Решение № 234 от 18.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 165/2010 г.

Решение № 234 от 18.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 165/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано по протест на М. П., прокурор при Апелативната прокуратура в гр. П., против присъда № 2 от 12.01.2010 г. по внохд № 537/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. В протеста и допълнителните бележки към него се сочи, че при постановяване на присъдата са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че безспорно установената фактическа обстановка е получила неправилна правна квалификация, а изводите на съда за субективната страна на престъплението не кореспондират със събраните по делото доказателства. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Представителят на прокуратурата в съдебното заседание пред касационната инстанция поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият и неговият защитник пледират присъдата да бъде оставена в сила. Те са позовават на липсата на умисъл и мотив за престъпление, видна от механизма на осъществяване на инкриминираната дейност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в гр. Х. с присъда № 189 от 02.11.2009 г. по нохд № 347/2009 г. признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 08.09.2009 г. на ГКПП "Капитан Андреево", като шофьор на лек автомобил, негова собственост, пренесъл през границата на страната без знанието и разрешението на митниците боеприпаси за огнестрелно оръжие - ловни патрони, калибър 12, снарядени с различни сачми, на обща стойност 387, 50 лева, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. "г", пр. 3 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 20 000 лева. Предметът на престъплението и моторното превозно средство за пренасянето им били отнети в полза на държавата. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Апелативният съд в гр. П. с присъда № 2 от 12.01.2010 г. по внохд № 537/2009 г. отменил първостепенния съдебен акт и постановил нов, с който признал подсъдимия за невинен и го оправдал по предявеното обвинение по чл. 242, ал. 1, б. "г", пр. 3 от НК. Протестът срещу новата присъда е неоснователен по следните съображения: В настоящия процес няма спор по установяването на правнорелевантните факти. Използваният в допълнителното изложение към протеста израз за несъответствие между събраните доказателства и направените от съда изводи, принципно относим към фактическата необоснованост на съдебния акт, /която, както е известно, не е касационно основание/, е поставен от обвинението в контекста на оспорване на правилното приложение на закона и ще бъде разгледан на плоскостта на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Установено е по делото, че подсъдимият Д е организиран ловец в Турция, има право на ловно оръжие и боеприпаси и притежава пет ловни пушки. През последните четири години той посетил Република България за организиран ловен туризъм седем пъти. На 28.08.2009 г. закупил четири кутии патрони и го поставил в багажното отделение на ползвания за лов автомобил, без да ги скрива в тайник или маскира по друг начин. На инкриминираната дата подсъдимият и свидетелят Оз тръгнали на кратко посещение в България без багаж. При проверка на българската митница Ш. веднага отворил багажника и заявил на митническите служители, че патроните са негови, но ги забравил в колата. В Турция цената на боеприпасите е 649 турски лири /при актуален курс към лева 0,9/, а в България - 387,50 лева. Намерените ловни патрони по експертна оценка се използват за лов на пернат дивеч. Според обвинението тези обстоятелства доказват пряк умисъл на подсъдимия за контрабанда на боеприпаси. Това твърдение законосъобразно не е споделено от апелативния съд. Субективната страна на престъплението е познаваема ч. нейното отражение върху обективни реалности, включени в предмета на доказване. В конкретния случай анализът на описаните факти не води до заключението за съзнателни представи у касатора за пренасяне на ловни патрони без знанието и разрешението на митниците и за воля за нарушаване на митническия режим. Ключово значение за установяване на вината има изясняването на мотивите на подсъдимия за осъществяване на инкриминираната дейност. Апелативният съд правилно е акцентирал върху алогичността на поддържаното от обвинението намерение за контрабанда на вещи, които нямат икономически изгодна реализация в България, както и върху безпрепятствения достъп на подсъдимия до легално пренасяне на патроните. Тези важни детайли, разгледани в светлината на многобройните посещения на подсъдимия в страната за организиран лов, спонтанността на предприетото пътуване, явното място на съхраняването на боеприпасите и реакцията при намирането им отхвърлят възможността за умишлена престъпна дейност, извършена от вменяемо лице. Обяснението на Д. Ш., че е забравил за съхраняваните в багажника патрони, би звучало недостоверно и наивно в друга доказателствена съвкупност, но не и в тази, установена от предходните инстанции. Методът за извеждане на силогизми според най-честите съвпадения в реалността, приложим за правнооценъчната дейност на съда, държи сметка и за многообразието и сложността на социалното поведение на субектите. Събраните по делото доказателства не постигат степента на несъмненост на обвинението, въздигната от чл. 303, ал. 2 от НПК като основен критерий за постановяване на осъдителна присъда, поради което законосъобразно подсъдимият е оправдан. В заключение се налага обобщението, че мотивите към оправдателната присъда на апелативния съд не съдържат логически и правни грешки, които да се квалифицират като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,