Решение № 83 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 940/2012 г.

Решение № 83 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 940/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите против решение № 228/23.05.2012 г. по гр. д. № 984/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 37/19.07.2011 г. и реш. № 48/2011 г. /за поправка на очевидна фактическа грешка в първото/ по т. д. № 154/2010 г. на Старозагорски окръжен съд. С последното е утвърден приет на събрание на кредиторите на [фирма] /в несъстоятелност/, състояло се на 11.04.2011 г., оздравителен план, предложен от синдика на дружеството - С. Б., същият е назначен за надзорен орган по изпълнението на плана и е прекратено производството по несъстоятелност. Касаторът - Н. агенция за приходите обжалва решението, като неправилно, поради постановяване в противоречие с материалния закон - несъобразяване императивния характер на разпоредбата на чл. 700, ал. 1 ТЗ, досежно съдържанието на плана и конкретно - т. 4, тъй като утвърденият оздравителен план не съдържа " гаранции, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана". Дори да би се приело, че уговореното обезпечаване на кредитори от друг кредитор на несъстоятелността, с обект на обезпечението - собственото му вземане от длъжника, съставлява "гаранция" по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, касаторът счита, че не е спазено условието на чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ /всички кредитори от съответния клас да са поставени при равни условия, освен ако ощетените кредитори дадат писмено съгласие за това/. Обжалва решението и като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - непроизнасяне по доводите на жалбоподателя във връзка с оспорване съдържащите се в оздравителния план "гаранци ", като действително обезпечаващи изпълнението на плана . Счита, че не съставляват такива гаранции включените в плана: 1) обща гаранция на всички вземания с имуществото на дружеството в несъстоятелност, с пазарна оценка 1 909 975 лв. /при предявени вземания от 5 433 223,21 лева/; 2) назначаването на едноличен надзорен орган - в случая синдика, тъй като по смисъла на чл. 700, ал. 5 ТЗ тази факултативна възможност е изведена отделно, като съпътстващо обезпечаваща изпълнението на включените в оздравителния план гаранции мярка; 3) издаването в 14-дневен срок, по искане на който и да е кредитор на несъстоятелността, запис на заповед в обезпечаване на вземането му от длъжника [фирма], с падеж 4 години, считано от издаването на записа на заповед - касаторът намира, че като предоставено на волята на длъжника това задължаване има правните последици на обещание; 4) учредяване, при поискване от кредитор, на особен залог върху вземанията на други двама кредитори от несъстоятелния длъжник - по аналогични съображения - учредяването зависи изцяло от волята на съответния кредитор, упражнима след влизане в сила на оздравителния план. Дори да би се приело, че уговореното обезпечаване съставлява "гаранция" по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, касаторът счита, че не е спазено условието на чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ. Отговор на подадената от НАП касационна жалба е депозиран единствено от кредитора С. Т. Г. Същият счита, че НАП няма правен интерес от обжалване на оздравителния план, тъй като същият предвижда пълно удовлетворяване на вземанията й, в тридневен срок от влизане в сила на решението за утвърждаване на оздравителния план. Липсата на правен интерес, според страната, предпоставя недопустимост на произнасянето на въззивния съд, предпоставяща обезсилване на решението му и прекратяване на производството . Счита, че в производството по утвърждаване на оздравителния план съдът изследва единствено спазване условията по чл. 705, ал. 1 ТЗ, а противоречие с изискване на тази разпоредба касаторът - НАП не сочи. Синдикът - С. Б. - в качеството на предложител на плана, е депозирал становище за липса на правен интерес от обжалването за НАП, по идентични на преждеизложените съображения. С определение № 150/22.02.2013 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ: Съставлява ли гаранция по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, включено в оздравителния план задължение на кредитор, спрямо друг кредитор /или кредитори/ на несъстоятелността, за обезпечаване удовлетворяването му /им/, чрез вземането на обезпечаващия към несъстоятелния длъжник, като обект на гаранцията? Въпросът е предпоставен от включено в оздравителния план задължение за двама кредитори от четвърти клас, по искане на който и да е друг кредитор на несъстоятелността /при уговорена с оздравителния план едновременност в удовлетворяване кредиторите от всички класове/, да учредят особен залог върху съответна на обезпечаваното вземане част от собствените си