Решение № 5262 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2013 г.

Решение № 5262 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Шабир Хюсеин, гражданин на Пакистан, с адрес в гр. Лом, срещу решение № 6131 от 16.11.2012 г. по адм. д. № 9995/2012 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ОЧ - 75/26.09.2012 г. на ВНД директор на РДПГ - Аерогари за наложена принудителна административна мярка забрана за влизане в Република България за срок от 5 години, считано от 26.09.2012 г. до 25.09.2017 г., на основание чл. 42з, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 22 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Твърдят се касационни основания за неправилно приложение на материалния закон, с доводи, че съдът не е приел възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, жалбоподателят не е бил запознат с текста на заповедта на езика, който владее, а е извършен превод на английски език, в заповедта не е посочено коя от двете хипотези на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ е налице, съдът неправилно е приел, че е имал намерение да премине през страната, след като е имал двупосочен самолетен билет. Счита, че съдът не е взел предвид засягането на правото на семеен живот и че за периода 20.09.2012 г. - 10.10.2012 г. е събирал необходимите документи от Пакистан, свързани със семейния му статус. Жалбоподателят заявява, че независимо, че с годеницата му са се запознали в Гърция, намерението им е било да живеят в България, което се установява от обстоятелството, че има регистрация на нейния адрес в гр. Лом. Излага доводи, че при определяне на наложената мярка административният орган не се е съобразил с обстоятелството, че е имал истински личен пакистански паспорт и не е изяснил защо при наличието му е ползвал фалшив паспорт. Ответната страна представя писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че съставът на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ е напълно осъществен и доказан и достатъчен за налагането на принудителната административна мярка. Налице е опит от страна на жалбоподателя, гражданин на Република Пакистан, да премине през страната с неистински документ (паспорт), с който е влязъл на територията на Република България и е задържан при опит да излезе с него по посока Австрия. Осъществяването на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ е достатъчно основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ. Изисква се да са налице обстоятелства за една от хипотезите на чл. 10, ал. 1, а не кумулативно всички изброени в точките на разпоредбата предпоставки, само ползването на неистинския паспорт по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ е достатъчно за налагането на забраната за влизане в страната. Срокът на принудителната административна мярка е 5 години и е съобразен с чл. 42з, ал. 3, предл. 1 от ЗЧРБ, който предвижда срок до 5 години. Установено е от съда, че жалбоподателят не е живял с годеницата си в България, а в Гърция. Искането му за статут на бежанец и хуманитарен статут е подадено на 10.10.2012 г. след издаване на оспорената пред съда заповед, от която дата е и молбата му за съдействие за сключване на граждански брак. Декларацията за предоставен подслон и издръжка също е след датата на издаване на процесната заповед. Престоят му в България е 5 дни от датата на влизане до опита за излизане от страната. Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че жалбоподателят не е имал намерение да се установи в България преди задържането му на ГКПП Аерогара - София. Относно производството пред Държавната агенция за бежанците е посочено, че е висящо, с оглед представеното копие от молба, но в този случай наложената принудителна мярка не се привежда в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила съдебно решение. Със заповедта е допуснато предварително изпълнение, но тя не е изпълнена, защото административният орган е спазил чл. 67, ал. 1 от ЗУБ. Решението е правилно. Установено е, че на 25.09.2012 г. на ГКПП Аерогара -София, в зоната за отговорност на РДПГ - Аерогари, при явяване за полет до Виена жалбоподателят е представил за обработка пакистански паспорт, издаден на името на друг пакистански гражданин, който е неистински. С експертна справка № 369 - Т2 от 25.09.2012 г. е доказано, че паспортът не е оригинален, няма задължителни елементи и знаци на оригинален документ. Както е посочил съдът, обстоятелството, че паспортът е неистински е безспорно доказано и не се оспорва, а се признава от жалбоподателя в писменото му становище по делото. От докладната записка е установено, че този неистински документ е използван от жалбоподателя при опит да премине през страната с него. С този документ той е влязъл през ГКПП Кулата на 20.09.2012 г. и с него е направил опит да излезе