Решение № 2684 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2019 г.

Решение № 2684 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Плевнелиева, против решение № 859 от 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 43/2019 г. на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1385 от 19.12.2018 г., издадена от кмета на община Р., с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 107, ал. 1, т. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - кметът на община Р., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – П. е отхвърлил жалбата на Р. Плевнелиева срещу заповед № 1385 от 19.12.2018 г. на кмета на община Р., с която е прекратено служебното й правоотношение като началник отдел "Координация и проекти", с ранг V младши в община Р., считано от 20.12.2018 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 107, ал. 1, т. 9 от Закона за държавния служител. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение е законосъобразна. Съдът е обосновал извод, че същата е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма с посочване на фактическите и правни основания за постановяването й, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на служебното правоотношение Плевнелиева не е отговаряла на нормативно определените минимални изисквания за професионален опит – минимум 4 години и минимален ранг за заемане на длъжността III младши. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства във връзка с професионалния опит на касационната жалбоподателка и е приел, че предвид изискванията в длъжностната характеристика за длъжността "началник отдел" в община Р. не се установява наличие на минимален професионален опит - не по–малко от 4 години, както и минимален ранг за заемане на длъжността III младши, какъвто е нормативно определен във връзка с упражняваните от нея области на дейност. Съдът е приел за законосъобразно и приложението на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 9 от ЗДСл от органа по назначаване - държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително, което е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение. След обсъждане на релевантните за спора факти първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и и чл. 107, ал. 1, т. 9 от ЗДСл. Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат, макар и не по всички изложени в същото мотиви. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване на условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията, към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за професионалното, компетентно и добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случая правилно е преценено, че служителката е назначена на длъжност началник отдел "Координация и проекти", в община Р. без да отговаря на специфичните изисквания за заемане на тази позиция – нарушение по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, което съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Правилно е преценено, че служителката Плевнелиева е назначен на длъжността "началник отдел" в община Р., без да притежава необходимия професионален опит от четири години, предвиден съгласно разпоредбата на т. 201, от Класификатора на длъжностите в администрацията. Според последната норма длъжността "началник на отдел" в община и в район е ръководна (ръководно ниво 7 Б) и за нея се изисква професионален опит от 4 години. Съгласно дефиницията на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Преди назначаването й в община "Р.", като държавен служител, жалбоподателката не е заемала ръководни длъжности и не е придобила професионален опит, по смисъла на цитираната норма, свързан с ръководство, планиране, организиране и контрол, съответно останалите функции характеризиращи ръководната длъжност, съгласно чл. 5 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. В случая за професионален опит на такава длъжност може да се приеме единствено опитът от 3 години и дванадесет дни, придобит от жалбоподателката като началник на отдел в община Р., който очевидно не е бил налице към момента на назначаване. Доводите на касационната жалбоподателка, че при определяне на изискуемия професионален опит следва да се вземе предвид и времето, през което е заемала длъжностите "организатор социални грижи" в ОбЦСГ, община Р., гр. П., "специалист социално подпомагане" в ОССП "Р.", гр. П., "младши експерт" в Агенцията за социално подпомагане и "социален работник" в Агенция за социално подпомагане, заемани по трудови правоотношения, правилно са преценени от административния съд като неоснователни. Посочените длъжности не са ръководни по смисъла на цитираните разпоредби. По делото е представена единствено длъжностна характеристика за длъжността "социален работник", отдел "Хора с увреждания и социални услуги", дирекция "Социално подпомагане" в Агенцията за социално подпомагане, която съгласно разпоредбата на т. 307, от Класификатора на длъжностите в администрацията не е ръководна, а с ниво специалист 1 и професионален опит за същата не се изисква, а длъжностни характеристики за другите заемани от служителката длъжности не са представени, за да се извърши анализ на изпълняваните функции и сравняването им с тези за длъжността началник отдел "Координация и проекти" в община Р.. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, относно изводите на съда за липса на изискуемия минимален ранг за заемане на длъжността - III младши, както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на служебното правоотношение на Плевнелиева. В разглежданата хипотеза жалбоподателката е назначена за първи път като държавен служител с назначаването й на длъжността началник отдел "Координация и проекти" в община Р., със заповед № 767/07.12.2015 г. От събраните по делото доказателства се установява, че при назначаването й за първи път на държавна служба на Плевнелиева е присъден минималният ранг за длъжността V-ти младши, като по делото липсват данни на същата да е определен по–висок ранг, а именно последващите минималния ранг по-високи рангове се присъждат при спазване на чл. 75 от ЗДСл и атестирането се извършва по реда на Наредбата на МС, приета по прилагането на чл. 76, ал. 11 от ЗДСл. Няма основание да се приеме приложимост на хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗДСл, тъй като жалбоподателката към момента на назначаването не притажава професионален опит, съответстващ на изискванията за осъществяване на съответната дейност, за да й бъде определен ранга, съответстващ на минимално изискуемия по Класификатора за длъжностите за длъжността, която е заела. Възражението в касационната жалба в този смисъла е неоснователно. Не може да бъде споделен обаче изводът на съда за законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 9 от ЗДСл от органа по назначаване - държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително, което е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 15 от ЗДСл при отсъствие на титуляра за повече от три месеца може да възникне служебно правоотношение по заместване за определен срок - до завръщането на титуляра. В случая такова е възникнало с жалбоподателката. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба на 07.12.2015 г. на основание чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл. - по заместване за определен срок. В хипотезата на заместването съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗДСл, изрично е визирана като допустима възможността служебното правоотношение да възникне и без конкурс, като предпоставка за прекратяване на правоотношението би било завръщането на титуляра, каквото в случая няма. Независимо от посоченото, правилен е крайният извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед, по съображенията, че както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на служебното й правоотношение жалбоподателката не притежава необходимия професионален опит 4 години за изпълнение на длъжността и минимален ранг за заемане на длъжността III младши. Ето защо като е достигнал до заключение в този смисъл и приел, че спрямо Плевнелиева е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, съставът на Административен съд – П. е постановил решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и на целта на закона. По тези съображения решението на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата против административния акт е правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,