Решение № 7979 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2009 г.

Решение № 7979 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Демирев-АД-Антон Демирев", гр. Сливен, представлявано от управителя Антон Делчев Демирев, против решение № 167 от 15.12.2008 г., постановено по административно дело № 174 по описа за 2008 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 8 от 23.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен, с което е потвърдено разпореждане № 189 от 26.05.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото РУСО. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на Сливенския административен съд поради нарушения на материалноправни разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Сливен не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Сливенския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от ЕТ "Демирев-АД-Антон Демирев", гр. Сливен, представлявано от управителя Антон Делчев Демирев, решение № 8 от 23.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен, с което е потвърдено разпореждане № 189 от 26.05.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е определена сума за внасяне по ревизионен акт за начет вх. № 189/26.05.2008 г. в общ размер 5675,58 лв., от които 3471,16 лв. главница и 2204,42 лв. лихва. Сумата по главницата произтича от неправилно изплатени от работодателя на Живка Динкова Илиева за сметка на ДОО парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане (за периода от 03.05.2004 г. до 29.08.2004 г.) в размер на 409,34 лв. и обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст (за периода от 30.08.2004 г. до 09.06.2006 г.) в размер на 3061,82 лв., върху които суми са начислени лихви 323,02 лв. върху главницата за първия период и 1881,40 лв. за втория. За да отхвърли жалбата, с която е сезиран, Административен съд - Сливен е приел, че оспореното решение № 8 от 23.06.2008 г. на директора на РУСО - Сливен е законосъобразно като издадено от компетентен орган при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби. От събраните по делото доказателства административният съд е приел за безспорно установено, че на 03.05.2004 г. е сключен трудов договор за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ между ЕТ "Демирев-АД-Антон Демирев", гр. Сливен, представлявано от управителя Антон Делчев Демирев в качеството му на работодател и Живка Динкова Илиева, в качеството й на работник, който договор е регистриран по чл. 62, ал. 4 от КТ . Прието е също, че по трудовото правоотношение Живка Динкова Илиева няма отработен нито един ден и не й е начислявано трудово възнаграждение, а работодателят е изплащал обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане през периода от 03.05.2004 г. до 29.08.2004 г., на основание издадени със закъснение болнични листи № 10976599/21.09.2004 г., № 10976608/28.09.2004 г., № 7450594/29.09.2004 г., № 10715603/13.09.2004 г. За периода от 30.08.2004 г. до 09.06.2006 г. ЕТ е изплащал на Живка Динкова Илиева месечно парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО, като сумите за изтеглени от бюджета на държавното обществено осигуряване. При направена ревизия от контролните органи на НОИ на ЕТ "Демирев-АД-Антон Демирев", гр. Сливен е съставен ревизионен акт за начет за неоснователно изплатеното на работничката-майка обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на малко дете общо в размер на 5675,58 лв., в т. ч. главница - 3471,16 лв. и лихва - 2204,42 лева. За събиране на сумите по ревизионния акт е издадено разпореждане № 189 от 26.05.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, което е потвърдено с решение № 8 от 23.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен с мотиви, че инкасираното от държавното обществено осигуряване и изплатено на Живка Динкова Илиева обезщетение по чл. 48а и чл. 52а от КСО е било неправомерно изплатено, защото работничката не е полагала труд по сключения между нея и ЕТ трудов договор, поради което е липсвало валидно осигурително правоотношение и същата няма качеството на осигурено лице. Първоинстанционният съд е споделил изцяло изложените в мотивите на оспореното решение съображения, с което ревизионният акт и издаденото въз основа на него разпореждане за събиране на сумите по начета са били потвърдени. За да постанови този резултат административният съд е приел, че като не е постъпила на работа по трудовия договор от 03.05.2004 г. и не е осъществявала трудова дейност нито един ден в предприятието, респ. не е получавала трудово възнаграждение, върху което да са били начислени и внесени осигурителни вноски, Живка Динкова Илиева не е имала качеството на осигурено лице и не е придобила право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО. Макар и да не споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, настоящият състав Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно в частта му, с която е отхвърлено оспорването на касатора срещу решение № 8 от 23.06.2008 г. на директора на РУСО - Сливен и потвърденото с него разпореждане № 189 от 26.05.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО относно определената за внасяне сума, произтичаща от неправилно изплатените парични обезщетения по чл. 52а от КСО за отглеждане на малко дете в размер на 4943,22 лв., от които 3061,82 лв. главница и 1881,40 лв. лихва. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за Живка Динкова Илиева не е възникнало право на обезщетение на основание чл. 52а от КСО и неправомерно са й били изплатени и инкасирани от държавното обществено осигуряване парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 30.08.2004 г. до 09.06.2006 г., но не защото не е работила нито един ден по трудовия договор с ЕТ "Демирев-АД-Антон Демирев", гр. Сливен, а защото същата не е имала придобит предварителен 6-месечен осигурителен стаж, през който да е била осигурявана за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица. Разпоредбата на чл. 52а (нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) регламентира правото на обезщетение за отглеждане на малко дете, което може да възникне за осигурените лица при условие, че са придобили осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурени за този риск. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО, правото на обезщетение за отглеждане на малко дете може да се упражни след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск на майката за отглеждане на малко дете, отпуснат на основание чл. 164 от Кодекса на труда (КТ). По делото няма спор, че към 30.08.2004 г., когато е започнало изплащането на месечно обезщетение за отглеждане на малко дете, работничката-майка не е имала предварително придобит 6-месечен осигурителен стаж, поради което за нея не е възникнало право на обезщетение при условията на чл. 52а от КСО . От данните по делото и заключенията на единичната и тройната съдебно-икономическа експертизи се установява, че до сключване на трудовия договор с касатора, Живка Динкова е имала придобит три месеца и петнадесет дни осигурителен стаж. По възникналото на 03.05.2004 г. трудово правоотношение работничката е отработила един ден (видно от платежната ведомост, информацията от персоналния регистър и констатациите в т. 4 от заключението на вещото лице Нели Петкова Гагашева, потвърдени от тройната експертиза), за който е начислено трудово възнаграждение, а за следващия период до 29.08.2004 г. й е изплащано парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за временна неработоспособност поради бременност и раждане на основание издадени болнични листи №№ 10976599, 10976608, 7450594, 10715603, общо в размер на 409,34 лева. За времето до влизане в сила на чл. 48а от КСО (нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) нормативната уредба за придобиване право на обезщетение при бременност и раждане предвижда изключение от изискването за наличие на придобит 6-месечен осигурителен стаж. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от КСО (в редакцията й с ДВ, бр. 1 от 2002 г.), при действието на която Живка Динкова Илиева е придобила право на обезщетение за бременност и раждане сочи, че "изискването по ал. 1 не се отнася при придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест, при бременност и раждане, и за осигурени, ненавършили 18-годишна възраст". С жалбите си до административния орган и първоинстанционния съд оспорващият е изтъквал довод, че правото на Живка Динкова Илиева да получи обезщетение за бременност и раждане е придобито и упражнено при действието на чл. 40, ал. 2 от КСО, който не поставя изискване за придобит 6-месечен осигурителен стаж. Въпреки основателността на този довод, не е бил обсъден и взет предвид нито в административното, нито в съдебното производство. Приетия от директора на РУСО извод, че неправилно са били изплатени на Живка Динкова Илиева и инкасирани от бюджета на ДОО паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане в размер на 409,34 лв. за периода от 03.05.2004 г. до 29.08.2004 г., е в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с действалата към разглеждания период материалноправна разпоредба на чл. 40, ал. 2 от КСО, поради което в частта, с която е определено задължение за връщане 409,34 лв. главница и е начислена лихва 323,02 лв. или общо за сумата 732,36 лв. оспореното решение № 8 от 23.06.2008 г. е незаконосъобразно. Като е отхвърлил жалбата на оспорващия в тази част Сливенският административен съд е постановил необосновано и неправилно решение, което частично следва да се отмени на основание чл. 209, т. 3 от АПК . Налице са условията за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени решение № 8 от 23.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 189 от 26.05.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е определена сума за внасяне по точка 1 на ревизионен акт за начет вх. № 189/26.05.2008 г. в общ размер 732,36 лева, от които 409,34 лв. главница и 323,02 лв. лихва. За определената с решението на директора на РУСО сума за внасяне по т. 2 на ревизионния акт общо в размер на 4943, 22 лв., от които главница 3061,82 лв. и лихва 1881,40 лв., Сливенският административен съд правилно е отхвърлил жалбата на ЕТ "Демирев-АД-Антон Демирев", гр. Сливен, поради което в останалата част първоинстанционното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение