Решение № 16534 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3913/2012 г.

Решение № 16534 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3913/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП и "АКВА БИЛД - 91" ООД, гр. Бургас, против решение № 1653 от 27.12.2011 г. на Административен съд гр. Бургас /АС/, постановено по адм. д. № 114 по описа за 2009 г. В касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП се поддържа, че решението е в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена подадената жалба против РА в тази му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на "АКВА БИЛД - 91" ООД се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено с присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на на касационните жалби. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт (РА) № 800952 от 31.10.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № РД-10-358/30.12.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04 и м. 07. 2007 г. в общ размер на 44 671,95 лв., по доставки на "Пролоджика" ЕООД, с предмет "плащане по договор", съдът е приел за установено, че процесните фактури са включени в дневника за продажбите и справката-декларация за съответния данъчен период, а отразения в тях ДДС е начислен от доставчика. Извършено е плащане по банков път. При извършена насрещна проверка на доставчика са представени ведомости за работни заплати, от които се е установило, че в дружеството-доставчик има назначени на трудов договор двама технически сътрудници, двама общи работници, един мениджър продажби, един технически секретар и една чистачка. Предмет на процесиите доставки са стоки - санитарна керамика и обзавеждане за баня. Като предходен доставчик е посочен "ВТР груп" ЕООД, който не е открит на декларирания от него адрес за извършване на насрещна проверка. От приетия по делото договор за покупко-продажба № 001/23.02.2007 г., сключен между "АКВА БИЛД - 91" ООД в качеството на купувач и "Пролоджика" ЕООД, в качеството на продава, за установено съдът е приел, че предметът на договора е прехвърляне на право на собственост върху движими вещи изброени в таблица, а именно: гранитогрес и керамика. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза за установено съдът е приел, че за два строежа, находящи се в к. к. Слънчев бряг - запад, жалбоподателят е вложил общо 9 996,36 кв. м керамика, в т. ч. гранитогрес, теракот, фаянс и фризове, а общото количество доставени такива от "Пролоджика" ЕООД съгласно стоковите разписки, съставени от доставчика и приемо-предавателни разписки е в размер на 10 019,61 кв. м. От приетата съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че се установява разплащане по процесните фактури и осчетоводяване в счетоводството на жалбоподателя на получените процесии доставки съгласно изискванията на ЗСч, по сметка 302 (материали), въз основа на първичен счетоводен документ - фактури. Счетоводството е организирано аналитично. Закупеното количество материали представляват разход за обект "Марак 1 и 2" съгласно извършените счетоводни записвания. Според същата експертиза доставената стока по процесиите фактури, съгласно извършените счетоводни записвания е във връзка с извършването на строителство на многофункционална жилищна сграда к. к. "Слънчев бряг - запад". Доставчикът "Пролоджика" ЕООД е осчетоводил надлежно процесните фактури Строителството на двата обекта е продължило от 24.11.2005 г., когато е издадено разрешението за строеж, до м. май 2008 г., когато са подписани констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Жалбоподателят не е получавал доставки на фаянс и теракот от други доставчици. При така установените по делото факти, съдът е приел, че е установен предмета на доставката, описан в процесните фактури като "плащане по договор", а именно доставка на гранитогрес и керамика. За необоснован, съдът е приел извода на ревизиращият орган, за липса на кадрова обезпеченост на доставката, като се е позовал на представените доказателства за наличните назначени на трудов договор лице На следващо място съдът се е позовал на приетите по делото без оспорване заключенията на ССЕ и СТЕ, от които се установява, че жалбоподателят е вложил процесните стоки в два строежа, като сумите по фактурите са платени, доставените стоки са заприходени по см/ка 302 "материали" въз основа на първичен счетоводен документ. Съгласно счетоводните записвания на жалбоподателят тези стоки представляват разход за обект "Марак 1 и 2", които съвпадат с описанието на двата строежа посочени в съдебно-техническата експертиза, като за периода на строителството на двете сгради - 24.11.2005 г. до м. май 2005 г. жалбоподателят не е получавал доставки на санитарна керамика от други доставчици, т. е. това е единствената санитарна керамика, която е купил. Липсата на доказателства за транспорт съдът е приел, че не обосновава липса на доставка, а за реалността на конкретната доставка е без значение дали предходният доставчик е бил намерен на декларирания адрес, поради което в тази си част РА е незаконосъобразен. Решението в тази си част е правилно, а жалбата на директора на дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП е неоснователна. По делото няма спор по фактите. Подробно съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразния извод, че доставките по процесните фактури са извършени реално. Правилно в тази насока съдът се е позовал на факта, че е установено къде са вложени доставените материали, че количествата на доставено и вложено съвпадат, като няма друг доставчик на