Решение № 10613 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10991/2015 г.

Решение № 10613 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10991/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Х. М. А. срещу заповед № Т-717 от 28.08.2015 г. на министъра на външните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразно издаден. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна. Жалбоподателят А. е заемал длъжността "младши експерт" в отдел "Дипломатически представителства", дирекция "Бюджет и финанси" в Министерство на външните работи, за която по длъжностното разписание е била предвидена една щатна бройка. С докладна записка изх. № ФС 33-00-35/27.08.2015 г. директорът на дирекцията е предложил на министъра на външните работи тази щатна бройка да бъде закрита и да се създаде нова щатна бройка "финансов контрольор" в отдел "Счетоводство". Това предложение е мотивирано с "оглед подобряване и най-вече подпомагане на дейността на финансовите контрольори". Със заповед № ЧР-95-00-153/28.08.2015 г. на основание чл. 43, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба министърът е наредил да се извърши промяна в длъжностното разписание на МВнР, като закрива длъжността "младши експерт" - щатна бройка в отдел "Дипломатически представителства" на дирекция "Бюджет и финанси", считано от 28.08.2015 г. и открива длъжността "Финансов контрольор" - щатна бройка в отдел "Счетоводство" на дирекция "Бюджет и финанси". На същата дата на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и министерска заповед № ЧР-95-00-153/28.08.2015 г. е издадена процесната обжалвана заповед за прекратяване на служебното правоотношение на А., считано от 28.08.2015 г. При така установените факти и обстоятелства съдът приема от правна страна следното: Независимо, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата се от закона форма и че посоченото в заповедта фактическо и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на Антонов формално е налице, заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона и поради това съдът я преценява като незаконосъобразна. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата, като дейността се организира по начин, който да позволи по-ефективно изпълнение на функциите на административната структура. В случая тази цел категорично не е била преследвана и не е постигната. Органът по назначаването е упражнил превратно оперативната си самостоятелност да извърши организационни промени в рамките на непроменена нормативно определена численост на дирекция "Бюджет и финанси". Безспорно е, че към датата 28.08.2015 г. в отдел "Счетоводство" е имало две щатни бройки за длъжността "Финансов контрольор", едната от които е била незаета още към 01.07.2015 г. След трансформирането на бройката на жалбоподателя в нова бройка за финансов контрольор незаетите бройки за тази длъжност вече са станали две. Този факт опровергава немотивираната по никакъв начин теза на органа, че е имало необходимост от така извършената промяна в длъжностното разписание с "оглед подобряване и най-вече подпомагане на дейността на финансовите контрольори". Стабилитетът на държавната служба е не само изрично гарантиран в чл. 81 от ЗДСл, но и съгласно чл. 2 от ЗАдм. администрацията осъществява своята дейност при спазване на изброените принципи, сред които са тези на законност, ефективност, предвидимост, обективност и безпристрастност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК императивно изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и спазването им е част от задължителната проверка за законосъобразност на административните актове, независимо дали те са издадени в условията на обвързана компетентност или по целесъобразност. Така че предприетото съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност е самоцелно, както и прекратяването на служебното му правоотношение при наличните данни, че той отговаря на изискванията за заемане на новоразкритата длъжност, чието длъжностно ниво също е експертно и е със сходни функции и задължения. Затова съдът счита, че обжалваната заповед подлежи на отмяна при наличие на основанието по чл. 146, т. 5 от АПК - несъответствие с целта на закона. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, но няма данни такива да са направени. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение