Решение № 5696 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2014 г.

Решение № 5696 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Х. Ч., против решение № 1511 от 11.03.2014 г., постановено по адм. д. № 4561/2013 г. по описа на Административен съд - С. град, с което са отхвърлени предявените от нея против Национална здравноосигурителна каса, гр. С. обективно съединени искове. Изложени са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, като се уважат предявените искове. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът Национална здравноосигурителна каса, гр. С. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред административния съд се е развило по исковата молба на ЕТ "В. Ч.", гр. Б. срещу Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ гр. С. С нея на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, пропуснати ползи, за периода от 01.02.2005 г. до 31.01.2008 г., произтичащи от обявен за нищожен нормативен административен акт. Предявен е и иск за заплащане на мораторна лихва върху претендираната сума за посочения в исковата молба период, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди. Приел е, че отмененият акт, от чието действие се претендират вреди, е нормативен, отмяната му действа занапред, а не с обратна сила, поради което до датата на отмяната не могат да се претендират вреди, както и че претенцията се основава на облигационни отношения между страните, произтичащи от сключения между тях договор. С оглед неоснователността на главния иск, е приета неоснователност и на акцесорния такъв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда, че ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая се претендират вреди, произтичащи от частично обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение подзаконов нормативен акт - Решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК, за период, в който същият е действал. Наличието на отменен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в случая не води до основателност на предявения иск за причинени имуществени вреди, както правилно е прието в обжалваното решение. С оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК този акт, като подзаконов нормативен акт, се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Или за периода от приемането му до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение се счита за законосъобразен, поради което и поражда валидни правни последици, съответно, не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Съдебното решение, с което подзаконовият нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Изрично в този смисъл е Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС, съгласно което вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед гореизложеното предявените искове се явяват неоснователни, а обжалваното решение правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение