Решение № 11638 от 14.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Стрелков, [ЕГН], срещу решение 62 от 25.05.2022 г., постановено по адм.д. 53/2022 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлен изцяло, предявеният от С. Стрелков, от гр. Шумен, [улица], [номер], иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ , във вр. с чл. 43, ал. 1 от Конституцията на Република България, във вр. с чл. 4 от ЗСММ и чл. 11, т. 1 и т. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на полицейските органи на ОДМВР-Бургас, изразени в недопускането до протест, насрочен за 11 часа на 11.07.2020 г. в парк Росенец , в Област Бургас, в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъден С. Стрелков, [ЕГН], гр. Шумен, [улица], [номер], да заплати на Областна дирекция на МВР-Бургас, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Със същото решение е осъден С. Стрелков, [ЕГН], гр. Шумен, [улица], [номер], да заплати на Шуменски административен съд сумата от 150 лв. разноски за вещо лице. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като сочи нарушение на чл. 224 от АПК с твърдения, че първоинстанционният съд не е изпълнил нито едно от указанията в Решение 1666 от 22.02.2022 г., постановено по адм.д. 8129/2021 г. по описа на Върховен административен съд, като сочи, че поради това решението на Шуменски административен съд е постановено в противоречие на материалния закон и необосновано. Касаторът сочи, че за отмяната на допуснати обяснения от ответната страна е узнал едва в съдебно заседание на 28.04.2022 г. В заключение се иска отмяна изцяло на решението и постановяване на решение, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло в пълния претендиран с исковата молба размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като моли за присъждане на разноски съгласно списък на разноските. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът - Областна дирекция на МВР-Бургас не представя писмен отговор. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Димчева, която намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Излага, че не се установяват незаконни действия на служители на Областна дирекция на МВР-Бургас, като сочи, че действията на всички служители са били в изпълнение на Инструкция 8121з-988 от 12.12.2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия. Акцентира, че освен предварително планираните действия, такива са решавани и извършвани на място, предвид засиления натиск от страна на протестиращите и на потока от превозни средства. Ответникът претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Сочи, че административният съд правилно е приел, че липсват доказателства за незаконосъобразни действия на полицейските органи, като сочи, че действията на служителите на МВР са били с цел опазване на обществения ред. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Шумен е образувано по искова молба на С. Стрелков срещу Областна дирекция на МВР-Бургас за обезщетение на причинените му неимуществени вреди физически болки и емоционални страдания от незаконосъобразни действия на полицейски органи към ОД на МВР -гр.Бургас, в размер на 5000 лв., изразяващи се в забрана да достигне с автомобил до мястото на законен протест, насрочен за 11.07.2020 г. от 11 часа в парк Росенец , област Бургас. Ищецът твърди, че автомобилът му е бил спрян прекалено далеч от това място, поради което той е бил принуден да измине пеша разстояние от около 15 км в горещо време през лятото. В същото време на протеста са били допускани автобуси за организиран превоз на контрапротестиращи и други автомобили. Охраняващите протеста полицаи, го уведомили, че движението с автомобил по пътя е практически невъзможно, като и че разстоянието не е много, което не отговаряло на истината. Сочи, че първоначално не били дадени обяснения чие е разпореждането да се спират автомобилите, впоследствие полицаи обяснили, че заповедта е на директора на ОД на МВР - Бургас. По пътя се придвижвали пеша хора в инвалидни колички и бременни жени. Касаторът и спътниците му не пристигнали навреме за провеждането на протеста. Сочи, че в резултат на дългото ходене Стрелков получил крампи и болки, поради обостряне на [заличен текст], от което страдал от години , които отшумели в рамките на седмица, а негативните преживявания от лишаването му от право на участие в протеста на 11.07.2020 г. в парк Росенец продължили и впоследствие. В уточнение на исковата молба от 13.10.2020г. ищецът е посочил, че търпи негативни душевни преживявания от невъзможността да участва в протеста, че е лишен от фундаментално и неотменимо човешко право, каквото е правото на мирен протест и това автоматично води до негативни емоционални преживявания и съмнения, че Република България е демократична и правова държава. С решение 61 от 05.04.2021 г., постановено по адм.д. 311/2020 г. по описа на Административен съд Шумен, е отхвърлена изцяло исковата молба на С. Стрелков срещу Областна дирекция на МВР-Бургас, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществен вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С решение 1666 от 22.02.2022 г., постановено по адм.д. 8129/2021 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решение 61 от 05.04.2021 г., постановено по адм.д. 311/2020 г. по описа на Административен съд Шумен, и е върнато делото на друг състав на Административен съд Шумен за ново разглеждане, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Предмет на настоящото касационно производство е решение 62 от 25.05.2022 г., постановено по адм.д. 53/2022 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлен изцяло, предявеният от С. Стрелков, от гр. Шумен, [улица], [номер], иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ , във вр. с чл. 43, ал. 1 от Конституцията на Република България, във вр. с чл. 4 от ЗСММ, и чл. 11, т. 1 и т. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на полицейските органи на ОДМВР-Бургас, изразени в недопускането до протест, насрочен за 11 часа на 11.07.2020 г. в парк Росенец , в Област Бургас, в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъден С. Стрелков, [ЕГН], гр. Шумен, [улица], [номер], да заплати на Областна дирекция на МВР-Бургас, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Със същото решение е осъден С. Стрелков, [ЕГН], гр. Шумен, [улица], [номер], да заплати на Шуменски административен съд сумата от 150 лв. разноски за вещо лице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват твърдените от касатора касационни основания - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради нарушение на чл. 224 от АПК с твърдения, че първоинстанционният съд не е изпълнил нито едно от указанията в Решение 1666 от 22.02.2022 г., постановено по адм.д. 8129/2021 г. по описа на Върховен административен съд, като сочи, че поради това решението на Шуменски административен съд е постановено в противоречие на материалния закон и необосновано. Задължителните указания на ВАС, дадени с Решение 1666 от 22.02.2022 г., постановено по адм.д. 8129/2021 г. по описа на Върховен административен съд, са изпълнени от първоинстанционния съд още с определение от з.с.з. на 10.03.2022 г., постановено по адм.д. 53/2022 г. по описа на Административен съд Шумен. Със същото определение е даден подробен доклад по делото, указана е доказателствената тежест на страните, изискани са и доказателства за законността на т.нар. контрапротест , изискани са обяснения от ответника, като е призован Директорът на ОДМВР Бургас, заемащ същата длъжност към момента на определението, да се яви лично в открито съдебно заседание за даване на обяснения, като са формирани осем конкретни въпроса към него. Със същото определение са изискани подробни и конкретни допълнителни писмени доказателства от ответника - Областна дирекция на МВР-Бургас, от Национална служба за охрана, от Кмета на Община - Бургас, от Община - Бургас, от Общински съвет Бургас и от СГКК Бургас, като всички конкретни писмени доказателства са изискани от първоинстанционния съд в изпълнение указанията на ВАС, дадени с Решение 1666 от 22.02.2022 г., постановено по адм.д. 8129/2021 г. по описа на Върховен административен съд. Допълнително с разпореждане от з.с.з. на 12.04.2022 г. административният съд, като е констатирал, частично изпълнение на определението от з.с.з. на 10.03.2022 г. само от страна на НСО и Общински съвет Бургас, е изискал повторно от ответника - Областна дирекция на МВР-Бургас, както и от Кмета на Община - Бургас, от Община Бургас и от СГКК Бургас сочените в определението от з.с.з. от 10.03.2022 г. допълнителни доказателства, предупредил е, че при неизпълнение ще бъде наложена глоба на съответното длъжностно лице, като изрично е указал на ответника, че съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. С молба от 13.04.2022 г. Директорът на ОДМВР Бургас К. Калоянов е заявил, че: на датата на протеста 11.07.2020 г. не съм бил директор на Областна дирекция на МВР Бургас, не съм изпълнявал задължения и като служител на друга длъжност в ОДМВР-Бургас , поради което със същата молба се моли съда да отмени определението от з.с.з. на 10.03.2022 г. относно личното му явяване в съдебно заседание за даване на обяснения. С определение на съда от същата дата 13.04.2022 г. са отмени допуснатите обяснения от ответника, в който смисъл молбата на Директора на ОДМВР Бургас К. Калоянов е приета за основателна от административния съд. С молба на ответника - Областна дирекция на МВР-Бургас от 15.04.2022 г. са представени допълнителни писмени доказателства по опис. С молба на ответника - Областна дирекция на МВР-Бургас от 13.04.2022 г. са представени допълнителни писмени доказателства по опис. Със същата молба изрично се удостоверява, че: по време на специализираната полицейска операция /СПО/ е била направена организация за ограничаването на движението по алеите на парк Росенец с цел осигуряване на нормална проходимост по пътните артерии, като целта на това ограничение е било обезпечаване /като законово задължение/ на възможността ангажираните за случая специализирани автомобили на Спешна помощ и Пожарна безопасност и защита на населението да могат да достигнат на крайните точки, на които биха се оказали необходими в случай на безредици и наранени граждани. В тази връзка заявяваме, че отделна справка за въвеждането на пропускателен режим в парка по време на протеста не е изготвена, тъй като отклоняването на движението е част от цялостното мероприятие по опазване на обществения ред и недопускане напрежение между различните протестиращи групи . Със същата молба отново се уточнява, че настоящият директор на Областната дирекция е г-н К. Калоянов , който изпълнява тази длъжност от 28.08.2020 г. до момента, а по време на протеста в парк Росенец директор на ОДМВР Бургас е бил Р. Сотиров, който от 28.08.2020 г. не е служител на МВР, поради което отново се сочи, че настоящият директор на ОДМВР Бургас не би могъл да дава обяснения. С писмо от 18.04.2022 г. на Община Бургас са представени допълнителни писмени доказателства по опис в изпълнение определението на съда от з.с.з. на 10.03.2022 г. Със същото писмо изрично се сочи, че: Община Бургас не разполага с други документи-справки, доклади и други документи във връзка с проведените протести. Соченото признание, че липсват други документи изпълнява изискването от указанията на ВАС в Решение 1666 от 22.02.2022 г., постановено по адм.д. 8129/2021 г. по описа на Върховен административен съд, да се изискат доказателства относно проведения контрапротест и неговата законност. С писмо от 13.04.2022 г. на СГКК Бургас се представят допълнителни доказателства, ведно с извадка от кадастралната карта на гр. Бургас, в изпълнение определението на съда от з.с.з. на 10.03.2022 г. С писмо от 30.03.2022 г. на Общински съвет Бургас е представен заверен препис от Решение 9-41/28.04.2020 на Общински съвет Бургас, с което е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ за кв. 1кв. 2 и кв. 10 в територията на лесопарк Росенец гр. Бургас, ведно със скица, в изпълнение определението на съда от з.с.з. на 10.03.2022 г. С писмо от 30.03.2022 г. Национална служа за охрана представя допълнителни писмени доказателства, в изпълнение определението на съда от з.с.з. на 10.03.2022 г. С молба от 31.03.2022 г. ищецът изрично сочи, че в изпълнение на определението на съда от з.с.з. на 10.03.2022 г. да сочи доказателства, посочвам свидетелските показания, дадени в о.с.з. на 02.02.2021 г., както и заключението на ВЛ по приетата СМА, като доказателства за фактите , установяващи твърденията ми за реално претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на длъжностни лица в състава на ответника , като изрично сочи разпоредбата на чл. 226 от АПК. Със сочената молба ищецът изрично се отказва от доказателствени искания, като заявява, че ще се ползва от свидетелските показания и заключението по СМЕ при предходното разглеждане на делото в административния съд адм.д. 311/2020 г. по описа на Административен съд Шумен. Видно от протокол от съдебно заседание на 28.04.2022 г., ищецът Стрелков изрично е заявил, че е получил определението на съда, че не възразява по проекто-доклада, че няма възражение по отношение на правната квалификация и доказателствената тежест. След това изявление на ищеца, в същото съдебно заседание съдът изрично е прочел проекто-доклада по делото, даден с определението на съда от з.с.з. на 10.03.2022 г. Видно от протокол от съдебно заседание на 28.04.2022 г., съдът отново на основание чл. 170, ал. 3 от АПК е дал указания на страните за доказателствената тежест, като изрично повторно е указал на ищеца, че следва да сочи доказателства досежно наличие на фактите и обстоятелствата, установяващи твърденията му за реално претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на ответната страна и размера на претендираното от него обезщетение . Независимо от това протоколно определение от 28.04.2022 г. и след прочитането на същото, ищецът не е заявил доказателствени искания. Ищецът е направил единствено изявление в същото съдебно заседание на 28.04.2022 г., че не е запознат с отмяната на допуснатите обяснения от ответника. В резултат на това възражение на ищеца с протоколно определение от 28.04.2022 г. съдът е разяснил на ищеца, че на 13.04.2022 г. по повод молба на действащия директор на ОДМВР-Бургас К. Калоянов, че не е бил директор към процесната дата на протеста, на същата дата съдът е отменил допуснатите обяснения именно, защото настоящият директор на юридическото лице ответник - не може да даде обяснения, като е посочил, че за същото определение ищецът е бил уведомен на 15.04.2022 г. Съдът е произнесъл и изрично определение, че няма да отмени определението си, с което са отменени допуснатите обяснения на страна, като е изложил сочените по-горе мотиви. Настоящата инстанция намира, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения на 224 от АПК, нито други съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на ожалваното решение на административния съд. Възраженията на касатора, че е узнал едва в съдебно заседание на 28.04.2022 г. за отмяна на допуснатите обяснения от представляващия ОДМВР- Бургас, са ирелевантни, защото е без значение на коя дата ищецът е узнал за определение/разпореждане, което не прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото. Делата са на разположение на страните и е въпрос на процесуална активност всяка страна да се уведоми по-рано и по собствена инициатива за определения/разпореждания на съда от закрито заседание, които при това не преграждат по-нататъшното развитие на производството по делото. Ищецът е могъл да появи процесуална активност, още повече с оглед характера на производството, което е исково и е заведено по негова искова молба, и да се информира по всяко време за съдържанието на цялото административно дело. От друга страна, настоящата инстанция констатира, че при наличие на изрични писмено доказателства удостоверение УРИ251-000-6264 от 24.03.2022 г., че К. Калоянов заема длъжността Директор на ОДМВР-Бургас, считано от 28.08.2020 г., като преди тази дата не е бил служител изобщо на ОДМВР-Бургас, то същото лице няма как да дава обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, по конкретно поставени въпроси, които касаят предходен момент протеста в Росенец на 11.07.2020 г. Отделно по делото са налични данни, че предходният Директор на ОДМВР-Бургас Р. Сотиров, който е заемал тази длъжност към относимата дата 11.07.2020 г., е напуснал системата на МВР, считано от 28.08.2020 г. Ето защо правилно са отменени допуснатите с определение от з.с.з на 10.03.2022 г. обяснения на Директора на ОДМВР-Бургас, т.к. става въпрос за обяснения по чл. 176 от ГПК, във в. с чл. 144 от АПК на ответна страна, която е юридическо лице и се представлява от съответния директор, а в процесния случай настоящият директор не би могъл да даде обяснения в качеството си на представляващ ответното юридическо лице по въпроси, относно протеста на 11.07.2020 г., към която дата настоящият директор не е бил представляващ юридическото лице-ответник, нито служител на ОДМВР-Бургас. При липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, възприетата от административния съд фактическа обстановка е съобразена с всички представени при повторното разглеждане на делото допълнителни писмени доказателства, именно в изпълнение указанията на ВАС с Решение 1666 от 22.02.2022 г., постановено по адм.д. 8129/2021 г. по описа на Върховен административен съд, които са непротиворечиви, подробни и ясни, и правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. Отделно всички събрани писмени доказателства не противоречат и на гласните такива, както и съдебно-медицинската експертиза, събрани при предходното разглеждане на делото в производството по адм.д. 311/2020 г. по описа на Административен съд Шумен, които също правилно са съобразени от административния съд при постановяване на обжалваното решение. В хода на съдебното производство административният съд е установил относимите факти по делото, които настоящата инстанция следва да възприеме с оглед нормата на чл. 220 от АПК. Правилно е посочено в мотивите на ожалваното решение, че на 10.07.2022 г. на територията на парк Росенец започнали да се събират симпатизанти на партия ДПС от различни краища на страната, които били призовани чрез социални мрежи в подкрепа на почетния председател , като уведомление за тяхното събиране по реда на ЗСММ не е постъпвало в Община Бургас. Горното е видно от изричното писмо от Заместник - кмета на Община Бургас, че не разполага с други документи, което е имено по повод определението на съда от з.с.з. на 10.03.2022 г., с което са изискани нарочни допълнителни доказателства, вкл. относно законността на събитието на ДПС. Поради това правилно е прието, че липсва подадено уведомление за събиране на привърженици на ПП ДПС на същата дата и място по реда на ЗСММ, поради което правилно е прието, че липсва законен протест на привържениците на ДПС. Обстоятелството, че събирането на симпатизанти на ДПС на същата дата и място не е станало по регламентирания в специалния ЗСММ ред не води до извод за организиран контрапротест , а още по-малко до извод за незаконосъобразни действия на служители на ответника. Ето защо правилно е прието от административния съд, че правото на мирни събрания включва и правото на гражданите сами и свободно да изберат времето, мястото и начина на придвижване до мястото на събитието. По какъв начин и колко рано ще тръгне ищецът, както и всяко друго лице до мястото на събитие, организирано в социалните мрежи, е въпрос на негова лична преценка. Безспорно е установено от всички писмени доказателства, че на база предварително получена информация, конкретното мероприятие е характеризирано като такова с висока степен на обществена опасност, поради което и в съответствие с чл. 6 от Инструкция 8121з-988 от 12.12.2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия е проведена специализирана полицейска операция /СПО/. Специализираната полицейска операция е била проведена при наличието на две успоредни мероприятия на две различни политически сили, без значение, че е липсвало уведомление от страна на ДПС по реда на специалния ЗСММ, което не променя струпването на голям брой хора от две различни политически сили по едно и също време и на едно и също място, като е оценена адекватно възможността за възникване на конфликти и безредици. Правилен изводът на административния съд, че действията на служителите на полицията са били законосъобразни, като осъществени при оценка на риска на мероприятията и при отчитане обективния факт на присъствие на множество лица и множество превозни средства на симпатизанти на две различни политически сили. В този смисъл касационната инстанция следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Видно от писмените доказателства, а и няма спор, че не само симпатизантите на конкретна политическа партия, но и самите служители на полицията са били принудени да вървят пеша, поради невъзможността да продължат със служебните автомобили, като изобщо движението на пътни превозни средства, включително служебните автомобили на полицията е било затруднено, поради струпването на огромен брой симпатизанти, както и превозни средства на две различни политически сили по едно и също време и място. Касационната инстанция намира, че правилно е прието от административния съд, че липсва първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради липса на незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица на ответника ОДМВР- Бургас, поради което и крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне иска изцяло е законосъобразен. Производството пред административния съд е исково, като приложими субсидиарно са разпоредбите на ГПК, поради което ищецът е следвало да прояви по-голяма процесуална активност, с оглед доказателствената тежест, която му е указана двукратно с нарочни определения на административния съд. Допълнително съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. С касационната не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, които да налагат различни правни изводи по отношение основателността на исковата молба. Административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се повтарят, като касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото е заявено своевременно и доказано, поради което следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение