Решение № 276 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 374/2011 г.

Решение № 276 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 374/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение от 17.05.2010 г. по гр. д. № 1404/2005 г. на районен съд [населено място] е постановено допуснатият до делба недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, построена през 1963 г. и намираща се от към лицето на имота, заснет като ПИ 2617 в кв. 140 по плана на [населено място] да се изнесе на публична продан, като получената сума се разпредели между тримата съделители според размера на техния дял. Не е уважено искането на съделителката А. К. Г. къщата да се възложи в неин дял на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) Решението е влязло в сила на 3.06.2010 г. На 17.08.2010 г. съделителката А. Г. е подала молба за отмяна на горното решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) или чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК /2007 г./, като счита че във връзка с решаване на делото е налице престъпно действие от страна на другите участници в делбата. Молбата е подадена в законния тримесечен срок от влизане на решението в сила, но разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение. За да постанови изнасяне на имота на публична продан, като не се уважава искането на молителката за възлагане по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) въззивният съд е изложил съображения, че се касае за смесена /комбинирана/ съсобственост, при която съгласно практиката, обобщена в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС не намират приложение разпоредбите за изкупуване на сънаследствен имот по чл. 288, ал. 3 ГПК. В молбата се излага, че твърдяното престъпно обстоятелство се изразява в това, че другите страни по делото, вместо да се явяват лично пред съда, подали две нотариално заверено декларации, в които се съдържало невярното твърдение, че към момента на откриване на наследството и преди това молителката не е живяла в делбения имот. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по извършване на делбата. Разглежданото основание предполага не само твърдение за престъпно действие, а такова да е установено с присъда или с решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), сега чл. 124, ал. 5 ГПК /2007 г./, каквито в случая няма. Страната не е длъжна да се явява лично в съдебното заседание и може да изрази становището си по исканията на другата страна писмено, както са направили в случая съделителите, като поведението им е съобразено с процесуалния закон и не съставлява основание за отмяна на решението. Неуважаването на искането на А. Г. за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК освен това не се дължи на това, че не е живяла в имота при откриване на наследството, а защото е налице комбинирана съсобственост, при която се приема, че такова възлагане е поначало недопустимо. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение