Решение № 6032 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 317/2010 г.

Решение № 6032 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 317/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Атанасов Черкезов от гр. Добрич, против решение № 1953/19.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1496/09 г. по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 901029/17.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 232/19.05.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в решението неправилно съдът е приел, че задължения които са ликвидни към 19.05.2006 г. е трябвало да бъдат погасени при действието на ДПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на направените разноски. Ответната страна по жалбата - Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил АПВ № 901029/17.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 232/19.05.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г. са установени задължения за данъци, подробно описани по основание и размер. Ревизионния акт е обжалван и отменен частично с решение на Директора на РДД - Варна относно определени задължения за данък върху дохода по ЗОДФЛ (отм.) за 01-06.2001 г. в размер на 4 462,60 лв. и лихва до 17.12.2001 г. в размер на 219,92 лв. и лихви за задължения за ДДС в размер на 1 453,87 лв. С Решение на Варненски окръжен съд по адм. д. № 686/2002 г. е отменен ДРА в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 699,94 лв. за д. п. м. 08.1998 г., в размер на 1 676,38 лв. за д. п. м. 09.1998 г. и в размер на 1 239,20 лв. за д. п. м. 06.1999 г. С Решение на ВАС № 5389/19.05.2006 г. е отменено частично първоинстанционното решение и е отменен ДРА и в частта, в която не е признато право на данъчен кредит в размер на 20 458,04 лв. за д. п. м. 03.2001 г. Издаден е АПВ № 1535/17.07.2006 г., с който е констатирано, че определените с ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г. допълнителни задължения за ДДС са погасявани от лицето по банков път на 30.04.2003 г. - 10 000 лв., на 29.05.2003 г. - 14 000 лв. и на 05.09.2003 г. -11 000 лв., като с ДАПВ от 21.02.2002 г. са прихванати допълнително начислени лихви в размер на 23 038,18 лв. След промяната на установените задължения е констатиран надвнесен ДДС в размер на 2 928,08 лв., считано от 05.09.2003 г. и надвнесена лихва в размер на 6 707,96 лв., считано от 21.02.2002 г. Установени са и задължения за данъци, към датата на проверката подробно индивидуализирани по основание и размер в решението на съда. Съдът е възприел приетото от органа по приходите, че двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши и е извършено прихващане на данък и лихви подробно индивидуализирани в решението на съда, като е установено, че са налице надвнесени суми в размер на 6 707,96 лв. - лихви по ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г. и 2 928,08 лв. - ДДС по същия акт. Съдът е обсъдил приетите в хода на съдебното производство ДАПВ № 25-10213/12.01 г., ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г., АПВ № 1535/17.07.2006 г. и платежни нареждания, както и приетата съдебно-счетоводна експертиза. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че не се оспорват размера на задължението по ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г. и размерът на прихванатите и внесени от лицето суми. Спореният въпрос е процесуалния ред по който следва да бъде извършено погасяването на задълженията по ДРА - на отменения ДПК или ДОПК. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че както при действието на ДПК (отм.) така и по реда на ДОПК, ДРА/РА подлежи на предварително изпълнение, поради което при извършване на прихващане и при доброволно внасяне на суми за погасяване на публични задължения, редът на погасяването е този, който е предвиден в действащия по времето на плащането/прихващането процесуален закон. В конкретния случай реда за прихващане с ДАПВ през 2001 г. и внасяне на суми от лицето през 2002 г. и 2003 г. е ДПК (отм.), а за останалите извършени плащания - ДОПК. При така приетото от правна страна, съдът е приел, че заключението на вещото лице е неотносимо, тъй като извършените изчисления на дължима лихва са въз основа на поредност за погасяване на задълженията за данъци, който е в противоречие със закона. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото така както е приел АС, няма спор относно размера на определените задължението по ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г. и размерът на прихванатите и внесени от лицето суми. Спорът е по прилагането на чл. 139, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 169, ал. 1 ДОПК при установени задължения по влязъл в сила ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г., частично отменен с Решение № 99/28.03.2002 г. на Директора на РДД - Варна и окончателно Решение № 5389/19.05.2006 г. на ВАС Не се оспорва от касатора и се установява от доказателствата по делото, че общият размер на задълженията по ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г. е в размер на 199 739,38 лева. От тях начислена и внесена сума от касатора общо в размер на 91272,15 лева. Дължима сума по ДРА след приспадане на начислена и внесена сума общо в размер на 108466,33 лева. Размер на задължение по ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г., след влизане в сила на Решение № 5389/19.05.2006 г. на ВАС общо в размер на 160 230,53 лева. начислена и внесена сума от касатора общо в размер на 91272,15 лева. Дължима сума общо в размер на 68958,38 лева. Окончателния размер на спорните суми предмет на обжалване пред АС и в настоящото производство е в общ размер на 23 411, 74 лева, в това число 10 508,51 лева, за които от касаторът се твърди, че следва да бъдат възстановени и 9 636,04 лева, прихванати задължения, за които счита, че не се дължат. Сумата за възстановяване 9 636,04 лева произтича от надвнесени суми за ДДС и лихви за ДДС и представлява разлика между задълженията по ДРА и внесените/прихванати суми за погасяване на тези задължения. Довода на касатора, че надвнесените суми следва да му бъдат възстановени ведно с лихвите е неоснователно. Прихващането е извършено като е спазен реда визиран в чл. 169 от ДОПК. Касаторът е поддържал пред АС, както и пред настоящата инстанция, че всички прихващания и плащания, направени за задължения за ДДС и лихви ДДС, преди влизане в сила на ДРА, трябва да бъдат съобразени по отношение на последователността на погасяването си с нормата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК. Така счита, че първо следва да се погасят задължения за лихви и данъци, които не са обжалвани, а именно определените по чл. 36, ал. 2 ЗКПО, лихви ДОД, второ задължението за главница по ДДС влязло в сила на 19.05.2006 г. -решението на ВАС и на трето място по поредност следва да се погаси задължението за лихви върху ДДС отново към 19.05.2006 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че нормите на чл. 139, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 169, ал. 1 ДОПК са с материалноправен характер, поради което, извършените плащания преди влизането в сила на ДОПК на 01.01.2006 г. следва да са свързани с погасяване на задълженията в поредността, установена от нормата на чл. 139, ал. 1 ДПК (отм.). Само плащане направено след тази дата погасява главницата на задължението, съгласно нормата на чл. 169, ал. 1 ДОПК, защото е извършено при нейното действие и доколкото на тази норма не е придадено обратно действие, предходните плащания погасяват задълженията в по-неблагоприятния за жалбоподателя стар ред. Така поддържаният от касатора в жалбата ред за погасяване на задълженията по ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г. противоречи на констатираното действие по време на съответните данъчни процесуални закони, в които изрично е посочен реда за погасяване на публични вземания. Извършените през 2001 г. действия по прихващане са породили своя правен ефект и са удостоверени с влязъл в сила данъчен акт, поради което и липсва основание за корекция на извършените с него прихващания на установените с ДРА лихви. Видно от представените с жалбата платежни нареждания от 2003 г. като основание за внасяне на сумите е посочен ДРА, без конкретизиране кое именно задължение се погасява. Съгласно нормата на чл. 139, ал. З от ДПК (отм.) при наличието на повече от едно задължение, отнасящи се за една и съща година, длъжникът има право да избере, кое именно задължение погасява със съответната вноска. От това свое право, както правилно е приел АС касаторът не се е възползвал и внасяните от него суми са служебно разпределяни за погасяване на задълженията по ЗДДС, тъй като начислената с ДРА лихва върху тези задължения вече е заплатена. За периода от датата на ДРА до датата на погасяването на задълженията за данък добавена стойност лицето дължи лихва, различна от посочената в ДРА. В процесния АПВ лихвата е правилно определена при съобразяване на постъпилите през 2003 г. частични плащания на ДДС. Между дължимата лихва и внесената през 2006 г. такава е установена разлика в размер на 2 928,02 лв., която е правилно установена по размер и е дължима от касатора. В съответствие с разпоредбите на ЗЗД съдът е приел, че законосъобразно от органът по приходите е приета за дата на прихващането най-ранната възможна дата, на която двете насрещни вземания могат да се погасят и това са съответно 21.02.2002 г. - датата на осчетоводяване на ДАПВ, с което е извършено прихващане и 05.09.2003 г. - последната вноска на ДДС по ДРА, с което сумата от 2 928,08 лв. се явява недължимо внесена. При извършеното прихващане са спазени правилата на ДОПК за поредност на погасяването - погасени са задълженията за данък по чл. 35 и чл. 36 от ЗОДФЛ (отм.) за 1999 г., установени с ДРА, като за дата на прихващането е приета 21.02.2002 г. В таблица № 2 в АПВ са посочени подробно кои плащания/прихващания към кои задължения са отнесени и какви са остатъците за внасяне към датата на проверката. С оглед на изложеното не се установиха релевираните в касационната жалба основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният Административен съд, I отделение