Решение № 1483 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5130/2007 г.

Решение № 1483 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5130/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Д. П. Р. от гр. В., против въззивното решение без номер от 12 юни 2007 г., постановено по в.гр.д. № 837 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г. с което е оставено в сила решение № 179 от 26 юли 2004 г., постановено по гр.д. № 162 по описа на районния съд в гр. П. за 2004 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът изтъква, че съдът правилно е отразил фактите по делото, но не е съобразил вида на предявения иск, като спорът е за правото на ползване на кладенеца; дали кладенецът е самостоятелен обект на собственост е неотносимо към спора; съдът не е ограничен от посоченото от ищеца основание. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В писмени бележки адв. Х, процесуален представител на М. Л. сочи, че жалбата е бланкетна, защитата на ответната страна е затруднена, събраните доказателства са разнопосочни, а отнемането на фактическата власт е станало повече от шест месеца преди предявяването на иска. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че търсената от ищеца-касатор защита е неадекватна на установените права между страните; придобиването на ограничено вещно право на водоползване може да стане чрез давностно владение, но ищецът е заявил, че не предявява негаторен иск; кладенецът не е самостоятелна недвижима вещ, а законът защищава само онова владение, което може да направи владелеца собственик. В предходното си решение ВКС посочил, че ищецът следва да посочи в какво качество претендира предаване на владението, дали е упражнявал фактическа власт, в какъв период, как е извършено самоуправството и дали то е извършено по скрит начин или чрез насилие. Съдът е сезиран с иск за връщане на владението върху отнета по скрит начин вещ по реда на чл. 76 от Закона за собствеността. В исковата си молба касаторът сочи, че е собственик на имот, в който има кладенец, но пред него била поставена ограда от ответниците и той не може да го ползва. Не е спорно, че наследодателят на касатора е плащал водно право. Кладенецът бил деклариран от наследодателя на ответниците през 2000 г. По сега действащия план кладенецът се намира в УПИ на ответниците. Поставена е телена ограда и касаторът не може да ползва кладенеца. Касационната жалба е основателна. Касаторът е предявил иск за защита на държането си по отношение на кладенец, отнет му по "насилствен" начин, но от обясненията на касатора пред въззивния съд е явно, че се твърди отнемане по скрит начин. По делото е установено, че кладенецът бил ползван от хората в трите съседни парцела, като около кладенеца нямало ограда, а всеки ползвал ток за помпа с негов си удължител. Искът е предявен в шестмесечен срок от отнемането на владението от ответната страна, тъй като оградата е била поставена в периода между края на м. февруари и началото на м. април 2004 г., а и самите ответници по иска в изрична молба от 1 юни 2004 г. (л. 17 от първоинстанционното дело) до районния съд сочат, че до края на 2003 г. са ползвали процесния кладенец съвместно с касатора и други лица, поради което не следва да се кредитират показанията на свидетелите, че оградата е поставена през лятото на 2003 г. Безспорно от свидетелските показания е явно, че кладенецът до края на 2003 г. не е бил ограден и достъп до него са имали всички собственици на съседните нему парцели. В момента достъпът на касатора е ограничен с телена мрежа. Фактическата власт е отнета по скрит начин - по време, когато касаторът не е бил в своя имот. При тези обстоятелства следва да се приеме, че по смисъла на чл. 294, ал. 2 от ГПК (отм.), е установено както наличието на фактическа власт върху кладенеца, така и нарушението на осъществяваното държане на вещта. Ето защо предявеният иск за възстановяване на държането на кладенеца, е основателен. Евентуалните спорове между страните относно собствеността на кладенеца или на имота, върху който се намира той, следва да бъдат разгледани по друг ред. На последно място, вярно е, че липсват данни касаторът да е предявявал негаторен иск, но защитата на владението по реда на чл. 76 от Закона за собствеността не свързва правата на ищеца задължително с иск за прекратяване на нарушението по смисъла на чл. 109 от Закона за собствеността, и собственическата претенция не е преюдициална за посесорния иск. Съображенията за собственост върху мястото, в което се намира кладенеца, не са относими при владелческите искове. Невярно е още твърдението на ответната страна за бланкетност на исканията на касатора. Изтъкнатите фактически обстоятелства в исковата молба и искането посочват вида на предявения иск, срещу който ответната страна се защищава. Освен това с изрично заявление при повторното разглеждане на делото касаторът е уточнил претенцията си за възстановяване на своята фактическа власт. На касатора се дължат всички разноски, сторени по делото - 52 лева държавна такса, 170 лева за адвокатска помощ и 50 лева възнаграждение на вещо лице. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение