Решение № 343 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 354/2009 г.

ВКСIII наказателно отделение15.10.2009 г.докладчик т Саша Раданова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 50 от 15.V.2009 г. по внохд № 49/2009 г. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 343 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 354/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия И. С. У. срещу решение № 50 от 15.V.2009 г. по внохд № 49/2009 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се твърди, че въпреки доказателствата, двете съдебни инстанции необосновано са отхвърлили наличието на съпричиняване от с. на пострадалия, което съпричиняване е следвало да доведе до определянето на по-снизходително наказание. Все във връзка с наказанието се акцентира върху конкретен казус, в който ВКС е подкрепил необходимостта от прилагане на условното осъждане с оглед личността на дееца. Иска се и отлагане на изтърпяване на наложеното на У. наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКПр намира оплакванията и искането в жалбата за неоснователни, при което становището му е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 24 от 24.II.2009 г. по нохд № 12/2009 г. на Бургаския окръжен съд, И. С. е признат за виновен в това, че на 21.VI.2008 г. в Б. е управлявал МПС - лек автомобил - в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 33-годишния А. Д. Т. и на 26-годишния А. А. Д., както и средна телесна повреда на 26-годишния К. И. П., за което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. "б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при лек първоначален режим, и за срок от 5 години е лишен от правото да управлява МПС. В полза на А. И. Д. и С. Н. Д., родители на загиналия А. Анг. Д., както и в полза на Н. А. Д., майка на загиналия А. Д. Т., са присъдени по 70 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди, а вредите от същия характер, причинени на М. Ж. Я. и Ж. А. Т., фактически съпруга и малолетна низходяща на Ат. Т., са възмездени с по 60 000 лева. С обжалваното въззивно решение са увеличени на по 70 000 лева обезщетенията в полза на М. Я. и Ж. Т. Жалбата е неоснователна. У. е осъден след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. Признанието му за обстоятелствата, при които се е реализирало пътнотранспортното произшествие със съставомерен резултат, е подкрепено с установените при досъдебното разследване факти. Механизмът на настъпването на ПТП е напълно изяснен, като инцидентът, изразяващ се в челен удар между насрещно движещи се МПС, се явява резултат от навлизането на управлявания от У. лек автомобил "Митсубиши Еклипс" в платното за насрещно движение където, в лявата му лента, се е движил управлявания от А. Д. Т. лек автомобил "Опел Вектра". Причината пък за навлизането на подсъдимия в платното за насрещно движение е високата скорост, с която е управлявал колата - над 100 км/ч. - и неспособността му да я овладее при реализирането на десен по посока на движението завой. Мястото на удара между двете превозни средства е изцяло в лентата за движение на Опел Вектрата, на около 0.50 м. вдясно от двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна и при навлизането в неговата лента, загиналият водач на този автомобил е бил в обективна невъзможност да предприеме каквито и да било действия за предотвратяване на катастрофата. Искането за намаляване срока на наложеното на У. наказание лишаване от свобода е неоснователно при наличието на двама загинали и трети, получил средно телесно увреждане, както и при документално установената недисциплинираност на подсъдимия като водач. Прилагането на условното осъждане е недопустимо с оглед на чл. 66, ал. 1 НК, след като У. е осъден на лишаване от свобода за престъпление от общ характер с влязлото в сила на 12.III.2007 г. по нохд № 754/2007 г. на Бургаския районен съд споразумение и в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наложеното наказание, която пък недопустимост прави излишен по-нататъшния коментар върху доводите, с които защитникът на подсъдимия е подкрепил това си искане. Съобразно дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение

Цитирани разпоредби

2