вземания към дружеството в несъстоятелност, след влизане в сила на оздравителния план . За да отговори на допуснатия материалноправен въпрос, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобрази следното: Понятието "гаранции" по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ следва да се тълкува в съответствие със съдържанието на разпоредбата в цялост, отнасяща ги до "всеки клас кредитори, във връзка с изпълнението на плана", т. е. до изпълнение на определящото интереса на кредиторите от приемане на плана, същностно негово съдържание - по справедливото им удовлетворяване, в съответствие с предвидените в плана време и степен на удовлетворяване. Настоящият състав споделя тълкуването, че предвид самостоятелната разпоредба на чл. 700, ал. 1, т. 5 и чл. 700, ал. 2 ТЗ, предвиждаща като задължително съдържание на плана, отделно от гаранциите по ал. 4, управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия за неговото осъществяване, вкл. като факултативно съдържание - конкретни действия и сделки по изпълнението му, то под гаранции по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ следва да се съобразява само това негово съдържание, пряко или непряко обезпечаващо удовлетворяването на кредиторите, като главна цел на оздравителното производство . Пряко осигуряващи удовлетворяването са обичайните обезпечителни мерки /реални и лични обезпечения/ - залог, ипотека, поръчителство, възбрана, залог. Следва, обаче, да се сподели доводът, че качество на гаранция би имало и средство, без пряко удовлетворяващ кредитора, въз основа на същата, ефект, но косвено гарантиращо удовлетворяването /напр. гарантиране конкретно уреден в плана начин на удовлетворяване на кредитори - чрез събиране вземания от длъжници на несъстоятелното дружество, гарантирано само по себе си с предприемане на принудително изпълнение върху предварително обезпечени или възбранени /запорирани, конкретни техни имущества и пр./. Спецификата на оздравителния план, чието изпълнение е предпоставено от взаимно допълващи се, различни по характеристика икономически и правни действия, в осигуряване продължаване дейността на търговското предприятие, но при условия на рентабилност, с цел удовлетворяване на кредиторите му, предпоставя тълкуване на понятието "гаранции" в по-широк смисъл, но във всички случаи като мерки, обезпечаващи защита на удовлетворяването на кредиторите, независимо от възможността да поискат възобновяване на производството, съобразявайки че и не всеки кредитор /арг. от чл. 709, ал. 1 ТЗ/ притежава правото да поиска възобновяване, а и последното не се счита само по себе си гаранция по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ /съображения за този извод в реш. № 807 от 16.12.2005 г. по т. д. № 512 от 2005 г. на I т. о. на ВКС и опр. № 571 от 30.07.2012 г. по т. д. № 172 8 2012 г. на II т. о. на ВКС/. Ако кредиторът не е легитимиран да претендира и никой друг, легитимиран за това субект, не упражни правото си да претендира възобновяване на производството по несъстоятелност, в случай на неизпълнение на длъжника, дадената по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ гаранция го обезпечава . Дори да би бил легитимиран и упражнил правото си за възобновяване на производството, в случай на уважаване искането му, дадената по реда на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ гаранция го ползва по отношение преобразуваното му право, съгласно чл. 709, ал. 2 ТЗ. Затова непрецизно е, според настоящия състав, тълкуването на "гаранциите" по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ като такива, осигуряващи само изпълнението на плана, не и принудителното удовлетворяване на кредитора, в случай на неизпълнението му . Напротив, именно в отлика от останалите действия и сделки по осъществяването му, съгласно чл. 700, ал. 1, т. 5 и чл. 700, ал. 2 ТЗ, тези гаранции са относими само и единствено към защита удовлетворяването на кредиторите, без да се изчерпват с обезпечителни мерки, в тесния смисъл на думата. Безспорно всяко прехвърлимо вземане, вкл. приетото и удовлетворимо в производство по несъстоятелност, респ. преобразувано с утвърждаване на оздравителния план вземане, може да бъде обект на обезпечителна мярка в отношения между кредиторите на несъстоятелността . За преценката на подобно задължаване като "гаранция", по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, не е достатъчно вземането да е допустим обект на обезпечение, а е необходима конкретна преценка кога подобно " задължаване ", визирано в съдържанието на плана, поражда правни последици и ако такива настъпват - какви са по отношение изпълнението на оздравителния план досежно преследваната със същия цел - удовлетворяване на всички кредитори. За да се отговори на поставения въпрос следва да се изходи от характеристиката на оздравителния план, като такъв, както и от съдържанието на конкретния оздравителен план. Същият не е сделка между кредиторите и длъжника, по изричното разпореждане на закона /чл. 703 ТЗ/ - длъжникът не участва в приемането му, макар да би могъл да го предложи. Оздравителният план не може да се възприеме за сделка между кредитори, тъй като липсват насрещни, съвпадащи волеизявления между същите. Напротив - задължително действие оздравителен план ще има и по отношение на гласувалите против приемането му кредитори, стига да са налице съпътстващите, предвидени от закона предпоставки за утвърждаването му - във всеки клас да са гласували кредитори, представляващи обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа /чл. 703, ал. 4 вр. с чл. 705, ал. 1, т. 1 ТЗ/, несъгласни да не са кредитори с повече от половината от приетите вземания, независимо от класовете, в които се разпределят /чл. 703, ал. 6 вр. с чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ/ и на несъгласен кредитор планът да осигурява получаване на плащане, каквото би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред /чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ/. След като волята на мнозинството може да подчини тази на отделния кредитор, в определени от закона граници, то се касае за особено споразумение на кредиторите на несъстоятелния длъжник - успоредни /а не насрещни, съвпадащи/ волеизявления на същите, насочени към удовлетворяване на общата цел - избягване обявяването на търговеца в несъстоятелност и продължаване на дейността му, в удовлетворяване на кредиторите - в степента, поредността и времето, в които това удовлетворяване се възприеме за разумно, с оглед състоянието на търговеца и приемливо, с оглед интереса на кредиторите, чрез определянето на средствата и начините за това. Законът определя обвързаните от действието му субекти - длъжника и кредиторите с възникнали преди датата на решението за откриване производство по несъстоятелност вземания. Спрямо кредиторите, задължителният му характер се отнася до съобразяване с предвидените в плана поредност, степен и време на удовлетворяване, т. е. до спазване условията и ограниченията в упражняване на правата им, идентично и за длъжника - в спазване така приетите поредност, степен и време на удовлетворяване, вкл. съблюдаване предвидените от плана конкретни икономически, организационно - управленски, финансови, технически и др. мерки за постигането му. От характеристиката на оздравителния план като акт и задължителното му действие спрямо длъжника и кредиторите - задължаване с плана на всеки от тях, но не и помежду им, следва, че само включено в плана задължаване за бъдещо действие с гаранционно предназначение, дължимо от един от тях, спрямо някой или някои кредитори, няма самостоятелни правни последици. В тази си функция, задължаващият се вече не действа в качеството на " кредитор" /с оглед правата и задълженията си като такъв/, с оглед което и обвързващото действие на плана, по смисъла на чл. 706, ал. 1 ТЗ, не се разпростира и досежно това му задължаване . Когато за действителността, а и за доказването на "гаранцията", с оглед вида й, е необходима особена форма - същата следва да бъде спазена и съществуваща към момента на приемането на оздравителния план . Когато такава не е необходима, но задължаването поставя кредитора в неравностойни с другите кредитори условия, т. е. в хипотезата на " ощетен кредитор " /напр. при промяна в поредността на удовлетворяването - поето задължение за удовлетворяване след всички останали кредитори или след някои от тях/ - законът предвижда съгласието на кредитора да е материализирано в изрична писмена форма, на основание чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ, именно с оглед непокриването му от задължителното действие на плана по чл. 706, ал. 1 ТЗ, в преждепосочения смисъл. Следователно, задължаването по силата на оздравителния план на конкретен кредитор би имало правни последици, в зависимост от вида на "гаранцията", предоставяна с това задължаване и доколкото се явява в удовлетворяване целта на оздравителния план. В конкретния случай - доколкото оздравителният план предвижда и удовлетворяване на двама кредитори от четвърти клас след всички останали кредитори от останалите, вкл. и другите кредитори от четвъртия, класове - ведно с изрично писмено съгласие по чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ и - предвид включеното задължаване по учредяване на особен залог върху вземанията на тия кредитори от дружеството в несъстоятелност, в полза на останалите кредитори на несъстоятелността - при спазване изискването за форма за действителност, респ. за доказване на обезпечителната сделка . Самият оздравителен план, обаче, сам по себе си не материализира и доказва изричното съгласие на съответния кредитор, да се обремени с гаранция в полза на длъжника в несъстоятелност . Същото касае и длъжника в несъстоятелност . Включено в плана задължение на същия за бъдещо учредяване на ипотека, само по себе си няма никакви правни последици на "гаранция" . Обезпечаването на един кредитор от друг кредитор на несъстоятелността с обект на обезпечението - вземането му от същия длъжник, т. е. обезпечителна мярка с обект " вземане ", предпоставя учредяване на залог /в случая предвиден особен залог на вземане/. За същия е необходима писмена форма за доказване, с предаване на заложния кредитор документите, установяващи заложеното вземане /обикновен залог/, съответно писмена форма с нотариална заверка на подписа /особен залог/ и вписване в Централен регистър за особените залози, с оглед противопоставимостта му на трети лица /вкл. други кредитори на несъстоятелността/. Вписването в оздравителния план на задължение по бъдещо учредяване на залог от един кредитор на несъстоятелността в полза на друг /други/ кредитори на същата, с обект вземането му от несъстоятелния длъжник, още повече - в хипотеза на неяснота по отношение на обезпечаваните по този начин кредитори на несъстоятелността, няма обвързващо за този кредитор действие. Неизпълнението му не ще съставлява основание за възобновяване на производството по несъстоятелност, тъй като не е измежду визираните в чл. 709, ал. 1 ТЗ основания за това. "Обезпечаваните" по този начин кредитори не разполагат с правно средство за привеждане на "обезпечителната мярка" в действие. В самия план тя е неконкретизирана по страна - заложен кредитор. Следователно, подобно задължаване се ограничава до последиците на добро пожелание за нуждите на оздравяването, но не съставлява гаранция по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ. Такава гаранция би съставлявало само учреденото към момента на приемане на плана, в съответната форма за действителност или за доказване - с оглед размера на обезпеченото вземане, обезпечение, макар под отлагателно условие - влизането на оздравителния план в сила. Конкретните страни и предмет на обезпечаването са от значение и за да би било предварително преценимо кои класове обслужва гаранцията /чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ/ и спазени ли са изискванията за "равни условия" за всички кредитори от класа /за предварително обезпечените кредитори подобна гаранция осигурява допълнително обезпечение, освен ако не би била ограничена до размера на вземанията им, непокрити от учредените вече обезпечения/. Респективно, ако не се осигуряват равни условия за всички кредитори - спазено ли е условието за предварително писмено съгласие на "ощетените кредитори" /чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ/, в смисъл на допустим отказ от гаранции . Според настоящият състав "равните условия" по смисъла на чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ касаят не само поредността и степента на удовлетворяването /размера/, но и модалитетите му /срок, условия/ и обезпеченията му /гаранциите в широк смисъл/. Абстрактното задължение за бъдещо учредяване на залог по искане на който и да е кредитор не предпоставя възможност за преценка спазване условията за утвърждаване на плана по чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ. В този смисъл, такова съдържание противоречи на изискването за конкретност на гаранциите /реш . № 2109 от 4.05.1999 г. по гр. д. № 1501/1998 г. на V г. о. на ВКС/. Нещо повече, в настоящия случай и за останалите кредитори на несъстоятелността, учредяваният особен залог би бил годна самостоятелно гаранция, само в случай на гарантираност вземанията на учредяващите залога кредитори на несъстоятелността, какъвто не е настоящия случай. Дори да би бил сключен конкретен договор между кредитори на несъстоятелността, с предмет - обезпечаване по преждепосочения начин, практически обезпечителната мярка би довела до последиците на промяна в поредността на удовлетворяване на кредитори на едно и също дружество в несъстоятелност, аналогично постижима и само с поето в плана задължение за удовлетворяване някой от кредиторите, след всички или някои класове кредитори, при съблюдаване спазване условието на чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ. Изпълнението на това задължение е предпоставено от насрещно задължение на длъжника за удовлетворяване, в съответствие с приетото в плана, чието именно нарушение би съставлявало основание за възобновяване на производството по чл. 709, ал. 1, пр. първо от ТЗ, което от своя страна прави този вид гаранция много по-ефикасна. По същество се преотстъпва ред за събиране на вземането, като "обезпечаващият" встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу дружеството, до размера на изпълненото . Самият "обещаващ кредитор" се явява "ощетен", по смисъла на чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ, тъй като се удовлетворява под условие