Решение № 1431 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13750/2016 г.

Решение № 1431 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13750/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 77 от 18 септември 2018 г., в сила от 1 януари 2019 година). Образувано е по постъпила с вх. № 15254 от 19.10.2016 г. (пощенско клеймо 17.10.16 г.) жалба от Кооперация "Националния съюз на земеделските кооперации в България", със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 99, ет. 8, представлявана от Председателя на Управителния съвет - Я. Гечев, против Заповед № РД 09-689/17.09.2016 г. на Министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят твърди, че с тази заповед се извършват със задна дата съществени промени в съдържанието на Заповед № РД 09-781/06.11.2015 г. и счита, че е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение както на АПК, така и на разпоредбите на Наредба № 20/27.10.2015 г. на МЗХ. По подобно развити в тази връзка аргументи моли заповедта да бъде отменена. В открито съдебно заседание, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа жалбата си с аргументи за нарушения на процесуалния и материалния закон и моли да бъде уважена. Претендира разноски за адвокатски хонорар, държавната такса и таксата за публикация в "Държавен вестник". Ответникът - Министъра на земеделието, храните и горите (с това наименование според Решение на Народното събрание за структурни промени на Министерския съвет, обн. в ДВ, бр. 37 от 9 май 2017 г.), гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Прави възражение за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес. По делото са представени писмени бележки. Моли жалбата да се остави без разглеждане като недопустима и образуваното съдебно производство да се прекрати, а алтернативно жалбата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В производството не е взел участие по реда на чл. 16 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) и съответно не е дал заключение по делото. Настоящият тричленен състав намира, че жалбата на Кооперация "Националния съюз на земеделските кооперации в България" (НСЗКБ), гр. София е процесуално допустима. Жалбоподателят е обосновал правен интерес от оспорването на заповед № РД 09-689 от 17.09.2016 г. на Министъра на земеделието и храните въз основа на представен Актуален устав на НСЗКБ и удостоверение за актуално състояние на кооперацията, в които са посочени цели, задачи и предмет на дейност и съдът е приел по аргумент от Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, че има правен интерес и не намира основание да променя този свой извод, въпреки продължаващите възражения на ответната страна в тази насока. Жалбата е подадена и в законоустановения чл. 179 от АПК едномесечен срок от съобщението за издаването й чрез публикуване на заповедта на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните на датата 17 септември 2016 година. Подписана е от надлежно лице – председателя на кооперацията Я. Гечев. С оглед всички тези факти, жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява следната относима за случая фактическа обстановка: Със заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г. на Министъра на земеделието и храните (по това време с това наименование), е определен период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. по реда на Наредба № 20 от 2015 г. (т. 1); определена е 30.11.2015 г. за начална дата на приема на заявления за подпомагане по т. 1 и 18.12.2015 г. включително, за крайна дата (т. 2); определен е бюджетът на финансовата помощ по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" за приетите заявления за подпомагане в периода на прием по т. 1 и 2 в размер на левовата равностойност на 100 000 000 евро (т. 3). Изрично в т. 4 от тази заповед е записано, че "бюджетът на финансовата помощ, посочен в т. 3, може да бъде променян при наличие на условията по чл. 40, ал. 3 от Наредба № 20 от 2015 г. ". Със заповед № РД 09-689 от 17.09.2016 г. на Министъра на земеделието и храните е увеличена финансовата помощ по т. 3 от Заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г. на министъра на земеделието и храните за приетите заявления за подпомагане в период на прием по т. 2 от цитираната заповед с левовата равностойност до 80 794 849. 00 евро (т. 1), а в т. 2 е наредено размерът на финансовата помощ по т. 1 да се използва само за заявления за подпомагане получили не по-малко от 55, т. при извършването на окончателна проверка за съответствие с критериите за подбор по Приложение № 7 към чл. 28, ал. 8 от Наредба № 20 от 27 октомври 2015 г., като неусвоения ресурс от посочената по т. 1 финансова помощ да бъде възстановен към общия бюджет на мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година. Тази втора заповед е предмет на съдебен контрол в настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани въпроси по законосъобразността на първата заповед, която е влязла в сила. Всъщност тя е била издадена на основание чл. 34, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 20 от 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. от Зам. министър при условията на заместване, видно от заповед № РД 09-780 от 04.11.2015 година (л. 63 от делото). А обжалваната заповед на Министъра на земеделието и храните № РД 09-689 от 17.09.2016 г. е издадена на основание чл. 40, ал. 3 от Наредба № 20 от 27 октомври 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., както и на основание т. 4 от Заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 година. Съгласно ал. 1 на чл. 40 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните, в относимата за казуса редакция, която е действала към датата на издаване на оспорения акт – ДВ, бр. 84 от 30.10.2015 г., в сила от 30.10.2015 г., преди изм. в ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., "Постъпилите заявления за подпомагане се оценяват съгласно критериите за подбор, посочени в приложение № 7. Съответствието с критериите за подбор се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към заявлението за подпомагане документи", съгласно ал. 2 – "Заявленията за подпомагане се класират според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет", а съгласно ал. 3 – "Класираните заявления за подпомагане с еднакъв брой точки, за които е наличен частичен разполагаем бюджет при класирането по ал. 2, се одобряват след изменение на бюджета, определен в заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 34, ал. 1 за съответния период на прием". Според чл. 34, ал. 1 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. също в относимата за казуса редакция, която е действала към датата на издаване на оспорения акт – ДВ, бр. 84 от 30.10.2015 г., в сила от 30.10.2015 г., преди изм. в ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., "Започването и приключването на приема на заявления за подпомагане се определят със заповед на министъра на земеделието и храните. Заповедта съдържа начална и крайна дата за приемане на заявления за подпомагане, както и бюджета на подмярката за съответния период на прием". Точно това е направено с предходната заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г. на министъра на земеделието и храните, видно от описаното по-горе съдържание. В същата тази заповед, в т. 4 е изрично посочено, че бюджетът на финансовата помощ може да бъде променян при наличие на условията по чл. 40, ал. 3 от Наредба № 20 от 2015 година. В оспорената втора заповед е цитиран Доклад № 93-8965/17.09.2016 г. от Заместник-министър на земеделието и храните, приложен като доказателство по делото на л. 64-66. В този доклад, видно от съдържанието му, подробно е описана необходимостта от увеличение на бюджета, определен с първата заповед за прием на заявления, с цел обезпечаване на необходимия финансов ресурс, който не достига за заявленията, получили 55 точки. Посочено е на базата на писмо от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (изх. № 01-0400/1292 от 24.08.2016 г., с регистр. индекс в МЗХ № 13-4803 от 24.08.2016 г. на л. 58), че в рамките на същинската обработка на постъпилите заявления за подпомагане, свързана с критериите за оценка и допустимост е установено, че 126 заявления отговарят на критериите за предоставяне на финансова помощ по мярката и са получили 55 точки. Посочено е още, че определеният първоначално бюджет за приема в размер на 100 милиона евро е четири пъти по-малко от заявения интерес и затова се предлага увеличение на бюджета с 80 794 848. 07 евро, достатъчен за финансиране на заявленията за подпомагане. От така описаната фактология, съдът прави следните правни изводи: Оспорената втора заповед с № РД 09-689 от 17.09.2016 г. е издадена в писмена форма от компетентен орган – Министъра на земеделието и храните (по това време е с това наименование), за който изрично е предвидено, че има правото да измени първоначално определения бюджет – в случая е направено изменение чрез увеличение на финансовата помощ поради класиране на заявления с еднакъв брой точки – 55, и този брой точки е обективен факт и не зависи от желанието на жалбоподателя за намаляване на броя на точките, което не е ограничително и дискриминационно, и не се въвежда допълнителен критерий при определяне на бенефициентите, защото е безспорно, че при оценяването по критериите и класиране на заявленията се е получил точно този еднакъв брой точки, което е довело и до предприемане на предвидената в чл. 40, ал. 3 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. възможност за изменение на бюджета. Това е законодателно разрешение на въпроса в специален нормативен акт и общата разпоредба на чл. 99 от АПК за възобновяване на производство по издаване на административни актове не намира приложение, за да бъде посочено като правно основание за издаване на заповедта. Заповед № РД 09-689 от 17.09.2016 г. е и мотивирана – в нея се съдържат и фактически, и правни основания, каквото е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правните основания бяха подробно посочени дословно цитирани по-горе, а фактическите основания се съдържат в посочения в заповедта Доклад № 93-8965/17.09.2016 г. от Заместник-министър на земеделието и храните до Министъра на земеделието и храните, също подробно описан по съдържание по-горе. На това място е необходимо за яснота да се отбележи, че е напълно допустимо мотивите на административен акт да се съдържат в отделен документ подготвящ неговото издаване или дори, но най-късно в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда – Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или заинтересовани своевременно да организират защитата си. По въпроса за мотивите на административните актове могат да се посочат още и т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 4 от 22.09.1976 г., както и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 година. Неоснователно е оплакването в жалбата за нарушение на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 20 от 27.10.2015 година. Напротив, от приложените по делото разпечатки от посочени електронни адреси се установява публикуване на съобщение на електронните страници на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, като с цел публичност и прозрачност е наредено в писмо изх. № 13-4803 от 27.09.2016 г., заповедта да бъде обявена на общодостъпно място и в областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие". С оглед изложеното, очевидно е спазена процедурата по чл. 34, ал. 5 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. (в относимата редакция) и относно 10-дневния срок и относно мястото на съобщаването, както и на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от АПК за обявяване по подходящ начин. На това място за прецизност следва да се посочи, че тъй като по своя правен характер оспорената заповед представлява общ административен акт според определението, дадено в чл. 65 от АПК, е била изпълнена процедурата, регламентирана в чл. 181 от АПК за съобщаване на оспорването чрез обявление в "Държавен вестник", поставяне на обявление на определеното за това място в съда и публикуване в Интернет страницата на Върховния административен съд. Освен това, както вече се каза по-горе, в първата влязла в сила заповед с № РД 09-781 от 06.11.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, в т. 4 изрично е записано, че "бюджетът на финансовата помощ, посочен в т. 3, може да бъде променян при наличие на условията по чл. 40, ал. 3 от Наредба № 20 от 2015 г. ". Едно от основанията за издаване на втората заповед с № РД 09-689 от 17.09.2016 г. е именно т. 4 от Заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 година. Следователно още с обявяването на първата заповед, всички лица, които са имали намерение да подадат заявления за подпомагане по тази мярка 4. "Инвестиции в материални активи", подмярка 4. 2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" и са потенциални ползватели на финансова помощ са знаели, че е възможна хипотезата, при която първоначално определения бюджет да бъде променен. В конкретния случай дори изменението е благоприятно, защото финансовата помощ се увеличава, а не се намалява. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че при издаване на оспорената заповед не са нарушени административнопроизводствени правила, нито същата противоречи на материалния закон и на целта на закона. Затова подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,