Решение № 12883 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8054/2016 г.

Решение № 12883 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8054/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. Г." ЕООД от гр. В., срещу решение № 1087 от 14.05.2016 г. по адм. д. № 2294/2015 г. на Административен съд - гр. В., с което е отхвърлена жалбата му срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 05.05.2015 г., издадено от Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В. Наведени са доводи за пороци на съдебното решение - необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуални норми и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. "Инспекция по труда", гр. В., редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. О. Е. Б. Асенова от гр. В. не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е постановлението, издадено на 05.05.2015 г. от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на основание чл. 405а, ал. 1 във връзка с ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение, считано от 23.03.2015 г., между "Бултранспорт груп" ЕООД като работодател и Б. А. С., изпълняващ длъжността "общ работник в строителство", с работно място Хотел "Мираж" гр. В., к. к. "Св. св. К. и Е.", комплекса "Слънчев ден", ПИ № 97, идентификатор 10135.2570.97 с работно време от 07.00 до 19.00 часа, обедна почивка от 12.00 ч. до 13.00 ч. и уговорено трудово възнаграждение 35-40 лв. на ден, без да е сключен договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 вр. 2 от КТ е издадено по повод разследване на злополука със смъртен изход за работника Б. С., станала на 08.04.2015 г. на обект "Реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотел "Мираж"". С постановеното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че от 23.03.2015 г. между предприятието и пострадалия работник е съществувало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Този извод обосновано произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че на 23.03.2015 г. пострадалият работник е бил нает на работа на обекта, по споразумение с работодателя е започнал да престира труд като общ работник пв строителството, без да е бил сключен с него писмен трудов договор. Именно поради това, С. е престирал труд на обекта (с определено работно място, работно време, почивки и уговорено трудово възнаграждение), към момента на настъпване на злополуката. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон и административнопроцесуални норми се преценяват като неоснователни. На основание чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. При спазване на административнопроцесуалното изискване на чл. 35 от АПК в хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съставен е протокол № ПР018307/04.05.2015 г., иззета е инструктажната книга на на "Бултранспорт груп" ЕООД. Събрани са писмени обяснения от лицето Й. П. Р. относно фактите по наемане на работници за обекта, сред които и Б. А. С., в които са изложени фактите и обстоятелствата във връзка с дейността по набиране на работници за обекта на дружеството и при които е настъпила злополуката. Въз основа на това, с процесното постановление е обявено съществуването на трудово правоотношение между Б. А. С. и "Бултранспорт груп" ЕООД на основание чл. 1, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 405а, ал. 1 вр. ал. 2 от КТ. Първоинстанционният съд е изслушал показанията на св. Р. Й. А., от които се установяват фактите и обстоятелствата във връзка с настъпилата злополука, но и такива относно наемането на работа на пострадалото лице - общият работник Стефанов, работното място, работодателя, условията на работа, начина на плащане и размерът на възнаграждението. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в деня на злополуката пострадалото лице е било наето на работа при наличие на основните характеристики на трудовото правоотношение, престирало е работна сила и е загинало при извършване на работа в интерес на фирмата-работодател без да има сключен писмен трудов договор. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Изложените в касационната жалба възражения не опровергават по безспорен начин констатациите на административния орган в постановлението, потвърдени и от първоинстанционния съд. Оспореното постановление е издадено при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - В. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,