Решение № 15213 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12814/2011 г.

Решение № 15213 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12814/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Любомир Атанасов Станоев, от гр. Благоевград, с което се претендира отмяна на решение № 11133/15.08.2011 г. по адм. дело № 10860/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което се оставя в сила решение № 2253/6.07.2010 г. по адм. дело № 1832/2010 г. на Административен съд София - град и се моли да се върне делото на друг съдебен състав на Върховния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявените основания за отмяна са по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК и визират като нови обстоятелства правните последици на влязлото в сила решение № 686/16.02.2011 г. по адм. дело № 1638/2010 г. на Административен съд София - град и фактите по протокол от открито съдебно заседание по същото дело от 17.09.2010 г. Към молбата няма приложени доказателства, но доказателствените искания на страната са за прилагане на адм. дело № 10860/2010 г. на Върховния административен съд и адм. дело № 1832/2010 г. на Административен съд София - град, по които освен посочените доказателствени средства се съдържат и останалите значими според нея за настоящото производство. Ответната по искането страна, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. София счита същата за неоснователна. Искането е подадено в срок, от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество на основанията посочени в него е неоснователно. Основанията за отмяна за изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК и не могат да бъдат прилагани разширително. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Ако са възникнали след това правните им последици могат да бъдат предявени по друг процесуален ред, но не и в производството за отмяна на влезли в сила решения. Визираните от молителя нови обстоятелства и нови писмени доказателства не реализират фактическия състав от хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Същите са били известни на страната и приобщени като доказателства по приключилите дела, а изискването за нова правна преценка сочи като критерии за контрол законосъобразността и обосноваността на атакуваното съдебно решение, които не са сред изброените по чл. 239 от АПК. Позоваването на чл. 239, т. 4 от АПК е също неоснователно. Липсва заявената идентичност в предмета на спора между адм. дело № 10860/2010 г. на Върховния административен съд и адм. дело № 1638/2010 г. на Административен съд София - град. По първото предмет на контрол е първоинстанционното решение по спор за уволнение, а по второто - решение изх. № Р-0079 от 23.12.2009 г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Законодателят е заложил изискване за пълна идентичност в предмета на спора и неоснователни се явяват всички доводи за частично припокриване или преюдициалност. По изложените съображения не са налице предвидените от закона материалноправни предпоставки за допускане на отмяна на визирания съдебен акт, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,