Решение № 9724 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2017 г.

Решение № 9724 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител - М. С., срещу решение № 1016 от 25.01.2017 г., постановено по адм. дело № 11540/2015 г. на Върховния административен съд - тричленен състав на пето отделение, с което по жалба на И. М. А. е отменена заповед № 8121К-2759/18.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Изложени са съображения за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в случая е спазена разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). По подробни изложени в касационната жалба съображения, се иска отмяна на решението, алтернативно връщането му за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. в размер на по 400 (четиристотин)лева за всяка една. Ответникът - И. М. А., чрез процесуалния си - представител адвокат Димитров, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е била заповед № 8121К-2759/18.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на инспектор И. М. А. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Съдът е приел за установено, че като фактически основания в оспорената заповед е посочено следното: "Като ръководещ сътрудник с рег. № 2411/2011 г. през месеците ноември и декември 2014 г., с което не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1 от И. I.-24/13.05.2010 г. за изменение и допълнение на Инструкция № Iз-20/17.12.2008 г. за дейността на оперативно-издирвателните структури със сътрудниците на МВР"; като ръководещ сътрудник с рег. № 2411/2011 г. в началото на 2015 г. не е изпълнявал служебните си задължения съгласно чл. 21, ал. 2, т. 18 от И. I.-1/11.02.2009 г. за оперативния отчет в МВР; по дело за оперативно издирване на неизвестен извършител за престъпление с рег. № 716/1.04.2011 г., в началото на 2015 г. не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 6, ал. 3 от И. I.-1/11.02.2009 г. за оперативния отчет в МВР; служителят не е изготвил справка за резултата от проведена под негово ръководство специализирана полицейска операция на 25.11.2014 г. по утвърден план № 50383/25.11.2014 г. на началника на ГПУ "С.". Така посочените четири дисциплинарни нарушения са квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР. За да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, е обосновал правен извод за издаването й в нарушение на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Направил е извод, че в случая изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР не са изпълнени, тъй като в заповедта изобщо не са посочени фактически основания за издаването й, а са цитирани само правни норми. Това нарушение на формата е съществено, доколкото препятства правото на защита на държавния служител и води до невъзможност съдът да извърши проверка за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът в мотивите си е изложил доводи, че независимо, че в заповедта дисциплинарно наказващият орган се позовава на изготвените в дисциплинарното производство справка и предложение, то същите не могат да санират порока на административния акт, защото от една страна същият не съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, а от друга страна в заповедта не е описано поведението на жалбоподателя, което може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. При така установеното съдът е приел, че посоченото нарушение на формата на административния акт, води до съществено нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което заповедта е постановена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил същата. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се преповтарят. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В настоящия случай, видно от текста на оспорената пред тричленния състав заповед, за три от общо четирите посочени като извършени от А. нарушения не е изложено конкретно в какво се състои неизпълнението на служебните задължения, липсва и описание на обстоятелствата, при които са извършени посочените нарушения и на доказателствата, въз основа на които те са установени. Дисциплинарнонаказващият орган не е посочил конкретните факти, послужили като материалноправни предпоставки за издаване на заповедта. Фактическите основания за издаване на заповедта, подлежат на доказване в съдебното производство, поради което същите следва да са описани в заповедта и да установяват конкретни нарушения, които да бъдат съответни на цитираните в акта правни норми. При така установеното правилен и обоснован е изводът на тричленния състав, че нарушението на предписаната от закона форма е съществено, тъй като нарушава правото на държавния служител на защита и е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,