Решение № 8512 от 4.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, чрез процесуален представител юрисконсулт Петрова, срещу решение 1497 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело 1250/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС Пловдив/, с което е отменена негова заповед РД 10-494/27.04.2022 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на И. Киркова, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба И. Киркова, чрез процесуален представител адв. Карастоянов, в писмен отговор и съдебно заседание оспорва същата, като я счита за неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно, да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РД 10-494/27.04.2022 г. на министъра на образованието и науката , с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на И. Киркова на длъжност началник на Регионално управление на образованието /РУО/ Пловдив , с ранг I младши, считано от 29.04.2022 г., поради наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения - не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността началник на РУО и в утвърдената от министъра на образованието и науката на 12.02.2021 г. длъжностна характеристика - не притежава изискуемата дигитална компетентност / т.5 Дигитална компетентност" от раздел XI/. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден при липса на предпоставките на посоченото в него правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл и в противоречие с целта на закона, като при издаване, органът по назначаването е посочил фактически основания, които не могат да обосноват извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по смисъла на посоченото основание. Съдът е изложил съображения, че включеното в длъжностната характеристика за длъжността "началник на РУО" изискване за дигитална компетентност не представлява обстоятелство, създаващо нова фактическа обстановка по смисъла на чл.107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., както и че не са доказани от органа по назначаване обективни обстоятелства, които са поставили касационния ответник в невъзможност да изпълнява служебните си функции и задачи. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал необходимия и относим към предмета на спора доказателствен материал, обсъдил го е и е установил вярно и точно правнорелевантните факти. Фактическите констатации на съда кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдебното решение е обосновано, като съдът не е допуснал грешки при оценката на доказателствата и при мотивиране на изводите си от фактическа и правна страна. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на изискуемите от разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Не се доказват материалноправните предпоставки на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираната норма дава възможност на органа по назначаването да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение с държавния служител, но само при наличие на обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения. В своята трайна и непротиворечива практика Върховният административен съд е имал нееднократно възможност да посочи, че обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения е налице (извън случаите на здравословни причини) само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и същата е обективна не зависи от волята на страните по правоотношението. Необходимо е да са налице три кумулативни условия, както правилно е отбелязал и решаващият съд: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая обективната невъзможност за заемане на длъжността е обоснована с промяна в изискванията за заемане на длъжността и въвеждането на изискването за дигитална компетентност в длъжностната характеристика от 12.02.2021г. за длъжността началник на РУО . Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени и трите кумулативни условия, посочени по-горе, като в случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, поради въвеждане на изискването за дигитална компетентност. Правилно първоинстанционният съд заключава, че в случая липсва установено в нормативен акт изменение на изискванията за заемане на длъжността, което да обоснове обективния характер на промяната, т.е. такова изменение, основанието за което стои извън волята на административния орган. За такова основание в случая не може да се приеме нито Закона за електронното управление, нито изменеията на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за оценяване на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), тъй като въведеното с тази наредба изискване за дигитална компетентност има отношение единствено към процедурата по оценяване на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация и следователно подлежи на преценка и анализ в контекста на тази процедура, редът и правилата за която са установени в посочената Наредба. Преценката дали служителят отговаря на изискването за дигитална компетентност по смисъла на НУРОИСДА следва да се извърши в рамките на нормативно регламентираното оценяване (атестиране) на държавния служител и в контекста на конкретните функции, които последният изпълнява. С Наредбата не се въвежда ново специфично изискване за заемане на длъжности в администрацията, в частност на длъжността намалник РУО , заемана от служителката. Напълно се споделят и направените изводи от първоинстанционния съд по отношение на завършеното висше образование от Киркова, а именно магистърска степен по специалност Индустриален мениджмънт с придобита квалификация инженер - мениджър . Тази специалност включва обучение в областта на информационните технологии и предполага високи познания в тази област, което само по себе си отново противоречи с направените от административния орган заключения за липса на дигитална компетентност у държавния служител, а оттам и за обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Поставените нови изисквания с длъжностната характеристика не са довели до обективна невъзможност служителят да изпълнява функциите, задачите и дейността си, очертани в длъжностната характеристика и Правилника за устройството и функциите на РУО, тоест преодолими са и зависят от волята на страните по служебното правоотношение, което сочи за липса на изпълнение и на третото условие по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а именно причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Правилни са изводите на АС - Пловдив и за противоречие на издадената заповед с целта на закона, поради недобросъвестно, до степен превратно упражняване на правомощието на органа по назначаването при прекратяване на служебното правоотношение с оспорената заповед. Доказателство за това е и факта, че заповедта е издадена на дата 27.04.2022 г., която съвпада с датата на която служителката е била възстановена на същата длъжност началник на РУО - Пловдив", в резултат на отмяна с влязло в сила решение на АС - Пловдив по адм. дело 1984/2021г. на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на друго правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Хронологията на издаваните заповеди и резултата от съдебното им обжалване, сочат на единствен извод за целенасочени действия от страна на органа по назначаването за прекратяване на служебното правоотношение на служителката, независимо от наличието или не на законово правно основание за това. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на И. Киркова следва да се присъдят разноски в доказан по делото размер на 1000 /хиляда/ лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение