Решение № 11465 от 13.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Дунавски район Плевен срещу решение 2412/13.04.2021 г., постановено по адм.д. 11789/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е изменен акт за установяване на публично държавно вземане 206/08.11.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Дунавски район в частта относно дължимата такса за водовземане по разрешително 0003599, продължено с решение 29/04.02.2011 г., за периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 г., като вместо 35 734, 63 лв. е определен размер на главницата 23 241, 96 лв. и лихва за периода 16.02.2019 г. 08.11.2021 г. и за периода 16.02.2020 г. 08.11.2021 г., като вместо 7597, 51 лв. определя същата в размер на 5076, 71 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Напоителни системи ЕАД София изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че Напоителни системи ЕАД притежава разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 003599/30.03.2005 г. Целта на водовземането е напояване в района на напоителна система "Росица", а предмета на водовземането е язовир "Александър Стамболийски", изграден на река Росица, в землището на Горско Косово, община Сухиндол. Разрешеният лимит е до 86 000 000 млн. м3/годишно, а разрешеният режим на водовземане е от месец април до месец октомври включително. Срокът на действие на разрешителното е до 30.03.2011 г., като с решение с 29/04.02.2011. на министъра на околната среда и водите е изменено разрешително 003599/30.03.2005 г., както е продължен крайният срок на действие на разрешителното до 30.03.2021 г. На 22.01.2019 г., от дружеството е подадена декларация по чл. 194б от Закона за водите за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по разрешително 003599/30.03.2005 г. Декларираното иззето количество вода /годишен воден обем/ е в размер на 6 188 560 куб. м. Въз основа на така декларираното количество, дължимата сума е определена в размер на 598, 39 лв. Видно от банково извлечение 221/10.06.2019 г. сумата е заплатена. На 05.02.2020 г., от дружеството е подадена декларация по Закона за водите за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. по разрешително 003599/30.03.2005 г. Декларираното иззето количество вода /годишен воден обем/ е в размер на 4 732 520 куб. м. Въз основа на така декларираното количество дължимата сума е определена в размер на 4306, 56 лв. и е заплатена на 01.04.2020 г. При извършена проверка от длъжностно лице от дирекция "Контрол" при БДДР е установено, че използваните от дружеството за напояване водни обеми от язовир "Александър Стамболийски", когато титулярът няма монтирано измервателно устройство отговарящо на нормативи изисквания се определят както следва: за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Т = Е х W - 11700000 м (сумата от разрешените с месечните графици на МОСВ водни обеми) х 0, 0012 лв. (единичен размер на таксата за обществено водоснабдяване за напояване за земеделски култури) х 1, 3 /корекционен коефициент) = 18252, 00 лв. Таксата е изчислена на основание чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и ал. 3 и чл. 12, ап. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/2016 г. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., Т = Е х W -15969000 м3 (сумата от разрешените с месечните графици на МОСВ водни обеми) х 0, 0013 лв. (единичен размер на таксата за обществено водоснабдяване за напояване за земеделски култури) х 1, 3 (корекционен коефициент) = 26 987, 61 лв. Таксата е изчислена на основание чл. 3, ал. 1; чл. 7, ал. 1 и ал. 3 и чл. 12, ап. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/2016 г. Прието е, че дължимата такса за правото на водовземане от повърхностен воден обект за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. и след приспадане на направените плащания на 10.06.2019 г. и на 01.04.2020 са в размер както следва: за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. - главница 13 053, 61 лв., платима до 15.02.2019 г., изискуема от 16.02.2019 г. Лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата и за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. - главница 22 681, 02 лв., платима до 15.02.2020 г., изискуема от 16.02.2020 г. Лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата. Издаден е акт за установяване на публично държавно вземане, с който са определени дължимите такси за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. по разрешително 003599/30.03.2005 г, изменено и продължено с решение 29/04.02.2011 г. на министъра на околната среда и водите в размер, както следва: за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. - главница: 13 053, 61 лв. и лихва: 3615, 41 лв., изчислена за периода от 16.02.2019 г. до 08.11.2021 г. за периода от 01.01.2019 до 31.12.2019 г. - главница: 22 681, 02 лв. и лихва: 3982, 10 лв. изчислена за периода 16.02.2020 г. до 08.11.2021 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, с решение 2412/13.04.2021 г., постановено по адм.д. 11789/2021 г. по описа на Административен съд София град, е изменен акт за установяване на публично държавно вземане 206/08.11.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Дунавски район в частта относно дължимата такса за водовземане по разрешително 0003599, продължено с решение 29/04.02.2011 г., за периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 г., като вместо 35 734, 63 лв. е определен размер на главницата 23 241, 96 лв. и лихва за периода 16.02.2019 г. 08.11.2021 г. и 16.02.2020 г. 08.11.2021 г., като вместо 7597, 51 лв. определя същата в размер на 5076, 71 лв. Спорен по делото е бил размерът на дължимата такса за двата периода, съответно дали административният орган правилно е изчислил тази такса. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 2412/13.04.2021 г., постановено по адм.д. 11789/2021 г. по описа на Административен съд София град, е изменен акт за установяване на публично държавно вземане 206/08.11.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Дунавски район в частта относно дължимата такса за водовземане по разрешително 0003599, продължено с решение 29/04.02.2011 г., за периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 г., като вместо 35 734, 63 лв. е определен размер на главницата 23 241, 96 лв. и лихва за периода 16.02.2019 г. 08.11.2021 г. и 16.02.2020 г. 08.11.2021 г., като вместо 7597, 51 лв. определя същата в размер на 5076, 71 лв. Правилно съдът е определил предмета на спора като такъв относно размера на дължимата такса за двата периода, съответно дали административният орган правилно е изчислил тази такса. Установено е, че Напоителни системи ЕАД притежава разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 003599/30.03.2005 г. Целта на водовземането е напояване в района на напоителна система "Росица", а предмета на водовземането е язовир "Александър Стамболийски", изграден на река Росица, в землището на Горско Косово, община Сухиндол. Разрешеният лимит е до 86 000 000 млн. м3/годишно, а разрешеният режим на водовземане е от месец април до месец октомври включително. Срокът на действие на разрешителното е до 30.03.2011 г., като с решение с 29/04.02.2011. на министъра на околната среда и водите е изменено разрешително 003599/30.03.2005 г., като е продължен крайният срок на действие на разрешителното до 30.03.2021 г. изрично в разрешителното за водоползване е определен и лимита на ползваната вода до 86, млн. м3/годишно. Съгласно чл. 194, ал. 1 от Закона за водите, за правото на използване на водите се заплаща такса. Съобразно чл. 194, ал. 2 от Закона за водите, таксата за водовземане от повърхностни води (какъвто е настоящия случай) се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. Според ал. 6 на чл. 194 от Закона за водите, размерът на таксите по ал. 1, т. 1-т. 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет, която в случая е Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) 383/2016 г. Според чл. 194а, ал. 1 от Закона за водите, отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Идентична е и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Тарифата. С разпоредбата на чл. 194б Закона за водите (приложимата редакция ДВ, бр. 98/2018 г.) е регламентирано задължение за титулярите на разрешителни, всяка година към 31 януари на следващата година, да определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на МОСВ. Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари по бюджетната сметка на басейнова дирекция (чл. 194б, ал. 2, чл. 195а, ал. 1 от Закона за водите). В хипотезата на чл. 194, ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите, дължимата такса е на базата на отнетия обем вода съгласно показанията на измерващото устройство, като включва не само реално използвания обем, а цялото количество отнета вода от водните обекти, които дружеството ползва. Съгласно чл. 194а от Закона за водите, отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, като "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемането на води от водните обекти ( § 1, ал. 1, т. 7 от ДР на ЗВ). Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при определяне на таксата обаче е допуснато нарушение и на чл. 12, ал. 3, т. 1 и 2 от Тарифата, според които, когато водовземането е за напояване, единичният размер на таксата се умножава: 1. по 0, 7, когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 Закона за водите, за съответните култури и 2. по 1, 3, когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите. В конкретния случай, отнетият обем вода от 11 700 000 куб. м. за 2018 г. и от 15 969 000 куб. м. за 2019 г. е по-малък от обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление за земеделски култури, а именно: 86 000 000 куб. м. При това фактическо установяване, размерът на дължимата от дружеството такса, правилно е изчислена от първоинстанционния съд по следния начин: 11 700 000 куб. м. х 0. 7=8 190 000 х 0. 0012 лв. = 9 828 лева за 2018 г. и 15 969 000 куб. м. х 0. 7=11 178 300 х 0. 0012 лв. = 13 413, 96 лева. В обобщение, общият размер ще възлиза на 23 241, 96 лева на дължимата такса за водовземане за 2018 г. и 2019 г., съобразно визираната методика, а не на сумата от 35 734, 63 лева, след приспадане на направените плащания на 10.06.2019 г. и на 01.04.2020 г., така както е прието от административния орган. Констатира се несъответствие от 12 492, 67 лева в изчисленията и съобразно критериите за определянето на таксите, залегнали в Закона за водите и приложимата Тарифа. По смисъла на чл. 21, ал. 1 от приложимата Тарифа, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Съгласно чл. 195в ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове този вид публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, поради което в акта правилно е определена и лихва за забава за всеки период поотделно. С оглед на оплакването, съдържащо се в касационната жалба, следва да се съобрази и обстоятелството, че в акта за установяване на публично държавно вземане, административният орган не обосновава избрания от него коефициент по чл. 12, ал. 3, т. 2, съгласно който, когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури по 1,3. Предпоставка за приложимостта на чл. 12, ал. 3, т. 1, респективно т. 2 е отнетият обем вода - когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури по 0,7; 2. когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури по 1,3. Съобразно чл. 3, ал. 1 от тарифата, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а от Закона за водите. Не е обоснована приложимостта на чл. 7, ал. 4 от тарифата. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение