Решение № 6807 от 22.6.2023 г. на ВАС, III о.

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" гр. София, против Решение 1984/27.03.2023 г., постановено по адм. дело 726/2023 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на държавното предприятие срещу предписания, издадени на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирани в раздел V, т.2.1, т. 2.2 и т. 2.3 от Констативен протокол 05 - 03 - 60/05.10.2022 г., издаден от главни инспектори в Регионален отдел "Надзор на язовирни стени и съоръжения " - "Североизточна България" на ГД "НЯСС" към Държавна агенц;ия за метрологичен и технически надзор и предприятието е осъдено за заплати направените по делото разноски. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което обжалваните предписания бъдат отменени. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците Д. Димитрова, главен инспектор и Я. Пасев, инспектор, и двамата в Регионален отдел "Надзор на язовирни стени и съоръжения " - "Североизточна България" на ГД "НЯСС" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител с писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на каснационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" гр. София, срещу предписания, издадени на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирани в раздел V, т.2.1, т. 2.2 и т. 2.3 от Констативен протокол 05 - 03 - 60/05.10.2022 г., издаден от главни инспектори в Регионален отдел "Надзор на язовирни стени и съоръжения " - "Североизточна България" на ГД "НЯСС" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и е осъдил предприятието да заплати направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно чл. 190а, ал. 1, 3 от Закон за водите председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти. Видно от Протокол 142/08.09.2022 г. техническото и експлоатационно състояние на язовир "Сечище" е оценено като неизправно - неработоспособно, с неизправно - неработоспособно състояние на основния изпускател и на преливника. Този язовир е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност и неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява настъпването на наводнения и други неблагоприятни последици, пряко застрашаващи здравето и живота на хората и целостта на техническата инфраструктура.. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи , като правилно е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на обжалваните предписания. Предписанията са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир Сечище, обл. Шумен, стопанисван от Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". При проверка на съоръжението са констатирани пречки, непозволяващи пълноценен оглед, както и положение на водното ниво и експлоатационното състояние на обекта. Неоснователно е възражението на касатора за некомпетентност на органа, издал предписанията. Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. В нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е посочено, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод, в полза на Държавна агенц;ия за метрологичен и технически надзор следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100.00 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение