Решение № 13527 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16462/2013 г.

Решение № 13527 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16462/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Крипс-4" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Симеоново, ул. "Буката" № 4, представлявано от управителя Йордан Петров Юруков, чрез адв. Д. Балкански, против Решение № 5757 от 5.09.2013 г. на Административен съд София град по адм. д. № 8303 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2251100452/21.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, с Решение № 1356/08.06.2012 г., с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 193 030,20 лв. и са определени лихви в размер на 34 332, 42 лева за данъчни периоди м. 04, 07, 08, 10, 11, 12.2009 г., м. 02, 03, 05, 06, 09, 10, 11 и 12.2010 и м. 11.2011 г. по фактури на "Мета 97" ООД, ЕТ "Ва Дива-С-Георги Славов", "Мик 5" ЕООД, "Макс Инженеринг 09" ЕООД, "Вия Къмпани 9" ЕООД и "Интерстрой-99" ЕООД с предмет арматурно желязо и строителни материали. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на родово-определените стоки. Съдът не взел предвид, че жалбоподателят е доказал транспортирането на стоката със собствени превозни средства, за което са съставени и представени всички необходими документи. Доказано е натоварването на стоката в складове на предходни на преките доставчици и предаването й в наети от доставчиците складове; заключението на съдебно-счетоводната експертиза установило последващата й реализация. Ревизионните актове на доставчици, в които било отказано право да данъчен кредит по предходни доставки на строителни материали не са абсолютно основание да се приеме, че процесните доставки не са реални, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Съдът не съобразил задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, както и цитирана съдебна практика на ВАС. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Шинев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на арматурно желязо и строителни материали, като първа предпоставка за признаване на РЛ на право на данъчен кредит по фактурите с посочения предмет, по които е получател. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. Съдът е приел, че не е доказано преките доставчици да са разполагали с родово-определените стоки, предмет на фактурите, нито че с този предмет са извършени последващи облагаеми доставки; не е доказано и предаването на вещите при липса на доказателства за складове и работна сила при доставчиците. Представените РА на повечето от доставчиците, с които на последните е отказано право на данъчен кредит по доставките на строителни материали от предходни доставчици са косвени доказателства в подкрепа на същия извод. Решението е правилно. В ревизионното производство са били открити само преките доставчици "Мета 97" ООД, ЕТ "Ва Дива-С-Георги Славов", представлявани от едно и също физическо лице управител и на един и същи адрес, а останалите дружества не са били открити на декларираните данъчни адреси. Не е било доказано нито в ревизионното производство, нито при оспорване на РА, преките доставчици да се разполагали с големите количества строителни материали, предмет на процесните фактури. Заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза за обратното е базирано само на сравняването на процесните фактури с такива, издадени от предходни доставчици, в които като получател са посочени преките доставчици и за част от които доставки с влезли в сила РА на преките доставчици е отказано право на данъчен кредит по тези фактури. Предвид това, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано преките доставчици да са разполагали със строителните материали, описани в процесните фактури, за да прехвърлят собствеността им на ревизираното лице. Ревизираното лице е поддържало, че стоките са били транспортирани с негови собствени превозни средства, за което още в ревизията е представило товарителници и пътни листи, в които са вписани регистрационни номера на притежавани от него транспортни средства. Твърдяло е също, че стоките са били натоварвани от складове, наети от предходни на преките доставчици, за което за една част от доставките са представени наемни договори при оспорването на РА по административен ред, а за останалите с писмена молба от 12.02.2013 г. в съдебното производство пред АССГ. Относно товаренето на стоките по описания начин не са представени убедителни доказателства - наемните договори на предходните доставчици са с недостоверни дати и оспорени подписи в съдебното производство, съгласно писмена молба на процесуалния представител на Д "ОДОП" от 7.05.2013 г. /л. 586 от делото на АССГ/. Що се отнася до представените товарителници, в които като превозвач и получател е вписано ревизираното дружество, основателно първоинстанционният съд е приел, че при неоткриването на представители на фирмите преки доставчици, не е ясно дали техни представители са подписали документите за изпращач на стоката. Отделно от това, на твърдението за извършване на превоза от самото ревизирано лице противоречи издаването на товарителници. Товарителницата представлява транспортен документ, материализиращ договор за превоз и при превозвач, различен от получателя. Това следва от определението на договора за превоз по чл. 367 от Търговския закон и задълженията на превозвача по чл. 368 от същия закон. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, видно от раздела му относно източниците на информация, е изготвено при проверка на счетоводствата на Мета 97" ООД и ЕТ "Ва Дива-С-Георги Славов", на адреса на физическото лице, техен управител, но без констатации за редовност на тези счетоводства, а по отношение на останалите преки доставчици вещото лице е проверявало счетоводства на адрес на счетоводна фирма, за която няма никакви доказателства за връзка с посочените дружества и при липса на представен договор за счетоводно обслужване. При това, административният съд с основание е заключил, че това заключение не може да бъде стабилна опора за обосновани изводи относно редовността на процесните преки доставки. Обосновано съдът е заключил, че не са доказани твърдяните от ревизираното лице последващи облагаеми доставки с предмет идентичен с този на процесните фактури, защото вещото лице е сравнявало единствено счетоводните записвания в счетоводството на ревизираното лице по осчетоводяване на процесните фактури и издадени от самото ревизирано лице фактури за продажби на стоки от вида на процесните на трети лица. Предвид всичко изложено, макар принципно да споделя доводите в касационната жалба за доказателственото значение на ревизионните актове на преки доставчици, с които за периоди, съвпадащи с процесните, е отказано право на данъчен кредит по предходни доставки със същия предмет по фактури на посочени предходни доставчици, настоящият състав на касационната инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че тези ревизионни актове са косвени доказателства в подкрепа на направените от съда фактически изводи по реалността на доставките. При недоказана реалност на доставките по процесните фактури, правилно съдът е приел, че претендираното право на данъчен кредит е отказано законосъобразно. Признаването на това право по фактури, за които не е доказано, че отразяват действително осъществени данъчни събития не следва от съдебната практика нито на ВАС, нито на СЕС, нито на Съда по правата на човека. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Този изход на съдебния спор определя право на ответника (чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК) да получи юрисконсултско възнаграждение, което не е било поискано и присъдено в първата инстанция в размер на 4 460,30 лв. в зависимост от материалния интерес и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение