Решение № 3266 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12657/2018 г.

Решение № 3266 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12657/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Агенция "Пътна инфраструктура" е подала касационна жалба против решение № 712 от 27.06.2018 г. по адм. дело № 40/2018 г. по описа на Административния съд – София област в частта, в която е осъдена да заплати на И. Ангелов обезщетение в размер на 2100 лева за имуществени вреди, представляващо разходи за адвокатско възнаграждение, направени във връзка със съдебното оспорване на наказателно постановление № 3705/02.12.2014 г., издадено от началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" на Агенция "Пътна инфраструктура". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Ангелов е оспорил касационната жалба и е поискал да бъда отхвърлена, като се присъдят разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е частично основателна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. Ангелов срещу Агенция "Пътна инфраструктура", с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение, общо в размер на 2100 лева, за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, направени във връзка с оспорването по съдебен ред на наказателно постановление № 3705/02.12.2014 г., издадено от началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" на Агенция "Пътна инфраструктура", заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба. Административният съд изложил мотиви, че предявеният иск е основателен, тъй като по делото е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е, че разходите за адвокатска защита по представените договори за правна защита и съдействие – № 1/2015 г., № 29/20.12.2016 г. и № 37/14.08.2017 г., доказват настъпилите за ищеца имуществени вреди, общо в размер на 2100 лева. Заплащането на адвокатските възнаграждения било необходимо за обезпечаване на успешния изход на спора – ищецът не би ангажирал защитник, ако не е било издадено незаконосъобразното наказателно постановление. С оглед тези правни изводи административният съд осъдил Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на И. Ангелов обезщетение в размер на 2100 лева за имуществени вреди, настъпили от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление № 3705/02.12.2014 г., издадено от началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" при Агенция "Пътна инфраструктура". По отношение на претендираната законна лихва съдът приел, че с оглед характера на производството такава не се дължи и отхвърлил искането. В отхвърлителната част решението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила. Касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както основателно поддържа касационният жалбоподател, в решението липсват каквито и да е фактически констатации, основани на събраните по делото писмени доказателства. Съдът не е обсъдил нито едно от доказателствата и не е посочил фактите, с оглед на които прави преценка за наличието на предпоставките на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото. В разглеждания случай административният съд не е спазил това процесуално правило, което законът въвежда като гаранция за постановяването на правилен съдебен акт. При отсъствието на съществени мотиви, които съдържат изложение на приетата от съда фактическа обстановка и позволяват проверка на верността на крайния извод по същество, решението е неправилно и следва да се отмени в обжалваната част, включително в частта за разноските, с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд