Решение № 3553 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2009 г.

Решение № 3553 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на правосъдието срещу решение от 30.03.2009 г. по адм. д. № 1072/2007 г. по описа на Софийски градски съд. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита се, че неправилно съдът не е кредитирал приложената по делото заповед № ЛС-03-1348 от 13.12.2006 г. на министъра, с която той е делегирал правата си. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Тони Денев Тонев счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалбата на Тони Тонев против заповед № Л-981/5.02.2007 г. на Главен Директор на ГД "Изпълнение на наказанията " при МП, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 1, т. 8, ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение поради това, че служителят с неспазването на реда за охрана и изолация на задържаните лица е нарушил Етичния кодекс - чл. 25 и чл. 31. С обжалваното съдебно решение, съдът е извършил служебна проверка на законосъобразността на издадената заповед и приел, че са налице нарушения на производствените правила по чл. 239 и чл. 230 от ЗМВР и поради това, иначе мотивираната и издадена от компетентен административен орган заповед е отменена. Решението е обосновано и законосъобразно. Постановено е след анализ на представените с административната преписка писмени доказателства, при правилно прилагане на закона. То е в съответствие с материалния закон - чл. 20, ал. 4 от ЗИН (отм.), във връзка с чл. 230 от ЗМВР /редакция, ДВ, бр. 17/2006 г./. Дисциплинарното нарушение е извършено на 10.11.2006 г. при действието на новия Закон за министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г. в сила от 1.05.2006 г./, поради което административният орган е следвало да спази разпоредбата на чл. 230 от ЗМВР за откриване на дисциплинарно дело с писмена заповед на министъра, извършване на процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение от дисциплинарно-разследващи органи, определени от министъра. В случая дисциплинарното производство е открито със заповед на главен директор на Главна дирекция "Охрана" при министерството на правосъдието, който е административен орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР за служители категория "Е", какъвто е уволнения служител и има правомощието да налага дисциплинарни наказания, включително уволнения, предвид чл. 228, т. 2 от ЗМВР. Но административният орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР не е оправомощен да открива дисциплинарно дело при наличието на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от ЗМВР до изменението на закона с ДВ, бр. 69/2008 г. Тъй като разследването е извършено от комисия, която не е назначена от министъра на правосъдието, са законосъобразни правните изводи за допуснато съществено нарушение на процедурните правила по чл. 230 от ЗМВР, което има за последица незаконосъобразност на обжалваната заповед за уволнение. Съгласно тази разпоредба, която е приложим материалния закон към датата на издаване на заповед № Л-6773/3/11.11.2006 г., (л. 24) при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра на вътрешните работи и се открива дисциплинарно дело. Главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията" не е орган, компетентен да възложи дисциплинарна проверка за извършено тежко дисциплинарно нарушение. Такъв орган е министърът на правосъдието. Законът не предвижда възможност за делегиране на компетентност. В случая заповедта, по която е започнало процесното дисциплинарно производство, освен че е издадена от некомпетентен орган изобщо не съдържа посочените в чл. 239 от ППЗМВР реквизити. Тя възлага проверка на инцидента с бягство на арестант от следствения арест, в резултат, на която проверка е изготвена справка № 10735 от 6.10.2006 г. и е предложено дисциплинарното уволнение на ответника по касация. При така формулираната заповед е спорно дали въобще е започнало дисциплинарно производство, а за спазване на правилата на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР изобщо не може да се говори, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд. Разпоредбата на закона е детайлизирана и в Правилника за прилагане на ЗМВР - чл. 239, съгласно който при образуване на дисциплинарното производство по чл. 230, ал. 1 ЗМВР в заповедта на министъра на вътрешните работи се посочват: поводът за образуване на производството, получените данни, извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание и дисциплинарно разследващият орган, на когото се възлага разследването като е съобразил фактическите обстоятелства и материалния закон, първостепенният съд е постановил обосновано решение. Не са налице касационни основания за отмяната му По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,