Решение № 473 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2018 г.

Решение № 473 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. С. против решение № 7811/15.12.2017 г. по адм. дело № 9652/2017 г. на Административен съд С. – град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Б. терм" ЕООД, гр. С. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 7811/15.12.2017 г. по адм. дело № 9652/2017 г. Административен съд С. – град е отменил по жалба на "Б. терм" ЕООД, гр. С. постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено на 9.08.2017 г. от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – С.. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. По делото е установено, че 9.08.2017 г. в рамките на извършена проверка на същата дата, във връзка със станала злополука в гр. С., ж. к. "Стрелбище", ул. "Хайдушка гора" на обект - [адрес] е установено, че Т. М. е извършвал трудова дейност като "монтажник" на фасадата на блока без сключен трудов договор в писмена форма и без да са уговорени правоотношенията по предоставяне на работната сила, като трудово правоотношение. Установено е, че трудовата дейност на Т. М. е била осъществявана във връзка със сключен договор между "Б. терм" ЕООД и П. Г. за извършване на строително – монтажни работи (СМР) от 3.08.2017 г., посочени като полагане на топлоизолации, доставка и монтаж на поцинковани козирки, доставка и монтаж на алуминиеви профили. На 9.08.2017 г. на посочения обект освен Т. М. са полагали труд М. Вачев, съгласно трудов договор № 27/9.08.2017 г., сключен с "Б. терм" ЕООД, гр. С. и С. Р., на длъжност "общ работник строителство сгради", съгласно трудов договор № 16/11.08.2016 г., сключен с "Б. терм" ЕООД, гр. С.. При извършвани монтажни работи на козирките около прозорците на деветия етаж, на обекта Т. М. е паднал, след което е починал от нараняванията си на 21.08.2017 г. От разпитаните по делото свидетели М. Вачев и С. Р., дали обяснения и по време на инцидента, се установява, че в деня на инцидента Т. М. и Н. Н., последният в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на "Б. терм" ЕООД, гр. С. са се договорили за монтаж на козирките на обекта и са подписали договор за извършване на тази дейност. Т. М. е работил със своето лично оборудване, но с материали на фирмата изпълнител. Правилно Административен съд С. – град е приел, че не е налице трудово правоотношение между "Б. терм" ЕООД, гр. С. и Т. М.. Видно от показанията на М. Вачев е, че той и Т. М. са се занимавали със саниране на блокове като са си намирали клиенти по обяви, а когато Н. Н. е имал по-голям обект, ги е викал да работят като подизпълнители или по трудов договор. Фактите по спора сочат, че М. Вачев и Т. М. са отишли на процесния обект със своето лично оборудване и са били наети от управителя на "Б. терм" ЕООД, гр. С. да извършат конкретно определена работа (монтиране на козирки на прозорците) срещу определена сума. Налице е еднократност на договорката, липсват договорености за работно време, почивки, отпуски и други елементи, характеризиращи правоотношението като трудово. Контролните органи са посетили обекта на жалбоподателя и са формулирали извод за наличие на трудово правоотношение, позовавайки се на декларации от 9.08.2017 г. на М. Вачев, С. Р. и Н. Н. по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, които не са налични по административната преписка. Последната е окомплектована с нотариално заверени писмени декларации от посочените лица от 14.08.2017 г., които кореспондират с показанията на разпитаните като свидетели лица и не установяват елементи на съществувало трудово правоотношение. Тези декларации са съставени след издаването на акта. Верни са изводите на административния съд, че оспореният акт страда и от порока съществени нарушения на административнопроизводствени правила, което е довело до издаването му при неизяснена фактическа обстановка (неясен е останал въпроса имало ли е декларации от 9.08.2017 г. от присъствалите на инцидента лица и какво е било тяхното съдържание; административният орган не е изложил фактите върху които гради своите изводи за съществуването на трудово правоотношение) При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение