Решение № 7687 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10801/2015 г.

Решение № 7687 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10801/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по касационна жалба на К. Я. Г. от гр. Монтана срещу решение № 394 от 17.07.2015 г. по адм. д. № 290 по описа за 2015 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-1077/14.05.2015 г. на главен инспектор РД "Автомобилна администрация" гр. Монтана към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "Спиране на ППС от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер М 4410 АТ на т. а. "ГАЗ 66" и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС част Втора, собственост на С. Я. Г. и определяне на място за домуване платен охраняем паркинг ЕТ "Грогор Крумов". В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Твърди, че неправилно решаващият съд е приел, че извършеният превоз представлява "обществен превоз на товари", за което собственикът на специализирания автомобил следва да притежава удостоверение за обществен превоз на товари в Република България. Ответникът - главен инспектор при РД "Автомобилна администрация" гр. Монтана към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за основателна. За да отхвърли подадената жалба, административният съд е приел от фактическа страна, че на 14.05.2015 г. при извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвП и Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове на К. Я. Г. е съставен АУАН, за това, че на същата дата извършва обществен превоз на товари, без да притежава издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Според съда възмездността на превоза се установява от превозен билет № КС247090/001816, с който ДГС Берковица продава на "Еледжик", 10 куб. метра дървесина - черен бор, а превозът се извършва от временен склад в местността "Кършийското" до автогара Вършец. При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, предвид представената заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106а ЗАвП. Изложил е съображения, че актът е издаден в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а с. з. Изложени са мотиви, че заплащането на този превоз е доказано с представения по делото превозен билет, поради което административният орган е имал основание да приеме, че с процесния автомобил се извършва обществен превоз на товари срещу заплащане. Решението е неправилно. Няма спор, че при извършената на 14.05.2015 г. проверка от контролните органи на ИА "Автомобилна администрация", е установено е, че К. Я. Г. е осъществил превоз на товари - дърва - черен бор 10 куб. метра с товарен автомобил, собственост на С. Я. Г., за който автомобил няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на товари на територията на РБългария. Спорът се свежда до това дали извършеният превоз представлява "обществен превоз на товари" по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП и § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП, респ. следва ли за товарния автомобил да е налице лиценз, съответно удостоверение за обществен превоз на товари. В ЗАвтП са уредени условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на товари въз основа на издаден лиценз, в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в глава IХ ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 с. з., за преустановяване на административните нарушения, една от предвидените ПАМ е спиране от движение за срок от 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари (ал. 1, т. 1), която се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство. За бъде приложена ПАМ на основание чл. 106а ЗАвтП, следва да е обективирано кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки - от една страна да е извършен обществен превоз на пътници или товари, а от друга - превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Легална дефиниция на понятието "превоз на товари" е дадена с § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП - дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. От събраните по делото доказателства не е установено извършването на превоз на товари срещу заплащане. С оглед предписанието на чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на органа - издател е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта. Административният орган не е ангажирал надлежни доказателства за възмездния характер на превоза, т. к. от съставения АУАН не може да се направи извод за извършването на превоз на товари срещу заплащане. Видно от представената административна преписка не са дадени обяснения от водача на МПС, нито от посочения в превозния билет купувач на дървесината. Настоящата инстанция не споделя изводът на съда, че превозният билет доказва възмездността на превоза. С издаденият превозен билет предвид разпоредбата на чл. 211 и следващите от Закона за горите се доказва единствено произходът на дървесината, но не и възмездния характер на извършения превоз на товари. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в закона липсва презумпция, която да предвижда, че след като един превоз не отговаря на изискванията за "превоз за собствена сметка", то същият непременно следва да се квалифицира като "обществен превоз на товари". Нещо повече законодателят е дефинирал изрично понятията "обществен превоз" и "превоз на товари", като е посочил "възмездността на превоза като задължителен елемент на тези превози. След като в производството пред решаващия съд с годни доказателствени средства не е установено по безспорен начин, че превозът на чужд товар е извършен срещу заплащане (или уговорка за такова), следва да се приеме, че не е доказана възмездността на предоставената услуга. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ, е необоснован. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. В същия смисъл е и решение № 12592 от 24.11.2015 г. по адм. дело № 8940/2015 г. по описа на ВАС, седмо отделение. Разноски по делото не са претендирани, поради което и такива не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение