Решение № 7796 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3844/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Белоградчик, с ЕИК 000159458, представлявана от кмета, чрез упълномощения адв. Т. Златанов, срещу Решение 189 от 18.02.2025 г., постановено по адм. д. 575 по описа на Административен съд Видин (АС Видин) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател, подадена срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 05/223/00233/3/01/04/03, с изх. 01-0800/2261 от 14.03.2023 г., (АУПДВ), издаден по заместване от лице, действащо за изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с който на Община Белоградчик е определено, като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в размер на 246081,77 лв., ведно със сумата от 49216,35 лв., представляваща изплатена сума за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност (ДДС). Наред с това, настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на сумата от 2950,00 лв. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд неправилно не уважил направеното от Община Белоградчик искане за назначаване на комплексна съдебно-техническа експертиза (КСТЕ), изпълнима от вещо лице с квалификация геодезия и вещо лице с квалификация горско стопанство по мотив, че вече била извършена такава експертиза - неоспорена и приета по делото. Отрекъл доказателствената стойност на приобщения доклад на OLAF, чиито констатации за липса на залесяване на всички имоти и неизвършени в пълен размер дейности по поддръжка се опровергавали напълно от представените по делото писмени доказателства. В допълнение се прави позоваване и на констатациите, залегнали в заключението на приетата съдебно-лесотехническа експертиза, от което се установявала причината за разминаване между действително залесените площи и тези по проекта. Релевират се доводи за допуснат от съда пропуск да съобрази твърденията в депозираната от бенефициера писмена защита за настъпила погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Видин, а при условията на евентуалност - постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен спорния АУПДВ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от редовно упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът по касация изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище, а по същество на оспорването моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание по делото ответникът по касация не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Видин е бил АУПДВ 05/223/00233/3/01/04/03, с изх. 01-0800/2261 от 14.03.2023 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с издаден окончателен доклад ОС/2019/0741/А5 на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на основание чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1 от Наредба 22 от 07.07.2008 г. и т. 9.1, във връзка с т. 4.15, във връзка с т. 1.3.4, във връзка с т. 3.2, т. 4.24, т. 4.4, б а и т. 4.4, б. й от Договор 05/233/00233 от 18.07.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 223 Първоначално залесяване на неземеделски земи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сключен между ДФЗ Разплащателна агенция и Община Белоградчик (Договор 05/233/00233 от 18.07.2013 г., Договора), чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, на Община Белоградчик е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 246081,77 лв., представляващо дължими суми за възстановяване по заявки за плащане 05/233/00233/3/01, 05/233/00233/3/02 и 05/233/00233/3/03, ведно със сумата от 49216,35 лв., представляваща изплатена сума за финансиране на разходи за ДДС по Договора. Установява се, че с Решение 13972 от 23.12.2024 г., постановено по адм. д. 7276 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. е отменено Решение 869 от 11.06.2024 г., постановено по адм. д. 181 по описа на АС - Видин за 2023 г. и делото е върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. Прието е в отменителното касационно съдебно решение, че в приобщеното в първото съдебно производство по разглеждане на спора заключение на вещото лице, изготвило съдебно-лесотехническата експертиза, не се съдържат конкретни констатации за изпълнението на проекта по дейности. Съгласно поетите ангажименти по договора от 2013 г., бенефициерът имал задължения да засади, да поддържа и да попълва засадените площи, но първоинстанционният съд нито указал на Община Белоградчик, че следва да докаже изпълнението на ангажиментите си за всяка от тези дейности, нито обсъдил документите за резултатите от проверките на място, съпоставени с декларациите на бенефициера към заявките за плащания. Така, от една страна, според указанията, първоинстанционният съд нарушил правото на защита на адресата на акта, а от друга страна - не разполагал с доказателства, които да обосновават крайния му извод, че получената финансова помощ за заявените дейности била само за установените при съответната проверка площи и дейности, както е поддържал жалбоподателят. Касационният състав указал в производството по чл. 226 АПК АС Видин, да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, да изясни фактите и да се произнесе налице ли са правните основания за установяване на публичното вземане. Обжалваното сега Решение 189 от 18.02.2025 г. по адм. д. 575 по описа на АС - Видин за 2024 г. е постановено в производство по чл. 226 АПК. При съобразяване на отменителното касационно решение, с определение от 31.12.2024 г. съдът указал изрично на Община Белоградчик, че носи тежестта да докаже изпълнението на ангажиментите си за всяка една от дейностите по Договор 05/233/00233 от 18.07.2013 г. по засаждане, поддържане и попълване на засадените площи. След като пристъпил към постановяване на съдебен акт по спора, съобразил извършените процесуални действия от страна на издателя на АУПДВ в хода на административното производство, приобщените писмени доказателства, както и приетите при първото разглеждане на делото неоспорени заключения по съдебно-икономическата експертиза (СИЕ) и съдебно-лесотехническата експертиза (СЛЕ) основно и допълнително, съдът направил фактически установявания по спора, които му дали основание да отхвърли оспорването. От правна страна съдът приел, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен орган съобразно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), като направил и извод, че актът съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При изследване на материалната законосъобразност на спорния АУПДВ, съдът акцентирал върху извършените от административния орган периодични проверки на място и наложените в резултат на тях три санкции в тежест на бенефициера. Позовал се на разпоредбата на чл. 11, § 2, ал. 2, б. а от Регламент (ЕС, Евратом) 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) 1074/1999 на Съвета (Регламент 883/2013), за да формира извод, че докладът на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е допустимо доказателство в съдебни производства от ненаказателен характер пред национални съдилища и при административни производства в държавите членки, и съдът следва да го възприеме, така както го е възприел и административният орган. Приел, че въпреки изрично указаната й тежест, Община Белоградчик не доказала изпълнението на заложените дейности в Договор 05/233/00233 от 18.07.2013 г. Като съобразил установените в този договор клаузи по т. 9.1. и т. 4.4, б. й, както и разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 42, ал. 3 от Наредба 22 от 07.07.2008 г., съдът споделил извода на администрацията, че е налице извършено нарушение при изпълнението на договора, предвид установените документи с невярно съдържание, посочени на стр. 4 и 5 от мотивите на АУПДВ. Тези документи били в противоречие с констатациите на извършените физически проверки от органа, което се потвърждавало от основното и допълнително заключение по назначената СЛЕ. По изложените съображения съставът на АС Видин постановил решение, с което отхвърлил предявеното от Община Белоградчик срещу спорния АУПДВ оспорване. Предвид изхода на спора разпределил и отговорността за разноските в първоинстанционното производство. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателно е направеното касационно оплакване, че първоинстанционният съд не е изпълнил в производството по чл. 226 АПК дадените от Върховния административен съд указания с отменителното съдебно решение. Установява се, че при повторното разглеждане на делото с Определение от 31.12.2024 г. съдът е указал на Община Белоградчик, че носи тежестта да докаже изпълнението на ангажиментите си за всяка от дейностите по Договор 05/233/00233 от 18.07.2013 г. С молба от 17.01.2025 г. процесуалният представител на настоящия касационен жалбоподател е направил доказателствено искане за назначаване на КСТЕ, която да бъде извършена от вещо лице с квалификация геодезия и вещо лице с квалификация горско стопанство, като при това е поискана допълнителна възможност за формулиране на конкретни задачи към експерта след запознаване с материалите по делото. Така направеното доказателствено искане обаче е оставено без уважение от съда с протоколно определение от съдебното заседание по делото, провело се три дни по-късно на 20.01.2025 г. Съображенията за това са сведени до заключението, че по делото като неоспорена при предходното разглеждане в АС Видин била приета такава експертиза и отсъствали констатации в решението на Върховния административен съд по спора за допълване на делото с подобни доказателства. При така извършените процесуални действия от АС - Видин следва да се приеме, че съдебното решение, постановено в резултат на проведеното производство по чл. 226 АПК е неправилно като постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последното се обективира в неправилния отказ на съда да даде възможност на Община Белоградчик да формулира задачи към поисканата експертиза, за да изпълни процесуалните си задължения, които следват от възложената му с определението от 31.12.2024 г. доказателствена тежест по отношение на фактите, които са релевантни за установяване дейностите по изпълнение на Договора. Действително в мотивите на отменителното решение, постановено от Върховния административен съд, не се съдържат изрични указания за допълване на доказателствената съвкупност със специални знания чрез допускане, назначаване и приемане на заключение на нова съдебна експертиза. В същото време обаче безспорно е, че в нито едно от заключенията на приетата СЛЕ в хода на първото разглеждане на спора от АС - Видин няма конкретни констатации за изпълнението от страна на бенефициера на финансирания проект по дейности. Впрочем, ако такива бяха налице, вероятно Върховният административен съд би основал изводите си относно изпълнението на нейните констатации вместо да отменя решението именно поради липсата на доказателства в тази насока. Следователно, направеното доказателствено искане от Община Белоградчик е било допустимо, относимо и необходимо. Като не е дал възможност на настоящия касационен жалбоподател да формулира конкретни задачи към поисканата с молбата си от 17.01.2025 г. съдебна експертиза, в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е препятствал изясняването на релевантни за спора факти, изрично указани с решението на Върховния административен съд и неправилно е възложил тежестите от това недоказване на Община Белоградчик. Прибързани и неубедителни са мотивите на АС Видин, с които е отклонил направеното доказателствено искане, при липсата към този момент на конкретно формулирани задачи към комплексната експертиза, което е било необходимо за целите на възлагането й с определението по чл. 197 от Гражданския процесуален кодекс. Като съобрази всичко изложено по горе, настоящият съдебен състав намира за основателни оплакванията на касационния жалбоподател за постановяване на съдебното решение при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. второ АПК - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Затова решението се явява неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото делото е останало неизяснено от фактическа страна, то следва да бъде внесено в открито съдебно заседание, на основание чл. 227, ал. 2 АПК. На Община Белоградчик следва да се даде възможност да формулира задачите на поисканата с молбата от 17.01.2025 г. КСТЕ в четиринадесетдневен срок, считано от уведомлението за настоящото решение с писмена молба с препис за ответника. След изпълнение на това процесуално действие и вземане становището на ответника по касационната жалба, настоящият съдебен състав ще се произнесе по доказателственото искане. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 225 АПК и чл. 227, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,