Решение № 2950 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13619/2008 г.

Решение № 2950 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13619/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково срещу решение № 140 от 23.09.2008 г. по адм. д. № 162/2008 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата Иванка Йорданова Паталова от гр. Хасково моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 140 от 23.09.2008 г. по адм. д. № 162/2008 г., Административен съд гр. Хасково е отменил Решение № 17 от 16.06.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково и потвърдените с него Разпореждане № 4508018531-ПР-790 от 22.04.2008 г. и Разпореждане № 4508018531-Ра-20 от 30.04.2008 г., и двете на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката към датата на подаване на първоначалното си заявление през 2006 г. е имала право да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 9, ал. 3 и 4 от ПЗР на КСО, така и с оглед на допълнително представените доказателства на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Ето защо пенсионните органи е трябвало да изменят разпореждането за отпускане на пенсия, а не да го отменят. Освен това Паталова е била добросъвестна при получаване на пенсията при условията на § 9, ал. 3 и 4 от ПЗР на КСО и не дължи възстановяване на процесните суми. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалваните административни актове. Решението, предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция не е постановено в нарушение на материалния закон. По първоначалното д. е било безспорно установено, че с Разпореждане № 4508018531 от 10.03.2006 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково на Иванка Йорданова Паталова от гр. Хасково е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 1-3 във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване. Тъй като недостигащият й осигурителен стаж е 10 месеца и 22 дни й е определена и ежемесечна удръжка от пенсията в размер на 9.05 лв. със срок до 28.02.2011 г. Това е извършено с оглед разпоредбата на § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО. Със Заявление вх. № 6165 от 3.04.2008 г. Паталова представя доказателства за осигурителен стаж от 1 година и 4 месеца придобит преди пенсионирането като член от домакинството на член кооператор по § 76 "е" от ППЗП (отм.). Със зачитане на последния общия осигурителен стаж на лицето възлиза на 31 г., 10 м. и 8 дни, като пенсионерката събира 92. С представеното ново доказателство вече не е необходимо да се прилагат разпоредбите на § 9, ал. 3 и ал. 4 КСО. Това не означава, че преди това лицето е получавало пенсията без правно основание, а това е ставало при друга също така законова хипотеза. Ето защо след представянето на новото писмено доказателство за осигурителен стаж като член от домакинството на кооператор пенсионният орган е следвало само да измени разпореждането по чл. 98 КСО. В тази връзка са разпоредбите на чл. 99, ал. 1, т. 1 и чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО. Пенсионният орган трябва да отмени разпореждането си за отпускане на пенсия само, ако от новите доказателства се установи, че лицето не е имало право на пенсия, какъвто не е процесния случай. При него сумите за осигурителни плащания са получени правомерно и връщането им не се дължи. При условие, че пенсията е получавана въз основа на акт на компетентния орган и че на Паталова са извършвани ежемесечни удръжки от пенсията не може да бъде успешно защитена тезата за недобросъвестност на лицето. По изложените съображения са приема, че касационната жалба е неоснователна, тъй като Административен съд гр. Хасково правилно е приложил материалния закон и постановеното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,