от страната на 25.09.2012 г., с този неистински документ жалбоподателят е пребивавал в Гърция, тъй като върху него има положен печат, с валидност до 06.12.2012. Приложимите законови разпоредби са 42з, ал. 1 от ЗЧРБ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.), съгласно който забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1. Забраната за влизане в Република България е за срок до 5 години - ал. 3. Член 10, ал. 1, т. 7 от закона предвижда, че се отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато: е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване. Правилни са изводите на съда, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. В мотивите на заповедта е посочено, че чужденецът е представил за гранично- визов контрол неистински пакистански паспорт, издаден на името на друг пакистански гражданин. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в заповедта не е посочено коя от хипотезите е налице: направен опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи. В случая са налице и двете хипотези, жалбоподателят не само е направил опит, той е влязъл в страната с неистински документ и е направил опит да премине през страната чрез използване на неистински документ. Без значение е обстоятелството, че самолетният билет за Виена е бил за отиване и връщане, както се сочи в касационната жалба, независимо дали жалбоподателят е имал намерение да се върне, той е направил опит да излезе от страната с неистински документ. От изложените фактически обстоятелства за издаване на заповедта е видно, че е приложена втората хипотеза на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ. Правилни са изводите на съда, че процесуални нарушения при издаването на заповедта не са допуснати, заповедта е връчена срещу подпис в присъствието на преводач от английски език като не са отбелязани възражения от страна на жалбоподателя. Правото на защита не е засегнато, подадена е жалба в срок, по която е образувано съдебно производство и правото на защита е осъществено. Съгласно чл. 142 АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Установените от съда обстоятелства, че жалбоподателят не е живял с годеницата си в България, а в Гърция, че престоят му в България е 5 дни от датата на влизане до опита за излизане от страната са обективни факти, които са дали основание на административния орган да приеме, че жалбоподателя е направил опит да премине през страната чрез използване на неистински документ и изводите на административния съд в тази насока са обосновани с посочените обстоятелства. Установено е, че искането за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е подадено на 10.10.2012 г., след издаването на оспорената пред съда заповед, от която дата е и молбата за съдействие за сключване на граждански брак, декларацията за предоставен подслон и издръжка също е подадена след датата на издаване на процесната заповед. С оглед тези обстоятелства, правилни са изводите на съда при преценка на предпоставките по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ и следва да се приеме, че към момента на издаване на заповедта не е налице съществено засягане на семейното положение на жалбоподателя, който не е бил установен в България и не е имал сключен граждански брак. Представените в настоящото производство писмени доказателства за сключен граждански брак на 11.12.2012 г., както и за сключен трудов договор на 21.02.2013 г., касаят обстоятелства настъпили след датата на издаване на заповедта, а не преди нея и не водят до нейната незаконосъобразност, дори и при преценката им по реда на чл. 142, ал. 2 АПК не налагат извода за несъразмерно засягане на правото на семеен живот, тъй като жалбоподателят не е живял в страната. Следва да се има и предвид обстоятелството, че забраната за влизане в страната е за сравнително не голям срок, от който почти една година е изтекъл в хода на съдебното производство по оспорване на наложената принудителна административна мярка. Използването на паспорт на друг пакистански гражданин при влизане и излизане от страната, който същевременно не е оригинален, а неистински, не може да остане без последствие, поради сключването от жалбоподателя на граждански брак, след издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Неотносими са причините поради които жалбоподателят не е ползвал собствения си паспорт, а е неистински паспорт, още повече, че той не ги е посочил в настоящото производство. Няма данни по делото дали жалбоподателят е получил статут на бежанец, но до произнасянето на органа по ЗУБ, с влязъл в сила съдебен акт принудителната административна мярка не подлежи на изпълнение, а при предоставянето на съответен статут, това се отчита при изпълнението на принудителната административна мярка. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение