Решение № 5582 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3526/2017 г.

Решение № 5582 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3526/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 662 от 3.02.2017 г., постановено по административно дело № 6888/2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ) в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и депресия, настъпили в следствие на издаден административен акт - Заповед № 125 от 23.03.2016 г. на Началника на С. Ц. З., която е била отменена от съда. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира, че съдът неправилно е приложил материалноправните разпоредби, уреждащи правата на лишените от свобода, регламентирани в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), както и действащият към процесния период правилник за неговото прилагане (ППЗИНЗС). Излага аргументи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е приел, че са налице всички елементи от състава на отговорността. Твърди, че съдът необосновано е приел, че от ищеца са претърпени неимуществени вреди, като в хода на съдебното производство не са установeни по безспорен начин отклонения в психичния статус на лицето. Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана. Представителят на ГДИН в подаденото писмено становище поддържа искането за отмяна на решението и при условията на алтернативност моли да се намали размера на присъденото обезщетение до справедливия му размер. Ответникът П. К. С. в съдебно заседание, чрез адвокат Я. моли за оставяне в сила решението на АССГ, като законосъобразно и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на П. К. С. срещу Г. Д. "Изпълнение на наказанията". Претендира се присъждане на обезщетение в размер от 2000 лева за претърпени неимуществени вреди, в следствие на издаден административен акт - Заповед № 125 от 23.03.2016 г. на Началника на С. Ц. З., която е била отменена от съда. Сочи, че вредите се изразяват в депресия от обстановката в карцерното помещение, където по пода и тавана има плесен и мухъл, тоалетната била до главата на лицето, нямало достатъчно чист въздух и топла вода за поддържане на хигиенните нужди. С обжалвания съдебен акт- Решение № 662 от 3. 02. 2017 г., постановено по адм. дело № 6888/2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ) е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на П. К. С., задържан за изпълнение на наказание лишаване от свобода в Затвора в С. сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и депресия, настъпили в следствие на издаден административен акт - Заповед № 125 от 23.03.2016 г. на Началника на С. Ц. З., която е била отменена от съда, като е ОТХВЪРЛEНА претенцията до пълния й размер от 2000 лева. Решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН искът в размер над 1000 лв до 2000 лв. не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на разглеждане в настоящото производство. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че от изслушаните свидетелски показания, може да се направи извод, че ищецът наистина е претърпял сочените от него вреди. Намира, че без съмнение, поставянето на който и да е човек в помещение със счупени прозорци, без отопление и с тоалетна чиния непосредствено до мястото, където е принуден да спи, би предизвикало душевен и физически дискомфорт, стрес и депресия. Решаващият съд, след обсъждане на събраните доказателства и анализиране на приложимата правна уредба на ЕКЗПЧОС, ЗОДОВ и ЗИНЗС, и съдебната практика на ЕСПЧ, счита за частично доказана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразния административен акт. Намира, че лицето е изпитало нервно напрежение, душевен и физически дискомфорт и стрес при настаняването му в наказателна килия, като между тях и незаконосъобразния административен акт има причинно-следствена връзка. Намира, че искът е доказан и следователно основателен. По отношение на размера на обезщетението, съобразявайки характера на вредите и времето, през което те са били търпени - 11 дни, приема, че обезщетение от 1000 лева се явява адекватно и отговарящо на установения в практика на ЕСПЧ критерий за справедливост. Касационната жалба на ГДИН е частично основателна. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на отменен незаконосъобразен административен акт. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин наличието на отменен административен акт на затворническата администрация. При изтърпяване на дисциплинарното наказание в Затвора - С. лицето е било в наказателна килия, която е имала лоши санитарно-хигиенни условия. В помещението е имало плесен и влага и било мръсно, като тоалетната чиния била разположена точно до леглото на лежащия. Тези битови условия, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно ГДИН счита, че не са налице реално претърпени вреди. Налице са причинени в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от административния съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено. От друга страна основателни са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за неговото намаляване. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Преживените от ищеца страдания в З. С. не са били с такъв интензитет и продължителност, че да обусловят обезщетение в присъдения от адм. съд размер. Съобразно чл. 95 и чл. 96 от ППЗИНС е осъществено настаняване в наказателна килия, при условията на изолация от останалите помещения. Не е установено в какво се изразява разликата между условията, при които е било настанено лицето преди дисциплинарното наказание и тези, при които е изтърпяно това наказание. На следващо място при преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че в Затвора- С. при престоя в дисциплинарната килия е бил осигурен санитарен възел. С това не е нарушено правото на хигиена на лицето, тъй като е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване може да се осъществява в спалното помещение - чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по- малка от така присъдената. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1000 лв. на 500 лв. За разликата над 500 лв. до 1000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 500 лева решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,