Решение от 6.12.2012 г. по дело С-285/11 на СЕС. Изложени са подробни мотиви за реквизитите на процесните фактури, които са възприети като частни документи по силата на чл. 180, ал. 1 ГПК във връзка с ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС. С оглед родовата определеност на предмета на доставките /патешки дроб/ и нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД е отчетено обстоятелството, че не е установено предаването и индивидуализирането на стоките в склад в с. Братя Даскалови, тъй като представените три приемо- предавателни протокола са без посочване на мястото на предаване, а в регистрирания по чл. 12 от Закона за храните обект /птицекланица/ в с. Братя Даскалови няма заприходяване на склад на процесните количества патешки дроб. Прието е също, че няма данни за фактическото съхранение на стоките и такива за насрещни счетоводни разходи, а също и за произхода на процесните стоки във връзка с изискването за маркиране по чл. 58 от ЗВМД и въведените нормативни специфични изисквания за стоки от този вид - съхранение при определена температура и посочване на ветеринарния регистрационен номер по чл. 245, ал. 2 от ЗВМД. Установена е и липса на доказателства за транспортиране на стоките - фактури, договори за превоз, товарителници, експедиционни бележки и други, както и такива за извършени товаро-разтоварни дейности. По отношение на некредитираното частично допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза е спазено изискването на чл. 202 ГПК, като с подробни мотиви не са приети констатациите, съдържащи правни изводи и такива, непочиващи на представени по делото и преписката писмени доказателства. Прието е, че извода на вещото лице за налични количества патешки дроб у доставчика се основава единствено на аналитични оборотни ведомости и извадки от счетоводна отчетност, предоставени от "Мининвест 2009" ООД, без подпис на издателя, т. е. в противоречие с императивните изисквания на чл. 54, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7 и чл. 11 от ЗСч., а констатациите за стоковия поток при предходните на "Мининвест 2009" ООД доставчици не почиват на каквито и да било доказателства, приобщени по делото. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е, че стоките, предмет на доставка по процесните фактури /патешки дроб/ са "родово определени вещи", поради което за прехвърляне правото на собственост върху тях е необходимо индивидуализирането им по съгласие на страните или чрез предаване /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/. В случая освен процесните фактури не са налице никакви документи удостоверяващи надлежно предаването, съответно - прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Плащането по фактурите и редовното им осчетоводяване не са достатъчни доказателства за реалност на доставките. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, ревизираното лице следва да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоките по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани, а приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила крайните констатации по РА. Както правилно е прието от първоинстанционният съд, в практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци /Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding /C-342/87, Recueil, стр. 04227/ и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen /C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973/. В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Също така позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е реалното осъществяване на доставките по спорните фактури. В тази връзка правилно съдът е приел, че дори и доставчика да е разполагал с транспортни средства и да е имал техническата обезпеченост да извърши доставката, което не е безспорно установено по делото, то липсата на каквото и да е друга информация за място на доставка, разтоварване и съхранение на стоките, вкл. с оглед спецификата им по ЗВМД, не дават възможност да се приеме, че доставките по процесните фактури са осъществени реално. От изложеното следва, че по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури, не са оборени с доказателства по чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, констатациите по РА за липса на реални доставки. В тази връзка се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за налично плащане по фактурите и редовното им осчетоводяване, тъй като тези обстоятелства не да достатъчни за приемане реалността на доставките. Следователно изводът на органа по приходите и административният съд за недължимост на данъчния кредит по процесните фактури е обоснован и съобразен с цитираната по-горе практика на СЕС. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноски в размер на 600 лв - юрк. възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,