Решение № 910 от 26.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Гърков, чрез процесуален представител, против решение 5317 от 18.08.2022 г. по адм. дело 12317/2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което жалбата на Гърков против заповед 513з-10147/19.11.2021 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. При липса на точно посочване на касационните основания от съдържанието на жалбата може да се направи извод, че отмяна се иска поради нарушения от първостепенния съд на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на СДВР, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл.204 ,т.3 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, в установената от закона форма и съдържа изброените в чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити. Споделя се извода на АССГ, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В конкретния казус дисциплинарното производство е образувано със заповед 513з-4368/03.06.2021г. на органа по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. К. Гърков е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, и в хода на това производство са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл.207, ал.3 от ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл.206, ал.3 от ЗМВР/. На служителя е осигурена възможност да упражни правата предвидени в чл.207, ал.8 ЗМВР, вкл. по чл.207, ал.8, т.4 и т.5 ЗМВР, и същия е упражнил правото си да бъде подпомаган в защитата си от адвокат( чл.207,ал.8 ЗМВР). Противно на тезата на касатора по делото няма данни за извършен отказ от страна на ДРО служителя да конкретизира и изяснява доказателства, които бих били в негова защита. Възраженията в тази насока са относими към начина на провеждане на дисциплинарното разследване, който начин относно методите за прилагане на допустимите в това производство процесуални действия е изцяло в компетенциите на ДРО предвид разпоредбата на чл.207, ал.3 ЗМВР, според която дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване, като при осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Няма законова пречка с оглед разкриване на обективната истина в дисциплинарното производство от ДРО да се ползват документи част от друго производство( в случая досъдебно 101/2020г. по описа на СО-СГП) в качеството им на писмени доказателства ако те са допустими и относими. Такъв документ е комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза 2409/01.03.2021г. по описа на СО-СГП, изготвена вещи лица- психиатър и психолог, на лицето И. Мирчева. Не е налице визираното от касатора заобикаляне на закона от АО чрез възбуждане на повторно дисциплинарно производство след приключило вече такова на базата на субективно експертно мнение по вече установени и изследвани обстоятелства. Процесното дисциплинарно производство не е образувано на основание субективно експертно мнение, а на основание съдържащите се данни по см. на чл.207, ал.1 ЗМВР в материалите по ДП 101/2020г., само част от които е цитираната експертиза, като няма данни по делото в процесното дисциплинарно производство да е налице субективизъм, който да е причина за издаване на оспорената пред АССГ заповед 513з-10147/19.11.2021г. Не се кредитират доводите на касатора относно липса на влязла в сила осъдителна присъда спрямо него към дата на издаване на оспорената заповед и нарушение на презумпцията за невиновност. Изводите на ДНО и съответно на решаващия съд се основават на проведено дисциплинарно производство по реда на ЗМВР при наличие на данни за осъществени деяния, определени от ЗМВР като дисциплинарни нарушения, за извършването на които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършено от Гърков деяние, което е определено от законодателя като тежко нарушение на служебната дисциплина/чл.203 ЗМВР/, за което е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено престъпление. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната и този принцип е отразен в нормата на чл.194, ал.3 ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В този смисъл не се установява допуснато от АО нарушение на основен правен принцип, залегнал в чл.6, т.2 КЗПЧОС, чл.48, т.1 от хартата на основните права на ЕС, чл.31, ал.3 КРБ и чл.16, ал.1 НПК. На следващо място спазени са разпоредбите на чл.207, ал.7 и чл.206, ал.1 МВР. Изготвена е обобщена справка рег.513р-83338/28.09.2021г. (чл.207, ал.7 ЗМВР), с която К. Гърков е запознат. Същевременно не е спорно по делото, че съобразно разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО е приел писмените обяснения и е изслушал на Гърков. Съобразно разпоредбата на чл.207, ал.12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО рег.513р-85345 от 04.10.2021г. за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Гърков. Издадена е процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на касатора е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, вр. чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени. От приетите по делото доказателства е безспорно установено, че К. Гърков, към датата на издаване на оспорения акт на длъжност полицай, водач на патрулен автомобил в група ООР на сектор ОП към 04 РУ при СДВР, на 01.11.2019г. около 03:30ч. в района на кръстовището на бул.Черни връх и бул. Христо и Е. Георгиеви, чрез използване на заплахи и закани, включително чрез подвеждаща информация относно извършено от водача И. Мирчева несъществуващо в правния мир административно нарушение е унижил достойнството на това лице. Поведението на мл. инсп. Георгиев е станало достояние на граждани, на следователя по досъдебното производство, наблюдаващия прокурор и други полицейски служители в МВР. При тези факти правилно първостепенния съд е приел, че с деянието са нарушени т.т., 19 и 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в министерство на вътрешните работи, утвърден със Заповед 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, с който служителя К. Гърков е запознат. Деянието, изразено чрез действия, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно административния орган е наложил дисциплинарно наказание "уволнение по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР вр. чл.197, ал.1, т.6 ЗМВР, и на осн. чл.206, ал.1, т.8 от ЗМВР служебното правоотношение на Гърков е прекратено, както законосъобразно е приел първостепенния съд. По отношение определените от АО вид и размер на дисциплинарното наказание и съответствието с целта на закона на оспорения акт, настоящата инстанция на осн. чл.221, ал.2, изр. второ, предл. последно, препраща към мотивите на първостепенния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност вкл. показанията на свидетеля И. Чолаков. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. С оглед горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са налице основанията по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение