Решение № 12991 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4586/2010 г.

Решение № 12991 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4586/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "ОУИ"- гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 7.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2169/2001 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е прогласен за нищожен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 639/23.03.2001 г., издаден от Малина Велинова Стоянова- ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци", потвърден с Решение № 699/2.07.2001 г. на Регионален данъчен директор- София, и е осъден Директор Дирекция "ОУИ"- гр. София при ЦУ на НАП да заплати на Национален център за аграрни науки сумата 250 лв. - разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания, че съдът неправилно е приел, че са били нарушени чл. 63, ал. 1 и чл. 129, ал. 3 ДПК (отм.), като наред с това се поддържа довод за неправилност на извода на съда, че АВДР № 17024.03.2000 г. и АВДР № 639/27.12.2000 г. са издадени от некомпетентен орган, поради което и ДРА бил нищожен. Според касатора двата АВДР са издаден от оправомощено за това лице в кръга на неговата материална компетентност- обстоятелство, за което в първоинстанционното производство са събрани доказателства. В подкрепа на така поддържаната теза в настоящото производство се представят и допълнителни писмени доказателства. В касационната жалба се съдържат и оплаквания за неправилно прилагане на процесуалния закон по съображения, че съдебният състав, след многократно отлагане на производството по делото, в резултат на което са направени и огромни допълнителни разходи от 2001 г. до 2010 г., с които е натоварена администрацията, респективно бюджета, обявява за нищожен ДРА- обстоятелство, за което съдът е длъжен да следи служебно и бързо. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Селскостопанска Академия- София, чрез пълномощника адв. Валери Иванов, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, като развива доводи в представения писмен отговор на жалбата. В допълнителна писмена молба, по подробно изложени съображения, прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е преценил, че обжалваният ДРА е издаден от некомпетентен орган и го е прогласил за нищожен. Правилно СГС не е разгледал спора по същество, с оглед нормата на чл. 130 ДПК (отм.) и е счел, че няма надлежно образувано производство по издаване на ДРА. Върховният административен съд, I А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил нищожността на ДРА № 639/23.03.2001 г. на ТДД - София, издаден след извършена данъчна ревизия въз основа на АВДР № 170/24.03.2000 г., подписан със запетая от името на Иван Николов- ръководител отдел "Данъчен контрол" при ТДД "ГД" и АВДР № 639/27.12.2000 г., издаден от Красимир Неделчев Стефанов на длъжност началник СПУДР в ТДД - София, Дирекция "Големи данъкоплатци", като издадени от некомпетентни органи. Прието е, че след като възлагането на данъчна ревизия е извършено от лица, чиято компетентност противоречи на разпоредбите на чл. 68 от ДПК, то обжалвания ДРА е нищожен. Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Безспорно е установено по делото, както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, че ревизията е започнала въз основа на АВДР № 170/24.03.2000 г., подписан със запетая от името на Иван Николов- ръководител отдел "Данъчен контрол" при ТДД "ГД". Незаконосъобразен се явява изводът на СГС, че процесния ДРА се явява нищожен, поради липса на материална компетентност на лицето, което го е издало. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) данъчната ревизия може да се възлага от Териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация. В настоящият казус е налице именно такова възлагане от страна на ТДД, като по силата на Заповед от 4.01.2000 г., издадена от Териториалния данъчен директор на Дирекция "Големи данъкоплатци" на основание чл. 235, ал. 2 от ДПК (отм.) е определено лицето Иван Николов- ръководител на отдел "Данъчен контрол" при ТДД "ГД", считано от 1.01.2000 г. да издава актове за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.). Съгласно т. 6 от цитираната заповед, при негово отсъствие, в законоустановените случаи по Кодекса на труда, титулярът се замества от Анжела Георгиева Найденова- данъчен експерт в ТДД "ГД" или Людмила Костова Петкова- данъчен експерт в ТДД "ГД". В тази връзка пред съда са представени Заповед № 206/16.03.2000 г., издадена от Директора на ТДД "ГД", с която на служителя Иван Николов- ръководител на отдел "Данъчен контрол" се разрешава 5-дневен годишен законоустановен отпуск по чл. 15 КТ, считано от 20.03.2000 г. до 24.03.2000 г. включително. Така, към датата на издаване на АВДР № 170/24.03.2000 г., лицето Иван Николов, от чието име е подписан посочения АВДР, е било в законоустановен отпуск. От негово име обсъжданият АВДР е бил подписан от лицето Анжела Георгиева Найденова- данъчен експерт в ТДД "ГД". С оглед на така изложените обстоятелства, към касационната жалба е представен допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 4052/3.04.2000 г. на Анжела Георгиева Найденова, която, считано от 1.01.2000 г., следва да изпълнява задълженията на функционален ръководител сектор "Ревизии" в ТДД "ГД". От положения подпис в допълнителното споразумение за изменение на трудово правоотношение № 4052/3.04.2000 г. подпис на лицето Анжела