същият вид стока за периода на строителството на двете сгради посочени в приетата без оспорване СТЕ. От счетоводна гледна точка доставките са оформени надлежно съобразно ЗСч и изискванията на ЗДДС, както при жалбоподателя, така и при неговия доставчик. Действително както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното обжалване при изготвяне на ССЕ, от доставчика не са представени извлечения на сметките от група 30 "стоки", нито оборотна ведомост за съответните периоди, за да се установи фактът на заприходяване на стоката при него, респективно прехвърляне впоследствие собствеността върху същите стоки на "АКВА БИЛД - 91" ООД, но след като е установено къде са вложени доставените материали, както и че количествата на доставено и вложено съвпадат, като няма друг доставчик на същия вид стока за периода на строителството на двете сгради, посочени в приетата без оспорване СТЕ, то правилно съдът е приел, че единствено възможния извод е, че процесните стоки са доставени именно от "Пролоджика" ЕООД. Фактът, че липсват доказателства за извършени транспортни разходи в счетоводството на "АКВА БИЛД - 91" ООД, както е приел съдът, не налага на извода за липса на реалност на доставката, като в тази насока следва да бъде посочено Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 01.2008 г. по доставки на ЕТ "Абел - Стефка Станчева", съдът е приел за установено, че предмет на доставката е "продажба на тухли - 8 352 бр. с размери 20/18/33 см", съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза. Като предходен доставчик е посочен "Ио-Бо" ЕООД. От заключението на СТЕ за установено съдът е приел, че доставените тухли са вложени в двата строежа на многофункционални сгради, изграждащи се в к. к. "Слънчев бряг - запад", а от заключението на съдебно-икономическа експертиза се установява, че е извършено плащане по фактурите, като в счетоводството на жалбоподателя, стоката по доставките е заприходена по с/ка 302 - материали, закупените количества материали, представляват разход за обект "Марак 1 и 2", съгласно извършените счетоводни записвания. От заключението на ССЕ се установява и факта, че за периода на строителството на обекта - 24.11.2005 г. - м. май 2008 г., освен ЕТ "Абел - Стефка Станчева", тухли са доставени от "Брод да" ЕООД по фактура № 3732/17.12.2007 г. - 96 броя тухли, от "Радисън" ЕООД по фактура № 63/27.12.2007 г. - 25 000 бр. тухли и от "Гранити" ООД по фактура № 3310006891/16.05.2008 г. - 40 бр. тухли. При тази фактическа обстановка съдът е приел, за законосъобразни изводите на органа по приходите за липса на реалност на доставката и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, тъй като по пряката и предходна доставка е установено, че предходният доставчик - "Ио-Бо" ЕООД е доставил на едноличния търговец 9 152 броя тухли съгласно фактура № 50/26.03.2008 г., два месеца след като ЕТ "Абел" е доставил на жалбоподателя процесните 8 352 бр. тухли, а същевременно доставчикът ЕТ "Абел" твърди, че доставените от него на "АКВА БИЛД - 91" ООД тухли е получил от "Ио-Бо" ЕООД чрез предходна доставка, отразена във фактура № 50/26.03.2008 г. На следващо място съдът е приел, че за времето на осъществяване на строежите жалбоподателят е получил същият вид стока и от други трима доставчици, като поради завършеността на строежите СТЕ не може да определи колко общо тухли са вложени в тях. Двата строежа са извършвани в периода 24.11.2005 г. (издадено разрешението за строеж) - м. май 2008 г. (подписани констативен акт за установяване годността за приемане на строежа), а тухлите се твърди, че са доставени от ЕТ "Абел" в средата и края на януари 2008 г., санитарната керамика е доставена през месеците февруари, март, април и юли 2007 г., което е житейски неоправдано. Решението в тази си част е правилно, а жалбата на "АКВА БИЛД - 91" ООД е неоснователна. Подробно съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразния извод, че липсва реалност на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно настъпило данъчно събитие съгласно чл. 25 от същия закон. Установено е, че предходният доставчик - "Ио-Бо" ЕООД е доставил процесната стока на ЕТ "Абел - Стефка Станчева", два месеца след доставката от ЕТ "Абел - Стефка Станчева" на касатора, поради което правилно АС е приел, че прекият доставчик не е разполагал с процесната стока към момента на издаване на процесните фактури. На следващо място правилно съдът е приел, че за времето на осъществяване на строежите жалбоподателят е получил същият вид стока и от други трима доставчици, като поради завършеността на строежите СТЕ не може да се определи колко общо тухли са вложени в тях. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че е установен произходът на стоката по ф-ра № 93/12.12.2007 г., а относно фактура № 95 и № 97 от м. 01.2008 г. е неправилен изводът за наличие на предпоставките за връчване на ИПДПО по реда на чл. 32 от ЗДДС, тъй като протоколите за извършена насрещна проверка не съответстват на процесуалните изисквания на ДОПК, тъй като дори да бъде установено нарушение на процедурата по връчване и прилагане към данъчното досие на ИПДПО по реда на чл. 32 от ДОПК. Оспорване на заключение на вещото лице в частта относно изразеното мнение, че процесните стоки не би могло да са доставени от ЕТ "Абел", тъй като прекия доставчик не е разполагал с процесната стока към момента на издаване на процесните фактури е процесуално недопустимо с касационната жалба. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите прави изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК