Решение № 11680 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2009 г.

Решение № 11680 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Производството е образувано по жалба на Димитър Станков Златанов от гр. Харманли, чрез пълномощника адв. Станислав Михов срещу Решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Харманли, област Хасково, в частта относно определеното обезщетение за поземлен имот с идентификатор № 77181.5.60 (Приложение към т. 1, ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., стр. 74), м. "Келик сърта", землище на гр. Харманли. В жалбата се излагат доводи, че по отношение на обезщетението за отчуждената част от имота е определено крайно ниско обезщетение, без да е съобразено, че в същата местност имотите са на стойност 70 - 80 лева на кв. м. Твърди, че имотът се намира в близост до урбанизирана територия и в него са налични подобрения - трайни насаждения, които не са оценени. Поискал е назначаване на съдебно-техническа експертиза за определяне пазарната стойност на имота. Моли, да се измени решението на МС, като се увеличи размера на обезщетението. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите, министърът на транспорта и Национална компания "Железопътна инфраструктура", конституирани в процеса на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС, оспорват жалбата, като по отношение на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, не са направили възражение и не са оспорили, определената оценка от вещото лице. Молят, да се отхвърли жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗДС от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт и установен правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С Решение № 857 на Министерски съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково, е отчуждена част от 2,483 дка от поземлен имот с идентификатор № 77181.5.60 (Приложение към т. 1, ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., стр. 74), м. "Келик сърта", землище на гр. Харманли, целият с площ от 3, 800 дка, собственост на жалбоподателя Димитър Станков Златанов, за което е определил обезщетение в размер на 2 563,00 лева, посочено в експертно заключение, прието като доказателство по делото. Оценката е определена от оценител от "Унивест" ООД, по възлагане с договор № 2722 от 21.07.2008 г. от НК "Железопътна инфраструктура". Оценителят е посочил метод за оценка по чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а от ДР на ЗДС , но поради липса на данни за приложение е извършил оценяване по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи , издадена в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. При съобразяване изискванията на Наредбата, конкретния обект на оценка, както и обстоятелството, че се отчуждава част от имот, поради което оценяването е при съответна пропорционалност, е определена пазарна стойност за отчуждената част в размер на 2 563, 00 лева. Към експертното заключение не са представени нотариални актове, удостоверяващи извършени конкретни продажби, както и не са оценявани претендираните с жалбата подобрения в конкретния имот. В съответствие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 32, ал. 2 от ЗДС допустимостта на отчуждаването е свързана с установена държавната нужда, която не може да бъде удовлетворена по друг начин и след предварително и равностойно обезщетяване. С чл. 32, ал. 2 от ЗДС са определени характеристиките на равностойното парично обезщетение, чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Следователно определянето на обезщетение за отчуждаване на имот частна собственост не може да бъде в съответствие с нормативно определена цена, какъвто подход е имал административният орган с приемането на определена цена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и определената на тази основа пазарна цена е незаконосъобразна. Основен метод за оценяване е определен с § 1а от ДР на ЗДС , който изключва прилагането по аналогия на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. С оглед на изложените съображения решението на МС в обжалвана част за оценката на отчуждената част от имот, като постановено в противоречие със закона, е незаконосъобразно. В производството по обжалване на административния акт е назначена съдебно-оценителна експертиза с лицензирано вещо лице, по която е извършило оценяване на отчуждената част на имота по методиката, посочена в § 1а ДР на ЗДС , като е определена пазарна стойност по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, както и оценка на подобренията претендирани от жалбоподателя. Заключението не е оспорено от жалбоподателя, както и от процесуалните представители на ответника и заинтересованите страни, поради което съдът приема заключението на вещото лице по приетата съдебна експертиза като необорено и компетентно дадено в съответствие със ЗДС. От заключението се установява, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота от 2,480 дка възлиза на 3 327,00 лева, а равностойното парично обезщетение за подобренията в имота възлиза на 1842,00 лева, като общата стойност на обезщетението е 5169,00 лева. Предвид на изложените съображения оценката за отчуждения имот определена с обжалвания акт на МС следва да се увеличи общо на 5 169,00 лв. за имота и подобренията в него, като следва да се измени решението на МС в обжалваната част. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 7 от ЗДС Върховният административен съд, четвърто отделение