Решение № 60143 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1433/2021 г.

Решение № 60143 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1433/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на С. Г. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален пълномощник, за отмяна /прогласяване на нищожността/ на арбитражно решение № 62/2.06.2016 г. на арбитър Бисерка Газдова, постановено по арб. дело № 62/2016 г., с което наследодателят й Г. В. С., починал на 25.02.2016 г., е бил осъден да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД сумата 1 620. 65 лв., ведно със сторените разноски. Ищцата поддържа, че са налице основанията на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, тъй като наследодателят й не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър, за арбитражното производство, както и по независещи от него причини не е могъл да вземе участие в производството. Твърди също, че арбитражното решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, тъй като е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж, с оглед обстоятелството, че ищецът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Претендира разноски. Ответникът по иска ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище, че не е надлежна страна по предявения иск, тъй като вземането по договора за потребителски кредит е цедирано на "Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД на 8.08.2016 г., поради което производството против него следва да бъде прекратено. Поддържа, че не е бил информиран и не е знаел, че завежда дело срещу починало лице. Оспорва основателността на исковата молба и поради това, че съобразно нормативната уредба към датата на подписване на договора за кредит, арбитражната клауза е била валидна и надлежно сключена от наследодателя на ищцата. Това е обусловило компетентността на арбитъра ad hoc Бисерка Газдова да разгледа и разреши спора, който към този момент не е бил неарбитрируем. Според ответника, за арбитражни решения, постановени срещу потребители и влезли в сила преди измененията на ГПК, ЗМТА и ЗПК /ДВ, бр. 8 от 2017 г. /, новата правна уредба не следва да се прилага. Претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Допустимостта на исковата молба, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, е констатирана от съда с определение от 15.09.2021 г. и по тези обстоятелства страните не спорят. Несъстоятелни са възраженията на ответника – ищец в арбитражното производство, че не е надлежна страна по предявените искове, тъй като е цедирал вземането, присъдено с арбитражното решение, на трето лице. Този факт е ирелевантен за допустимостта и основателността на исковата молба по чл. 47 ЗМТА, която няма за предмет материалноправния спор относно вземането. За да се произнесе по наведените с исковата молба основания, настоящият съдебен състав съобрази следното: С промяна в императивната норма на чл. 19, ал. 1 ГПК, извършена със ЗИДГПК /ДВ, бр. 8/2017 г. /, изрично се забрани сключването на арбитражно споразумение по имуществен спор, по който едната страна е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това се създаде и новата разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В изпълнителното производство се създаде нова ал. 5 на чл. 405 ГПК, според която окръжният съд следи и отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на същия ЗИДГПК, започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. По тълкувателен път, включително по аргументи, черпени от решението по конст. дело № 15/2002 г. на КС на РБ /че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият /факултативен/ стадий е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА/, практиката на ВКС безпротиворечиво прие, че ако към момента на влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8/2017 г. / защитата в арбитражното производство не е изчерпана, то е налице неприключило производство по смисъла на § 6, ал. 2 от ПЗР и поради това валидността на решението следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, вр. чл. 19, ал. 1 ГПК. От изложеното по категоричен начин следва, че извършените законодателни промени, касаещи потребителската защита, са приложими за производствата по чл. 47 и сл. ЗМТА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1-ва, независимо от това, кога е било постановено атакуваното арбитражно решение – преди или след изменението на закона от 2017 г. В конкретния случай липсва спор, че осъденото с арбитражното решение физическо лице /заемополучател по договор за револвиращ заем/ има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, следователно, касае се за решение по неарбитрируем спор, което съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА е нищожно. С оглед тежестта на констатирания порок, съдът следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, без да разглежда наведените в исковата молба основания за отмяната му. Предвид основателността на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, ответникът следва да понесе тежестта за сторените от насрещната страна съдебно-деловодни разноски, но доказателства за такива не са представени по делото. Ищцата е била освободена от внасянето на ДТ, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което дължимата за производството държавна такса от 81. 76 лв. следва да се заплати от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД в полза на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение