Решение № 3988 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11896/2020 г.

Решение № 3988 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11896/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Националното ТОЛ управление срещу Решение № 4760 от 01.09.2020 г. на Административен съд, София - град, по административно дело № 1485/2020 г. С обжалваното решение съдът е отменил Акт № 94-00-707/27.01.2019 г. на директора на Национално ТОЛ управление, с което е отказано на Л. Д. да бъде възстановена сумата за платена годишна винетка с ID 190719072333399. Касационният жалбоподател – директорът на Националното ТОЛ управление (НТУ), счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Счита, че липсва годен за обжалване административен акт, по смисъла на чл. 21 АПК, което прави оспорваното решение недопустимо. Неправилно съдът приема, че ответникът по жалбата се е обогатил, тъй като винетните такси, които са държавни такси, постъпват в републиканския бюджет. В изпълнение на чл. 55 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ), Агенция "Пътна инфраструктура" прилага процедура по възстановяване на недължимо внесени такси, публикувана на официалната електронна страница на агенцията, съгласно която възстановяване на недължимо внесена такса, се допуска в случай на извършено два и повече пъти заплащане на винетна такса за едно и също пътно превозно средство, с вписани еднакви регистрационни номера, какъвто не е настоящият случай. Моли съда да обезсили, алтернативно да отмени, съдебното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт С. Л. Ответникът по касационната жалба – Л. Д., счита същата за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил незаконосъобразност на обжалвания административен акт като изложените в жалбата касационни основания са неоснователни. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: Л. Д. е собственик на л. а. с рег. [рег. номер на МПС]. На 19.07.2020 г., в 11, 27 ч., Л. Д. е заплатил годишна електронна винетка с ID 190719072333399, но поради неизвестни причини регистрационният номер на превозното средство не се е отразил правилно и е отразен ДК №[номер]. На 19.07.2020 г., в 12, 21 ч., Л. Д. е заплатил годишна електронна винетка с ID 19071990833808 за превозно средство с ДК [рег. номер на МПС]. На 21.01.2020 г. Л. Д. подава искане, вх. № 94-00-289, до Агенция "Пътна инфраструктура", Национално ТОЛ Управление, в което подробно описва допуснатата грешка при първоначалното заплащане на електронната винетка, като сезира органа с искане за възстановяване на недължимо платената сума от 97 лева. С Акт № 94-00-707/27.01.2020 г. директорът на НТУ е отказал да възстанови исканата сума с мотив, че съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на ППС, категорията му или валидността на винетната такса е на собственика, съответно на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че налице годен за оспорване индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Съдът приема, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. След анализ на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата и чл. 10а, ал. 3 ЗП, първоинстанционният съд обосновава извод, че при избирането на идентифициращи данни (рег. номер на автомобила, категория, период на валидност) при закупуването на винетка рискът (отговорност за тяхното правилно деклариране) се носи от самия потребител. Срещу това становище обаче е налице общ институт на правото - неоснователно обогатяване - чл. 55, ал. 1 пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В случая, въз основа на доказателствата по делото, съдът установява, че жалбоподателят е заплати две годишни винетни такси, като при плащането на първата винетна такса е бил сгрешен регистрационният номер на автомобила. Съдът приема, че "рискът", по см. на чл. 5, ал. 3 от Наредбата, неправилно се разбира от административния орган като възможност за събиране на приходи, без да се предоставя съответната услуга, а се свежда до това, че неправилното посочване на данните за автомобил, категория, период, се счита за липса на надлежно плащане за конкретното ППС. Позовавайки се на чл. 55 ЗП и чл. 4б ЗДТ, съдът счита, че административният орган, без да извърши съответните проверки (съществува ли действително ППС с такъв номер, съответстват ли постъпленията от ел. винетки на действително ползваните и пр.), се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата и по същество е отказал възстановяване на търсената сума, в нарушение на материалния закон. Съдът приема, че актът е немотивиран, което е самостоятелно основание за отмяната му. Решението е правилно. Както правилно приема първоинстанционният съд, в случая се касае за правоотношение, възникнало от дейност по събиране на държавна такса, определена със закон, в полза на държавата, която дейност се реализира от орган с властнически правомощия, т. е. налице е административна дейност, основана на власт и подчинение. Направеното волеизявление с властнически характер засяга права и законни интереси на искателя, поради което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. За да откаже възстановяване на платената сума, административният орган се позовава на чл. 5, ал. 3 от Наредбата. Както правилно приема първоинстанционният съд, посочената разпоредба е неотносима към производството, в което органът се е произнесъл по искане за възстановяване на неправилно платена винетна такса, тъй като касае последиците от неправилно декларирани данни на превозното средство, а именно, че винетната такса е заплатена за пътното превозно средство, декларирано от заплащащия винетната такса, но не и пътното превозно средство, за което заплатилият такса е искал да заплати. За това пътно превозно средство обективно не е заплатена винетна такса Едва в касационната жалба административният орган се позовава на процедура по възстановяване на недължимо внесени такси, публикувана на официалната електронна страница на Агенция "Пътна инфраструктура". В съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на Върховния съд, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.); , в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. ", но е недопустимо в касационната жалба процесуалният представител на административния орган да "домотивира" акта. Възстановяването на внесени такси по чл. 10 ЗП се осъществява по реда на Закона за държавните такси. Съгласно чл. 4б ЗДТ, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. От представените по делото доказателства се установява, че в съдържанието на платената винетка, по отношение на която се иска възстановяване на платената сума, липсва една от цифрите в записания ДК номер на превозното средство. В съответствие с чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрационният номер се състои от пореден номер - четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9, следователно в Република България не може да съществува регистрирано пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларирания в документите за закупуване на винетката регистрационен номер от три цифри. Всички тези факти не са обсъдени от административния орган. От доказателствата по делото се установява, че ответникът е заплати две годишни винетни такси. Установява се още, че при плащането на първата винетна такса е бил въведен несъществуващ регистрационен номер на автомобил, което съгласно правилото на чл. 5, ал. 3 от Наредбата води до недействителност на винетката по отношение на автомобила, за който заплатилият винетната такса е искал да бъде заплатена. Винетната такса се заплаща за ползване на пътната мрежа на Република България от пътно превозно средство, като в случая пътното превозно средство, за което е платена първата винетка не съществува (с оглед на броя на въведените цифри в регистрационния номер) Следователно няма как да бъде ползвана и пътната мрежа, като плащането се явява без основание, което обосновава приложимостта на чл. 4б ЗДТ. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Наредбата не може да дерогира правило, установено в закон, а липсата на нормативно установен ред за връщането на недължимо платени винетни такси поради несъществуващо пътно превозно средство, което да получи право на ползване на платената пътна мрежа, не е основание за отказ от тяхното връщане. По изложените съображения, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд