Решение № 5200 от 1.6.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9995/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 991 от 06.07.2021 г., постановено по адм. д. 952/2021 г. Административен съд (АС) Бургас, седми състав, е отменил по жалба Ромфарма ЕООД, Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-90-0052680/15.03.2021 г. на началник - отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция (ГД) Фискален контрол, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), потвърдена с решение ГДФК-85/01.04.2021 г. на директора на дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол, в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект аптека Ромфарма, находяща се в: гр. Бургас, ул. Чаталджа 65, стопанисвана от Ромфарма ЕООД, с [ЕИК], и забрана достъпа до нея за срок от 20 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на АС Бургас е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество Ромфарма ЕООД, с [ЕИК], не се представлява в съдебно заседание и не е изразило становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Бургас е Заповед за налагане на ПАМ ФК-90-0052680/15.03.2021 г. на началник - отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол, в ЦУ на НАП, потвърдена с решение ГДФК-85/01.04.2021 г. на директора на дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол, в ЦУ на НАП, с която на Ромфарма ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект аптека Ромфарма, находяща се в: гр. Бургас, ул. Чаталджа 65, стопанисвана от Ромфарма ЕООД, с [ЕИК], и забрана достъпа до нея за срок от 20 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена в търговския обект на 09.03.2021 г. проверка обстоятелство, че дружеството не използва фискално устройство (ФУ) или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип от 01.04.2019 г., тъй като издадената в резултат на контролна покупка фискална касова бележка (ФКБ) не съдържа двумерен баркод QR код. С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на Ромфарма ЕООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, но в противоречие с материалния закон и целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС безспорно е установено от събраните по делото доказателства, в това число и от представения протокол за извършена проверка cep. АА 0052680/09.03.2021 г., като към датата на проверката - 09.03.2021 г., в резултат на извършена контролна покупка от търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - аптека Ромфарма, находяща се в: гр. Бургас, ул. Чаталджа 65, стопанисвана от Ромфарма ЕООД, е констатирано, че в работещия обект няма монтирано и въведено в експлоатация ФУ от одобрен тип, което да отговаря на техническите и функционални изисквания на Наредба Н-18/2006 г., доколкото издадената в резултат на покупка ФКБ не съдържа двумерен баркод QR код. В хода на проверката се установява наличие на непогасени към 10.03.2021 г. публични задължения в размер от 11,81 лева. 2. Наред с изложеното, обаче, първоинстанционният съд е приел, че ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, за които е постановена, тъй като към момента на прилагането ѝ, административното нарушение по чл. 186, ал. 1 и 2 от ЗДДС, е преустановено. 3. Прието е също така, че размерът на мярката, определен от органа към максимума, се явява необоснован и в противоречие с релевантната за спора фактическа обстановка. Според съда доколкото при проверката не е установена разлика между касовата наличност и отчетените продажби, както и с оглед липсата на констатирана конкретна вреда за фиска, то при затварянето на обекта за определения от органа срок се създават предпоставки за причиняване на вреди на търговеца, които са явно несъизмерими с преследваната цел при нарушение, което е било отстранено непосредствено, след като е било констатирано. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд Бургас е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния закон, както и за необоснованост при постановяване на съдебния акт. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че процесната ПАМ е наложена в съответствие с целта на закона за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях. Посочва се също така, че срокът за налагането на заповедта е съразмерен и съобразен с конкретните особености на констатираното нарушение, поради което е спазен и принципът на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, наред с твърденията и възраженията на страните и в резултат на това е с достигнал до логически издържани и съответстващи на приложимия материален закон правни изводи. От фактическа страна е установено, че при проверка на 09.03.2021 г. се установява, че Ромфарма ЕООД не е изпълнило задължението си да работи с фискално устройство от одобрен тип, тъй като видно от приложените към протокола от проверката фискаллни бонове от 09.03.2021 г., същите не съдържат двумерни QR кодове. При тези факти, правилно съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на закона и при неспазване на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. За да прецени съответствието на наложената ПАМ с целта на закона, обосновано първоинстанционният съд е съобразил представените доказателства за своевременното преустановяване на нарушението (, намиращи се на л. 62 л. 77 от първоинстанционното дело), в резултат на което от 11.03.2021 г. продажбите в търговския обект се отчитат с фискално устройство от одобрен тип. Посоченото обстоятелство, че към момента на издаването на заповедта за налагане на ПАМ нарушението е било преустановено, е следвало да бъде зачетено при издаването ѝ. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да доведе до промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект чрез правилно отчитане на оборота от продажби, както и да преустанови евентуалното административно нарушение и вредните последици от него, тъй като то вече е отстранено към момента на издаването на процесната ПАМ. Наред с изложеното, както и при липса на данни, че в резултат на допуснатото нарушение са укрити приходи и са налице вреди за фиска, определеният срок за запечатване от 14 дни се явява несъразмерен и в противоречие с принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. По аргумент от чл. 22 ЗАНН правилно е прието, че след като нарушението е преустановено в рамките на два дни от установяването му, то липсва необходимост от осъществяването на административна принуда в продължение на определения при условията на оперативна самостоятелност 14-дневен срок. В тази връзка следва да се подчертае, че прилагането на принудителни административни мерки трябва да бъде съобразено с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, налагането на ПАМ за 14-дневен срок и то без продължителността му да е мотивирана с конкретни доводи е явно несъразмерно на целта, за която актът се издава. Заповедта е в колизия с принципа, прогласен с чл. 6, ал. 5 АПК и поради това на основание чл. 146, т. 5 е незаконосъобразен. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, Административен съд Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,