Найденова е видна идентичността на подписа с този, положен в АВДР № 170/24.03.2000 г. от името на Иван Николов. Неправилни и в противоречие със събраните доказателства са изводите на СГС и по отношение АВДР № 639/27.12.2000 г., по отношение на който са изложени мотиви, че и той е издаден от некомпетентен орган, тъй като липсвали данни, че лицето- негов издател, е действало като заместник на лицето, издало първоначалния АВДР № 170/24.03.2000 г. В хода на дългогодишното съдебно производство са представени следните доказателства: Заповед № 062/18.07.2000 г. издадена на основание чл. 235, ал. 2 ДПК (отм.), с която е упълномощен данъчният орган, заемащ длъжността Началник на отдел "Данъчни ревизии" в ТДД "Големи данъкоплатци"- гр. София, считано от 1.07.2000 г. да издава актове за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.); Допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 5024/15.09.2000 г. и Допълнително споразумение № 6522/1.12.2000 г., доказващи обстоятелството, че лицето Красимир Стефанов е заемал длъжността Началник отдел "Данъчни ревизии" в ТДД "ГДО", считано от 1.10.2000 г. до 31.03.2001 г. и следователно въз основа на изричното оправомощаване чрез горепосочената Заповед № 062/18.07.2000 г., Красимир Стефанов, в качеството си на началник на отдел "Данъчни ревизии" в ТДД "ГДО" е издал валиден АВДР № 639/27.12.2000 г. В реда на гореизложеното следва да бъде посочено, че по силата на чл. 129, ал. 3 от ДПК (отм.) съдът преценява законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При надлежно делегиране на правомощията по чл. 68, ал. 1 ДПК (отм.), издателят на ДРА също е надлежно определен от лице, на което е делегирано правомощието да възлага ревизии. Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че ДРА е издаден от материалнокомпетентен орган и направеният в противната насока извод от СГС е необоснован. Неправилното приложение на чл. 68 ДПК (отм.) освен до материална незаконосъобразност на обжалваното решение е довело и до съществено съдопроизводствено нарушение - СГС не е обсъдил по същество фактическите и правни основания за издаване на ДРА съобразно чл. 129, ал. 3 и чл. 130, ал. 1 ДПК (отм.). Предвид изложеното решението е неправилно и следва да бъде отменено. Във връзка с направеното от ответника по касационната жалба възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм), настоящият състав намира следното: Възражението е основателно по следните съображения: Институтът на погасителната давност е материалноправен и е свързан с прилагане на материалноправни норми, намиращи се в процесуален закон, какъвто е ДПК (отм.), респ. ДОПК и тези норми действат към момента на възникване на съответното данъчно задължение. В процесния случай определените с данъчно ревизионния акт данъчни задължения по ЗДДС (отм.), вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит са за периоди през 1997 г. и 1998 г. Давностният срок за публичните вземания за 1997 г. е започнал да тече от 1.01.1998 г., а за задълженията, възникнали през 1998 г. този срок започва да тече от 1.01.1999 г. Съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с изтичането на 10 години се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността. Аналогична е и нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Съобразно правилата на тези правни норми за публичните вземания, установени с данъчния ревизионен акт публичните задължения по ЗДДС (отм.) са погасени по давност поради изтичането на абсолютната погасителна давност, която е изтекла към 1.01.2010 г. Това означава, че установените в акта задължения не могат да се събират, защото длъжникът вече ясно и категорично е заявил, че не иска да заплати установените от ревизията задължения за косвен данък. Правото на възражение за давност може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването на ДРА по съдебен ред. С възражението за давност данъчно- задълженото лице упражнява правото си да не изпълни задължението, което не е било събрано през определения в закона давностен срок. В конкретния случай ответникът по касационната жалба е направил изрично и мотивирано възражение за погасяване на задълженията по давност, поради което настоящият състав следва да го вземе предвид. За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК предвижда изключение от общото правило за десет годишната абсолютна давност в случаите, когато задължението е било отсрочено или разсрочено. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 3 ДОПК, обаче, отсрочване или разсрочване не се разрешава. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт, като настоящият случай не попада в кръга на изключенията, предвидени със закон. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което ДРА № 639/23.03.2001 г., издаден от Малина Велинова Стоянова- ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци", потвърден с Решение № 699/2.07.2001 г. на Регионален данъчен директор- София, за определените на Национален център за аграрни науки данъчни задължения за данъчни периоди от 1.04.1997 г. до 31.12.1998 г. бъде отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност на установените в акта публични задължения за косвен данък - ДДС. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на последния следва да се присъдят разноски за двете инстанции, които съобразно представените доказателствата в тази насока възлизат на 5250 лв. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, I А отделение,