Решение № 8982 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14423/2011 г.

Решение № 8982 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14423/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Тодор Иванов Тодоров, със съдебен адрес в гр. София, срещу заповед рег. № К -8759/31.08.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят поддържа чрез процесуален представител, че обжалваната заповед е немотивирана, незаконосъобразна, необоснована, нищожна, иска отмяната и и присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител иска отхвърляне на оспорването. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваната заповед рег. № К -8759/31.08.2011 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, за допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 18.01.2011 г. не е изготвил заповеди за задържане на три лица, доведени в Районно управление "Полиция" - Червен бряг, с което е нарушил разпоредбите на чл. 63 от Закона за МВР и на чл. 11 и 12 от Инструкция № Iз -1711/15.09.2009 г. за оборудването на помещения за настаняване на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях и не ги е записал в книгата за посетители в РУ, деяние, съставляващо нарушение на правата и свободите на гражданите, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ вр. чл. 228, ал. 1, точка 3 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/, е наложено дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" на инспектор Тодор Иванов Тодоров - разузнавач VI степен в група "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция" - Червен бряг при Областна дирекция на на МВР - Плевен, категория Г - III степен, и е предупреден, че при установяване на друго извършено от него нарушение на чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Видно от събраните в дисциплинарното и съдебното производство доказателствени средства /сведения от Тодор Тодоров, Марияна Илиева, Ваня Георгиева, Антон Иванов, Елена Илиева и показанията на свидетеля Христо Цветков/ на 18.01.2011 г. Тодор Тодоров и колегата му младши разузнавач Христо Цветков били изпратени на 18.01.2011 г. по сигнал за лице в безпомощно състояние в гр. Червен бряг на ул. "Георги Бенковски", което било транспортирано от медицински екип към болница, като жалбоподателят е колегата му последвали линейката. По пътя видели лице, което им е известно като наркозависим - Иван Цонков да разговаря с други две лица - Антон Иванов и Елена Илиева, намиращи се в спрял лек автомобил и да им подава предмет. Тодоров приканил лицата да се явят за проверка в РУ и Иван Цонков се качил в служебния автомобил и бил закаран до РУ около 10 ч. Свидетелят Цветков се качил в управлявания от Иванов лек автомобил и те също се придвижили до РУ. В РУ главен полицай Христо Иванов извършил личен обиск на Иван Цонков и снел обяснения, за което са съставен протоколи, инспектор Марияна Илиева извършила личен обиск на Елена Илиева и съставила протокол, а жалбоподателят извършил личен обиск на Антон Иванов, за което съставил протокол и му снел писмени сведения. Извършена е проверка и на личния автомобил, за което е съставен протокол. Тъй като не са намерени забранени за притежаване предмети, иззетите вещи са върнати и лицата напуснали РУ преди 11 часа, което обстоятелство се потвърждава, както от часовете на протоколите и дадените сведения, така и от депозирания сигнал от Антон Иванов и Елена Илиева. Не са издавани заповеди за задържане на лицата за 24 часа, същите не са вписани в книгата за задържани лица, но не са и вписани в книгата за посетители, видно от приложените копия - извлечения от двете книги. Предвид противоречието в доказателствата за фамилията на Елена Илиева, съдът кредитира протоколите за обиск и дадените от нея сведения. Лицата Антон Иванов и Елена Илиева са подали сигнал срещу инспектор Тодоров на 2.02.2011 г., извършена е проверка по случая и е изготвена справка от инспектора, комуто същата е възложена, според която сигналът е частично неоснователен и частично основателен относно неиздаването на заповеди за задържане на лицата за 24 часа, като справката е входирана на 23.03.2011 г. в ОД на МВР - Плевен. Началникът на човешки ресурси при ОД на МВР - Плевен на 31.03.2011 г. е дал становище за извършване на допълнителна проверка по случая и установяване наличието на дисциплинарни нарушения. Със заповед от 11.05.2011 г. директорът на ОД на МВР - Плевен е назначил комисия за допълнителна проверка по случая, която е завършила със справка № 12639/15.06.2011 г., изготвена от комисията. Жалбоподателят е запознат с нея срещу подпис на 21.07.2011 г. В рамките на дисциплинарното производство Тодоров е дал веднъж писмени обяснения на 2.06.2011 г. и писмено е отказал на поканата да даде допълнителни писмени обяснения. На 9.08.11 г. директорът на ОД на МВР - Плевен е изготвил писмено предложение до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Обжалваната заповед е издадена на 31.08.2011 г. от министъра на вътрешните работи, като представеният от жалбоподателя и приложеният в преписката екземпляри са официално заверени преписи, които съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 от АПК са с доказателствената сила на оригиналите - официални документи и по отношение на тях не е заявено оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, поради което заповедта следва да се счита подписана от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган по чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Спазени са административно производствените правила по издаването и, включително и чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като са приети писмени обяснения от жалбоподателя от дисциплинарно наказващия орган, а допълнително поисканите му ги е отказал писмено. Дисциплинарнонаказващият орган е спазил и сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, като двумесечният срок от откриването на нарушението от дисциплинарнонаказващия орган е от запознаване с предложението за налагане на наказание, адресирано до министъра. Обжалвана заповед в изискуемата от закона форма, но при издаването и неправилно са приложени цитираните в нея материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав намира, че установените по делото факти, сочат че не е било налице посоченото като правно основание за издаване на заповедта нарушение на чл. 63 от ЗМВР и на чл. 11 и 12 от Инструкция № Iз -1711/15.09.2009 г. за оборудването на помещения за настаняване на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях. Видно от описаните по горе факти трите лица - Иванов, Е. Илиева и Цонков не са бил фактически задържани на 18.01.2011 г., същите са били поканени за проверка в РУ, където са се явили доброволно, като Иванов и Илиева са се придвижили до РУ с автомобил, управляван от Иванов. Незабавно са извършени обиски, които са провокирани от възможността за притежаване на забранени вещества /наркотици/ - Тодоров и колегата му са забелязали лице, известно им като наркозависимо да им подава предмет, който не са успели да видят добре. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗМВР регламентира извършването на обиск в тези случаи от полицейските служители, като не въвежда изискването обискираните лица да са задържани за срок от 24 часа за разлика от хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Извършването на обиска в РУ е било необходимо и предвид факта, че едно от лицата е от женски пол и на място не е имало полицейски служител от женски пол, за да се спази изискването на чл. 68, ал. 2 от ЗМВР, изискващ обискът да се извърши от лице от същия пол. Веднага след приключване на проверката и поради липсата на забранени вещи, лицата са напуснали РУ. Тодоров правилно не е издала заповеди за 24 часовото им задържане, след като е преценил, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 63 от ЗМВР. Основателно е и възражението му, че в обжалваната заповед липсват доводи, коя от осемте хипотези на чл. 63 от ЗМВР е била налице според дисциплинарно наказващия орган. Трите лица не са пребивавали в помещенията за настаняване на задържани лица. Същите са пребивавали в РУ като доброволно явили се лица по конкретен повод, за което не е било налице основание за задържане, не като фактически задържани, независимо, че не са били записани в книгата за посетители. Предвид изложеното жалбоподателят не е бил задължен да издаде заповед за задържане с реквизитите по чл. 11 и 12 от цитираната Инструкция №Iз -1711/15.09.2009 г. за оборудването на помещения за настаняване на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях. Незаписването на лицата в книгата за посетителите, което неправилно е третирано от наказващия орган като доказателство, че лицата са фактически задържани, не е посочено нито в заповедта, нито в обобщената справка като нарушение, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание, нито са цитирани норми, задължаващи полицейския служител да вписва в книгата за посетители придружаващите го доброволно явили се лица по конкретен повод. Предвид изложеното жалбоподателят не е осъществил състава на дисциплинарното нарушение, довело до накърняване на правата и свободите на гражданите по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, поради което не са били налице основанията на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 228, ал. 2 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". С оглед изложеното заповедта като издадена в нарушение на материалния закон следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят всички направени от нея разноски в размер на 514 /петстотин и четиринадесет/ лева, платими от Министерство на вътрешните работи на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,