удовлетворяването на всички или някои от останалите, а не наред със същите и по съразмерност, поради което и за да би било обвързващо го това задължаване, следва да е дал изрично писмено съгласие. В аспект на конкретната обезпечителна мярка - учредяване особен залог върху вземането на кредитор на несъстоятелността в полза на друг кредитор на несъстоятелността, с оглед това че залогодателят не е препятстван да събере вземането си и се лишава от това право едва с вписване пристъпването към изпълнение на заложния кредитор, то ако би бил надлежно учреден, в съответствие с гореизложеното, при спазена форма за действителност, залогът би могъл да изпълни функциите си само при своевременно, спрямо събирането на вземането от залогодателя, пристъпване към изпълнение от заложния кредитор, но последното е относимо към ефикасността на мярката, която не е в пределите на настоящата преценка за законосъобразност, а и спрямо която от значение е и договорената факултативна мярка - надзорен орган, с оглед функциите му и кореспондиращи им правомощия в чл. 700а ал. 6 и ал. 7 ТЗ. Именно с оглед ефикасността, а и избягване затруднението по учредяване на залог или множество залози под условие, което би могло и да не се сбъдне, идентични правни последици би имала промяна в поредността на удовлетворяването, с изрично писмено съгласие на кредитора, приел различна от предвидената за останалите в класа му кредитори или конкретно за него /напр. при обезпеченост на вземането му/ поредност на удовлетворяването, коментирано по-горе. То, обаче, би било годна гаранция, ако са налице съпътстващи гаранции за удовлетворяване на приемащите да се удовлетворят последни кредитори, независимо дали според плана удовлетворяването на всички кредитори е предвидено едновременно или обезпечаващите кредитори са удовлетворими преди други или преди всички останали кредитори. Ако собствените им вземания към същото дружество в несъстоятелност не са надлежно гарантирани, няма как същите да обусловят годна "гаранция" в удовлетворяване на кредитори, с обект - същите тези вземания, вкл. чрез особен залог на същите. Следователно, отговорът на поставения материалноправен въпрос е: Вземането на кредитор на несъстоятелността е допустим обект на обезпечение от същия в полза на друг кредитор /кредитори/ на несъстоятелността, чрез учредяване на залог . За да би съставлявало "гаранция" по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ не е достатъчно залогът, като бъдещо действие, да е предвиден в оздравителния план, а следва да е надлежно учреден /сключен договор за залог - в писмена форма за доказване, при обикновения залог и в писмена форма с нотариална заверка на подписите - за действителност и вписване в Ц., с оглед противопоставимост на трети лица - за особения залог/ към момента на приемане на оздравителния план, под отлагателно условие - влизането му в сила. Учредяването му по начин да ползва само някой /някои/ кредитори от съответен клас /класове/, предпоставя "писмено съгласие" на останалите от същия клас, в съответствие с чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ, в качеството му на допустим отказ от предоставяне на гаранции, освен ако за същите кредитори не са предвидени други равностойни гаранции. Годността му на гаранция, по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, се преценява във всеки конкретен случай, с оглед съдържанието на конкретния оздравителен план в цялост. За да потвърди решението на Старозагорски окръжен съд по утвърждаване приет на събрание на кредиторите от 11.04.2011 г. оздравителен план за [фирма] /в несъстоятелност/, Пловдивски апелативен съд е изложил формални мотиви за съответствие съдържанието на плана с изискванията на чл. 700, ал. 1 ТЗ и за спазване предвидените в чл. 705, ал. 1 ТЗ условия за утвърждаването му . Не са изложени съображения относно съдържанието на видовете гаранции, предложени в плана и оспорени от кредитора НАП, и възможността им да изпълнят функцията си, с това им съдържание. Оздравителният план предвижда пълно удовлетворяване на кредиторите по отношение вземанията им от главници, както и лихви за периода след откриване производството по несъстоятелност. От съдържанието му следва воля за частично опрощаване на акцесорни задължения /лихви до откриване производството по несъстоятелност и разноски/. За всички кредитори - изключая [фирма] и С. Г. - планът предвижда отсрочване плащането в тригодишен срок от влизане в сила решението за утвърждаването на оздравителния план и разсрочено изплащане на отсроченото, през цялата четвърта година, на 12 равни месечни вноски, дължими в последната седмица на текущия месец. За [фирма] и С. Г. - кредитори от 4 клас - е предвидено плащане след пълно удовлетворяване на всички останали кредитори . В тази връзка НАП е възразила за необходимо изрично тяхно писмено съгласие по чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ. По отношение кредитора С. Г., неточната редакция на плана /стр. 5/ следва да се възприема корективно - във връзка с основанието на приетото вземане на същия, в размер от 1 384 291 лв. - погасяване от С. Г. задължение на [фирма] спрямо трето лице - "Г. Р. С. Ел. Ел. Си", което оправдава и фигурирането на същото в съдържанието на плана. Изпълнението на плана е предпоставено от събиране на вземания на дружеството, в общ размер от 525 222 лева и продължаване стопанската му дейност по дистрибуция и апликация на високотехнологични хидроизолационни системи /СМР/ и консултантски услуги в областта на енергетиката и инфраструктурата, за чуждестранни клиенти, като се акцентира на притежавано от дружеството специфично "ноу-хау" по отношение менажирането на риска, с оглед детайлно познаване на възприетите в региона бизнес практики. Конкретни управленски, организационни, финансови, правни и технически действия по изпълнението, съгласно чл. 700, ал. 1, т. 5 ТЗ, както и критерии за извличане прогнозните стойности, относно бъдещи приходи и разходи от стопанската дейност на дружеството, осигуряващи предвижданата степен на удовлетворяване, планът не съдържа. Факултативното му съдържание предвижда назначаването на надзорен орган, в лицето на синдика, на основание чл. 700, ал. 5 ТЗ. В раздела гаранции, съгласно изискването на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, са предвидени: 1) обща гаранция - с цялото имущество на длъжника; 2) назначаване на едноличен надзорен орган в лицето на постоянния синдик на дружеството /изрично предвидена от чл. 700, ал. 5 ТЗ възможност/; 3) издаване от длъжника - в 14-дневен срок от искането на кредитор, след влизане в сила решението за утвърждаване на оздравителния план - запис на заповед, в обезпечаване на вземането му, с падеж съответстващ на уговореното разсрочване; 4) учредяване на особен залог върху съответна на вземането на кредитора част от вземането на С. Г. или [фирма] към [фирма] /в несъстоятелност/, при същото условие - в 14-дневен срок от искането на кредитор, отправено след влизане в сила на оздравителния план и 5) учредяване на обща договорна ипотека в 14-дневен срок от искането, в полза на кредиторите, поискали това след влизане в сила на оздравителния план, върху конкретно посочен недвижим имот на длъжника, която договорна ипотека се явява последваща, спрямо учредените договорни ипотеки в полза на кредитора [фирма]. Банката е единствен кредитор от първи клас, като общата пазарна стойност на ипотекираното имущество /офис и поземлен имот/ не е посочена и установима по делото. Общата пазарна оценка на имуществото на дружеството в цялост, посочена в плана съгласно заключение на съдебно-оценителна експертиза, възлиза на 1 909 975 лв.. Същата действително надхвърля вземанията на ипотекарните кредитори, но не надхвърля размера на всички приети вземания - 5 433 223,21 лева. Касаторът - Н. агенция по приходите е единствен кредитор в трети и пети клас, с 5,002 % от всички вземания. С. Г. и [фирма] са кредитори от 4 клас, в който фигурират още четири дружества . Последните притежават общо 6,193 % от вземанията в същия клас и 5,246 % от всички вземания. По възражението за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес на Н. агенция за приходите, от обжалване утвърждаването на плана: Настоящият състав не споделя съображенията за липса на правен интерес, изведен като последица от изпълнението на оздравителния план, в качеството му на бъдещо несигурно събитие. Не може да се отрече правният интерес на кредитор, гласувал против плана и който, съгласно чл. 709, ал. 1 ТЗ, не разполага със самостоятелно право да иска възобновяване на производството по несъстоятелност, в случай на неизпълнението му /разпоредбата на чл. 189, ал. 5 вр. с ал. 1 ДОПК, изключваща ограничението на чл. 709, ал. 1 ТЗ, е неприложима, тъй като предпоставя "намаляване", "отсрочване" и "разсрочване" на публични задължения, какъвто не е настоящия случай/, въз основа на субективната си преценка на задължителното и факултативното му съдържание, да обжалва утвърждаването му, тъй като не намира гарантирано изпълнението му, макар при благоприятно предвидено за самия него удовлетворяване. Упражняването на признатото му от закона право да обжалва, по реда на чл. 707а ал. 1 ТЗ, не е предпоставено от преценка на съдържанието на плана по същество, а от качеството му на несъгласен с плана кредитор, обуславящо процесуалноправната му легитимация. Липса на правен интерес не може да се изведе и от съдържащата се в ДОПК - чл. 224, ал. 4 и сл. - специфична защита на кредиторите с публични вземания към дружеството в несъстоятелност. Съгласно чл. 224, ал. 5 ДОПК, при констатирано неизпълнение на утвърден оздравителен план по отношение удовлетворяване на публичните вземания, изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице възобновява само спряното производство по принудително изпълнение, доколкото такова спиране е постановено след предлагане на оздравителен план и осъществява принудително изпълнение само върху имущества, върху които и след уведомяването по реда на чл. 78, ал. 1 ДОПК, са наложени мерки, в обезпечаване събирането на публичните задължения - чл. 224, ал. 7 вр. с ал. 5 ДОПК и чл. 195, ал. 5-8 от същия кодекс. Видно от съдържанието на настоящия план, такива не са наложени в обезпечаване на всички приети публични задължения на длъжника в несъстоятелност към НАП . Във всички случаи, обаче, НАП има правен интерес да се защити срещу отложено - с утвърждаване на оздравителен план, в който и според кредитора е заложено неизпълнение - изпълнение на вземането си, т. е. достатъчен интерес да се противопостави на забавата в удовлетворяването си по реда на производството по несъстоятелност, дори да би бил легитимиран да иска възобновяването му . Липсата на тази възможност /легитимация/ не е изведена като условие за допустимост на обжалването по чл. 707а ТЗ. Несъстоятелно е и другото възражение на ответната страна С. Г. В производството по чл. 707а ТЗ съдът дължи проверка както за изпълнение условията на чл. 705, ал. 1 ТЗ, така и за императивните изисквания към съдържанието на плана, съгласно чл. 704, ал. 1 вр. с чл. 700, ал. 1 ТЗ, като не е обвързан от възраженията на кредиторите по материалните предпоставки по чл. 700, ал. 1 ТЗ, релевирани по реда на чл. 703, ал. 5 ТЗ, освен ако са били вече обект на инстанционен контрол, упражнен по повод обжалване определение по чл. 701 ТЗ за недопускане плана до разглеждане от събранието на кредиторите, какъвто не е настоящия случай. /В този смисъл реш. № 84 от 19.02.2004 г. по гр. д. № 860/2003 г. на ВКС, I т. о., реш. 158/30.11.2012 г. по т. д. № 42/2012 г. на ВКС, II т. о. на ВКС /. Основателна е жалбата на Н. агенция за приходите, за несъответствие на оздравителния план с императивното условие на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ - предвидени гаранции за изпълнението на оздравителния план за всеки клас кредитори. Уговорената обща гаранция - "чрез цялото имущество на дружеството", е напълно неконкретизирана по вид, а оттук и непредоставена в кореспондираща на съответния вид, задължаваща дружеството - длъжник или трето /вкл. кредитор/, предоставящо я в негова полза лице, форма. Конкретния обект на обезпечаването и пазарната му стойност е също от значение, с оглед преценка годността на гаранцията /ако би била индивидуализирана от конкретен вид/, в обслужване интереса на кредиторите от класа или класовете, за които е предвидена /с оглед размера на вземанията им/, а в настоящия случай - за всички кредитори, вкл. обезпечените, което би било допустимо, при равностойност с положението на останалите, само за вземанията им, надхвърлящи стойността на ипотекираното в тяхна полза имущество. Поради това се явява от значение, а в случая липсва, оценка на ипотекираното вече имущество. Следва да се съобрази, че тази гаранция е уговорена и в полза на кредиторите от 4 клас - С. Г. и [фирма], т. е. и техните значителни по размер вземания се явяват съобразими. Общата пазарна стойност на имуществото на дружеството, дори да не би била приспадната стойността на ипотекираното, в обезпечаване вземанията на кредитора от първи клас - [фирма], е далеч под стойността на приетите вземания, преобразувани с плана - 1 909 975 лв. спрямо 5 433 223,21 лева. Следователно, дори да би била конкретна и надлежно учредена /предвид обекта "имущества" - чрез ипотека или залог/, обезпечителна мярка от този вид не гарантира надеждно всички кредитори на несъстоятелността . Неиндивидуализирането на гаранцията и непредоставянето й в ефективна за кредиторите - ненуждаеща се от последващи действия и волеизявление на длъжника или трето, предоставящо я в негова полза лице - форма, по начало изключва годността й в конкретния случай. По аналогични съображения е негодна да изпълни директно, на основание само оздравителния план, функциите на гаранция по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ и "обещаната" договорна ипотека върху конкретно, вече обезпечено имущество на длъжника, в полза на всички кредитори /изключая вече обезпечения със същото кредитор - [фирма]/. Следва да се държи сметка, че оздравяването цели удовлетворяване кредиторите именно чрез запазване предприятието на длъжника, респ. имуществото, необходимо за осъществяване стопанската му дейност, поради което обезпечаване чрез цялото му имущество, дори конкретизирано по обекти, изисква и преценка относно това дали не застрашава и дори осуетява изпълнението на плана. Разпоредбата на чл. 700, ал. 5 ТЗ - назначаването на надзорен орган за осъществяване контрол върху дейността на длъжника, за срока на действие на оздравителния план - визира факултативно съдържание на оздравителния план, което само по себе си не може да удовлетвори изискването за задължително съдържание с предмета по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, тъй като предназначението на самата факултативна мярка е обезпечаване изпълнението и на предвидените в оздравителния план гаранции, по смисъла на тази разпоредба /вр. с правомощията му по чл. 700а и чл. 707, ал. 3, т. 1 ТЗ/. Предвиденото издаване на записи на заповед в обезпечаване на вземанията, по искане на кредитори на несъстоятелността, от страна на [фирма], единствено снабдява кредиторите с второ изпълнително основание, от което същите не се нуждаят, с оглед разпоредбата на чл. 708 ТЗ. От друга страна, правилни са съображенията на жалбоподателя, че както по отношение абстрактното задължение за обезпечаване на кредиторите с цялото имущество на дружеството и тук не се касае за реално договорена гаранция, с противопоставим между конкретните кредитори на несъстоятелността /издател и поемател по ценната книга/ ефект, какъвто самият оздравителен план, по преждеизложените съображения относно характеристиката му, не поражда. Нещо повече - с издаването на запис на заповед в конкретния случай се предвижда ново разсрочване на изпълнението, различно от договореното на основание чл. 696 ТЗ в плана, по отношение на обезпечения по този начин кредитор - за 4 години, но вече считано от издаването на записа на заповед. Ако изобщо би било допустимо, като гаранция, обещаване бъдещото издаване на запис на заповед, то в случая се касае за бъдещо обвързване на кредитор с начин на удовлетворяване, поставящ го в неравностойна спрямо останалите кредитори /удовлетворими през четвъртата година след влизане в сила на оздравителния план/ позиция, за което и ако би бил предварително известен този кредитор, би било необходимо "писменото му съгласие" по чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ. Именно предвид тази обвързаност между съдържанието на плана и предвидените от закона предпоставки за допустими отклонения, според настоящият състав е необходимо към момента на утвърждаването му да са вече учредени, при съответна индивидуализация по страни и предмет, съответните "гаранции" по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, защото само тогава би могло да се съобрази наличието и на останалите задължителни условия за утвърждаването му, съгласно чл. 705 ТЗ. По отношение обезпечителната мярка "особен залог" върху вземане на кредитор на несъстоятелността от дружеството - длъжник, в полза на друг кредитор /кредитори/ на несъстоятелността, съобразно даденият отговор на материалноправния въпрос, обосновал допускане на касационното обжалване, също следва да се изключи характеристиката му на годна гаранция, по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ . Доколкото в плана е изрично залегнало, отделно от учредимия особен залог, удовлетворяване на кредиторите С. Г. и [фирма] само след всички останали кредитори, както се посочи по-горе, тази мярка предпоставя съпътстващи гаранции, по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, и за удовлетворяване на самите тях като кредитори, за да би съставлявало гаранция и за останалите, събирането на собственото им вземане . Ако тяхното удовлетворяване е гарантирано /в плана, предвидено едновременно удовлетворяване на кредиторите от всички класове/, отложеното и неконкуриращо вземане на тези двама кредитори съставлява съпътстваща, но не и самостоятелна гаранция. Основателно е и възражението на НАП, че на основание чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ, с така поеманото задължаване и за да би ги обвързало, поставяйки ги в неблагоприятни условия за удовлетворяване, спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, [фирма] и С. Г. е следвало да дадат изрично писмено съгласие . Дори като такова да се възприеме материализираното съгласие с оздравителния план в цялост, съдържащо се в отговорите на жалбите по чл. 707а ТЗ, то такова изхожда само от кредитора С. Г., не и от [фирма]. Напротив, последното дружество също е подало жалба по реда на чл. 707а ТЗ. Липсата на други годни, съпътстващи задължаването на С. Г., за удовлетворяване след всички останали кредитори, гаранции, изключва и в тази хипотеза утвърждаване на оздравителния план, на основание противоречие с чл. 700, ал. 1, т. 4. В., както се посочи по-горе, не е удовлетворено и изискването на чл. 700, ал. 1, т. 5 ТЗ - също елемент от задължителното съдържание на плана, нито обосновано предвижданото удовлетворяване, в аспект на задължителното изискване на чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ - по отношение на несъгласните с плана кредитори/ не само НАП, но и [фирма]/. С оглед преждеизложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд, първо търговско отделение,