Решение № 15427 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3429/2010 г.

Решение № 15427 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3429/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), против Решение № 101/20.11.2009 г. постановено по а. д. № 6138/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № ЧР-388/20.08.2009 г. на изпълнителния директор на ИАРА с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДС, е прекратено служебното правоотношение на Стоимен Матеев Йочев. Осъдена е ИАРА да заплати на последния 1000,00 лв. разноски по делото. Недоволен, изпълнителният директор обжалва решението. Счита, че при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на част от представения доказателствен материал. Решението е обжалвано и в частта му за присъдени разноски, за които се претендира прекомерност. Иска се от Върховния административен съд (ВАС) отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Йочев. Ответната страна - Стоимен Йочев, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира за разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба в частта `и относно допуснатите от АССГ нарушения на съдопроизводствените правила. Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение счита за основателно. ВАС, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Единственият посочен от него довод за неправилност на решението е допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Нормата на чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДС посочва формата и задължителните елементи, които трябва да съдържа всеки един акт, с който се прекратява служебно правоотношение. Специално за случаите на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДС, какъвто е и процесния, заповедта трябва да посочва и "фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения". В случая това задължение на органа по назначаването не е изпълнено. Описаното съставлява порок, който не може да се преодолее по пътя на тълкуване на представените по делото доказателства, защото липсват данни, че именно въз основа на тях, органът е стигнал да съответните правни изводи. Преценката, че служителят е в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, е само на органа по назначаване и тя задължително трябва да бъде мотивирана и обоснована в заповедта, включително чрез посочването на фактическите обстоятелства, довели го до този извод. Порокът не може да се преодолее и чрез излагането на допълнителни съображения от негова страна. Както правилно е посочил АССГ, непосочването в заповедта на изрично предвиденото в закона, лишава лицето от възможност да организира защитата си и да изложи фактически и правни аргументи, оборващи така направения извод на издателя на акта. По изложените съображения доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. В случая е налице едно непреодолимо формално нарушение от страна на изпълнителния директор на ИАРА, което води до един единствен възможен извод: за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Именно така е разсъждавал и АССГ. Съдът е длъжен да обсъди в съвкупност само относимите към разглеждания правен спор доказателства, не и всички представени по делото. Дори да бяха разгледани всички представени такива липсват данни, че именно те са довели издателя на акта до извода за обективната невъзможност на Йочев да изпълнява служебните си задължения. Неоснователен е и доводът за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, при прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвокат спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, но само по искане на насрещната страна. Видно от протокола от проведеното на 21.10.2009 г. съдебно заседание по делото, касаторът не е направил такова искане. Излагането на този довод за първи път в касационната жалба, а не пред първоинстанционния съд, лишава ВАС от процесуалната възможност да го разгледа и се произнесе по него. Ирелевантно е обстоятелството, че делото е решено само в едно заседание, какъвто довод излага прокурорът. Съгласно АПК, решаването на административните дела може да стане и в едно заседание, а провеждането на второ такова не е задължително. По делото е направено искане от Йочев за присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява основателно. От представения "Договор за правна защита" е видно, че за втората съдебна инстанция той е заплатил на пълномощника си 800,00 лв. адвокатски хонорар. По така заплатената сума също няма възражение за прекомерност от страна на касатора, поради което следва да се приеме искането за доказано до посочения размер и се осъди ИАРА да я заплати на Йочев. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, като се осъди ИАРА да заплати на Йочев направените от него разноски пред ВАС в размер на 800,00 лв., поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение