Решение № 16015 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2012 г.

Решение № 16015 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници" и началника на Митница Столична чрез пълномощника гл. юрисконсулт Саня Конакчиева против Решение № 481/03.02.2012 г. на Административен съд София - Град, I-во отделение, 9 състав, постановено по адм. д. № 5218 по описа за 2011 г. на този съд, с което е отменено Решение № Н-94-0055/31.03.2011 г. на Началник Митница Столична, в частта, с която е определен моментът на възстановяване на лихвата - влизане в сила на закона, потвърдено с Решение № 370/01.06.2011 г. на Директор на Агенция "Митници". Касаторът твърди чрез процесуалния си представител юрисконсулт Саня Конакчиева, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна, като претендира съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Нина Илиева Иванова я оспорва с доводи, съдържащи се в депозирано писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С постановеното първоинстанционно решение АССГ, I-во отделение, 9 състав е отменил Решение № Н-94-0055/31.03.2011 г. на Началник Митница Столична, в частта, с която е определен моментът на възстановяване на лихвата - влизане в сила на закона, потвърдено с Решение № 370/01.06.2011 г. на Директор на Агенция "Митници". Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е Решение № Н-94-0055/31.03.2011 г. на Началник Митница Столична, потвърдено с Решение № 370/01.06.2011 г. на Директор на Агенция "Митници", в частта, с която не е определена лихва за забава за периода от 30.05.2007 г. и до 01.01.2011 г. върху определен за възстановяване акциз в размер на 2950 лв. за извършен внос на употребяван автомобил. С посоченото решение на началника на митница Столична е разгледано искане, подадено в срока по чл. 7, ал. 2 от ЗВНАУА за възстановяване на акциз за внесен на територията на страната употребяван автомобил в периода 01.01.2007 г. - 31.12.2009 г. и е прието, че същото е основателно в размер на 2950 лв., като е определена, на основание чл. 4 от същия закон лихва за забава върху сумата от влизане в сила на закона - 01.0.2011 г. Съдът в пространни мотиви е посочил, че липсва спор относно дължимостта на надвнесения акциз и, че спорът относно лихвата следва да се разреши като същата се присъди от датата на приложения по делото платежен документ за внесен акциз - 30.05.2007 г., а не от датата на влизане в сила на закона, както е приел административния орган. Решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Касационната инстанция не възприема мотивите на съда за началната дата - подаване на митническата декларация, тъй като уредбата на възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили е дадена едва със Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили 01.01.2011 г. С него не е уредено по силата на закона възстановяване, а в резултат на процедура, която започва с искане за възстановяване на наднесен акциз, придружено от определен набор документи и приключва с акт на административен орган, който прави необходимата преценка - на кого се възстановява, в какъв размер и лихвата върху сумата съгласно чл. 4 от закона. Следователно, макар фактите относно плащането да са възникнали в миналото - вносът е в периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г., то уредбата за това, че сумите се явяват надвнесени, е дадена едва със специален закон. В по-новата съдебна практика на СЕС изрично се потвърждава, че според правото на Съюза държавите членки са длъжни да възстановяват събраните данъци в нарушение на правото на Съюза заедно с лихва като компенсация за неналичността на платените в нарушение на общностното право суми (Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04, Сборник, стр. I-2107, § 112 и сл. и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. I-11753, § 202 и сл.). Съобразно даденото тълкуване на общностното право в националното ни законодателство е приета разпоредбата на чл. 4 от ЗВНАУА, според която за надвнесения акциз се дължи законна лихва, но без да е определен моментът, от който се начислява. Този специален закон урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 01 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително като дефинира понятията "надвнесен акциз" и "употребявани автомобили", определя детайлно процедурата за подаване и разглеждане на исканията. В специалния закон липсата на уредба относно началната дата на олихвяване, затова и с оглед на гореизложеното по отношение на конкретния спор са приложими общите правила на ДОПК за възстановяване на внесени за данъци суми. В този смисъл е изричното препращане от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗВНАУА. Различно тълкуване би поставило в различно положение лицата, които са внесли или са им събрани данъци в нарушение на общностното право от тези, на които са събрани или са внесли недължими на друго основание суми. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - ал. 4. Законодателят е разграничил двете хипотези, при които от различен момент се дължи законната лихва, а именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не, което с оглед действащото законодателство предполага, че внасянето или събирането на недължимите суми е резултат на подадена декларация или плащане от задълженото лице. Възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентния орган са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК, а в специалния конкретен случай детайлите като образец на искането, срокове и компетентен орган са определени в специалния ЗВНАУА. Следователно с оглед спазване принципа на равностойност в случая следва да се приложи най-близката хипотеза за определяне началния момент на олихвяване на недължимо внесени или събрани суми, която е тази на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. По делото се установява, че производство по чл. 7 и сл. от ЗВНАУА е започнало по искане от Нина Илиева Иванова от 16.03.2011 г., поради което от тази датата се дължи законната лихва върху възстановения надвнесен акциз, а не както е приел съда от датата на внасяне на акциза, с което е допуснал нарушение на закона, касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В случая обаче административният орган е приел, безмотивно, че лихва се дължи от влизане в сила на закона, 01.01.2011 г., която дата е по-благоприятна за жалбоподателя пред първата инстанция, тъй като искането е подадено на 16.03.2011 г. Тази дата и в случая следва да бъде приета като начална. Поради което следва решението на първата инстанция да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадените актове на митническите органи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение