Решение № 3798 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13678/2009 г.

Решение № 3798 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13678/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по касационна жалба против Решение № 1186/31.08.09 г. по адм. д. 109/07 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 1603550/03.01.07 г. на орган по приходите при Териториална данъчна на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 207/26.02.07 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Аргументи в подкрепа на становището си касаторът излага в касационната жалба и иска отмяната съдебното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Инженеринг - 21"АД оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 1186/31.08.09 г. по адм. д. 109/07 г. по описа на Административен съд - Пловдив е прогласен за нищожен РА № 1603550/03.01.07 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 207/26.02.07 г. на Д"ОУИ". Административният съд е приел, че РА е нищожен в атакуваната пред него част, с която не е признато право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Рабо-П. Р. " ЕООД и "Агротрейд" ЕООД, защото това право е упражнено от "Инженеринг - 21"АД през данъчни периоди 01.11.04 г. - 30.11.04 г. и 01.10.05 г. - 31.10.05 г., за които са издадени ДАПВ № 6747/18.04.05 г. и ДАПВ № 21367/12.12.05 г. и декларираните суми за възстановяване са реално възстановени на данънчнозадълженото лице. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съдебното решение е съобразено с относимите действащи правни норми на процесуалния закон и трайната съдебна практика. Няма спор между страните по делото и се установява от приетите като писмени доказателства ДАПВ № 6747/18.04.05 г. и ДАПВ № 21367/12.12.05 г., че те са издадени за идентични периоди и данъчни задължения, които са определени и с прогласения от АС-Пловдив РА. ДАПВ са влезли в сила като необжалваеми, поради което за изменение на данъчни задължения, определени с тях е предвиден специален ред и изчерпателно изброени основания. Не се спори и за това, че актовете за възлагане на ревизията, въз основа на които е издаден РА, предмет на обжалване пред съда, са издадени от орган по приходите - началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Пловдив на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд за некомпетентност на органа, издал актът за възлагане на данъчната ревизия, при наличие на влезли в сила ДАПВ за същите ревизирани периоди. Установената съдебна практика по казуси относно същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) приема, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). ДПК (отм.) е действащо законодателство към датата на възлагане на данъчната ревизия, но и съгласно действащата по време на издаване на РА редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт. Тъй като в случая правото на данъчен кредит е установено с ДАПВ, издаден при действието на ДПК (отм.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, които се отнасят се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 115 или чл. 116 от ДПК (отм.) респективно чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последните разпоредби единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 5000 лв., които с оглед изхода на спора следва да му бъдат заплатени от Д "ОУИ". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо-А отделение