Решение № 5252 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Н. М. К. от гр. Русе, подадена чрез процесуален представител адв. П. Петкова, срещу решение 2855 от 07.10.2024 г., постановено по адм. дело 520/2024 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД - 03-31 от 15.05.2024г., издадена от арх. инж. И. Ениманев, в качеството му на главен архитект на Община Русе, с която е отказал издаване на Удостоверение за търпимост на Н. М. К., гр. Русе, [улица], за строеж: Жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 63427.4.1628 по кадастралната карта на гр. Русе, с административен адрес : гр. Русе, [улица]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество със законните последици . Ответникът - главен архитект на Община Русе не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 210 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед РД - 03-31 от 15.05.2024г., издадена от арх. инж. И. Ениманев, в качеството му на главен архитект на Община Русе, с която е отказал издаване на Удостоверение за търпимост на Н. М. К., гр. Русе, [улица], за строеж: Жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 63427.4.1628 по кадастралната карта на гр. Русе, с административен адрес : гр. Русе, [улица]. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата. Прието е, че предвид представената от заявителя К. декларация от три лица, нотариално заверена, чието съдържание не оспорва, гл. архитект на община Русе е приел, че сграда с идентификатор 63427.4.1628.3 е построена преди 1990г. Следователно приложими за тази сграда, за която се търси удостоверение за търпимост са разпоредбите на § 16, ал. 1, изр. 1-во и ал.2 от ПР на ЗУТ. Съдът е посочил, че главният архитект на община Русе е извършил обстоен анализ на приложимите за проверката, която трябва да направи правни норми и действащи планове за квартала, в който се намира ПИ с идентификатор 63427.4.1628. Установил е, че сградата, за която се иска удостоверение за търпимост не е елемент на застроителния и регулационен план на [жк], защото същият предвижда улична мрежа. Изложил мотиви, съобразно разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба 5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, че процесната сграда не е допустима по действащия към момента на изграждането й ПУП, както и съобразно нормите действали към момента на извършването му, така и по действащите към настоящия момент разпоредби от ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му. Направил извод, че не са налице и предпоставките на § 16, ал. 1, така и на § 16, ал.2 ДР на ЗУТ. Съдът е приел още, че извършената в административното производство проверка от гл. архитект на община Русе е довела до извод за липса на предпоставките на § 16, ал. 1, така и на § 16, ал.2 ДР на ЗУТ за търпимост на сграда с идентификатор 63427.4.1628.3. Тази негова теза се доказала и в съдебното производство. По настоящото дело били изследвани важни въпроси, имащи отношение към статута на сградата, за която от К. се иска удостоверение за търпимост. Заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните и станало неразделна част от материалите по делото потвърждава извода на административния орган, че за процесната сграда няма как да бъде издадено удостоверение за търпимост, тъй като тя не е елемент на застроителния и регулационен план на [жк], който предвижда улична мрежа. Отделно, отстоянията, на които се намира сградата спрямо границите на имота и които вещото лице е измерило не отговарят на изискванията както на тогава действащите правила и норми, така и на сегашните. Така постановеното решение е правилно и обосновано. За да може компетентният за това административен орган да издаде удостоверение за търпимост по реда на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и/или §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ по молба на даден заявител, то той трябва задължително да провери дали са налице изискванията, разписани от законодателя в цитираните норми. Първото и важно условие е да се установи по безспорен начин или поне достатъчно обективно сградата, за която се иска удостоверение за търпимост кога е изградена. Законодателят в § 16, ал. 1, изр. 1-во от ПР на ЗУТ е записал , че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Според ал.2 на същата разпоредба Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Съгласно изр. първо на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Обосновано е прието от съда, че предвид представената от заявителя К. декларация от три лица, нотариално заверена, чието съдържание не оспорва, гл. архитект на община Русе правилно е приел, че сграда с идентификатор 63427.4.1628.3 е построена преди 1990г. Следователно приложими за тази сграда, за която се търси удостоверение за търпимост са разпоредбите на § 16, ал. 1, изр. 1-во и ал.2 от ПР на ЗУТ. Правилно е прието, че извършената в административното производство проверка от гл. архитект на община Русе е довела до законосъобразен извод за липса на предпоставките на § 16, ал. 1, така и на § 16, ал.2 ДР на ЗУТ за търпимост на сграда с идентификатор 63427.4.1628.3. Заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните и станало неразделна част от материалите по делото потвърждава извода на административния орган, че за процесната сграда няма как да бъде издадено удостоверение за търпимост, тъй като тя не е елемент на застроителния и регулационен план на [жк], който предвижда улична мрежа. Отделно, отстоянията, на които се намира сградата спрямо границите на имота и които вещото лице е измерило не отговарят на изискванията както на тогава действащите правила и норми, така и на сегашните. Обосновано е прието от съда, че важни за търпимостта на една сграда, построена преди 1990г. са само записаните в разпоредбите на § 16, ал. 1, така и на § 16, ал.2 ДР на ЗУТ условия, а именно : 1. Строежът/сградата да е изградена до 7 април 1987 г., но да е допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ или 2. Ако се приеме, че сградата е построена/започната в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконена до влизането в сила на ЗУТ, и ако е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ и ако е декларирана от собствениците й пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Нито една от горепосочените хипотези обаче не е доказана в проведеното съдебно производство. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящата инстанция не се претендират от ответника поради което не следва да се присъждат такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,