Решение № 4923 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2024 г.
ВАСТрето отделение13.05.2025 г.докладчик Мария Попова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 21402 от 28.10.2024г., постановено по адм. дело 7886/2024 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА "Електроразпределение ЮГ" ЕАД да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата в размер на 100/ сто/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ/п/ МАРИЯ ПОПОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД, ЕИК 115552190 със седалище в гр.Пловдив против Решение 21402 от 28.10.2024г., постановено по адм. дело 7886/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, като се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспорения пред съда административен акт. Ответникът- Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ се представлява от юрк.Бельова, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. А. Н. не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Електроразпределение ЮГ" /ЕР ЮГ/ ЕАД срещу Решение Ж-589/11.07.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/Комисията/, с което по жалба на Д. Н., на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, Комисията е дала на ЕР ЮГ следните задължителни указания: в тримесечен срок да присъедини обект "жилищна сграда с гараж с местонахождение: [населено място], имот ПИ 04738.101.56, ЕКАТТЕ 04738; в едноседмичен срок след приключване на дейностите ЕР ЮГ да представи на доказателства за изпълнението им. АССГ, след анализ на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост е установил правилно фактическата обстановка, въз основа на която е извел и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е приел, че обжалваното решение е прието от КЕВР като компетентен орган по смисъла на чл. 22 от ЗЕ, във връзка с чл. 142 и сл. от НЛДЕ, в рамките на предоставените му правомощия за разрешаване на спорове съгласно закона и наредбата, в състав и мнозинство съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЕ ,след изпълнение на предвидената процедура и в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Решението е правилно. Не е спорно, че между ЕР ЮГ и Д. Н. е възникнало правоотношение по договор за присъединяване на обекти на клиенти, уреден в Раздел IV, чл. 17 20 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгл. Чл.17, ал.1 от Наредба N 6 от 24.02.2014г., с този договор страните уреждат правата и задълженията на съответния мрежови оператор, правата и задълженията на клиента и необходимите условия за присъединяване на обекта към съответната мрежа. Съгласно сключения между страните Договор 4486055/21.02.2022г., електроразпределителното дружество се е задължило да присъедини обект: Жилищна сграда с гараж в [населено място], обл.Плавдив , имот ПИ 04738.101.56, ЕКАТТЕ 04738, с 1 бр. бъдещи потребители към електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ. Цената за присъединяването е опредена на 12 006, 00 лева с включен ДДС и е заплатена от клиента на 04.04.2022 г. Страните са уговорили, че изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръженията за присъединяване ще се извърши в срок от 24 месеца (чл. 4. 5). Този срок съгласно чл. 4. 6 започва да тече при изпълнение на следните условия: т. 4.6.1. заплатена е уговорената цена за присъединяване; т. 4.6.2. клиентът или съответните лица, през имотите на които минават съоръженията за присъединяване, са учредили сервитутни права, право на строеж или са прехвърлили собствеността върху имотите/частта от имотите, през които минават съоръженията за присъединяване, в полза на ЕР Юг. Спорът в случая се свежда до това от кой момент започва да тече 24 -месечния срок по чл.4.5 предвид клаузата, съдържаща се в чл. 4.2.1 от Търговските условия на договорите за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ, а именно да е издадено и влязло в сила разрешение за строеж (РС) на съоръженията за присъединяване. Именно на тази клауза от Търговските условия се основава тезата на касатора, твърдейки, че издаденото РС поставя началото на 24 месечния срок по чл. 4. 5. Възраженията на ЮР ЮГ в тази насока са неоснователни. Това е допълнително условие, въведено с едностранно разписаните от електроразпределителното дружество Търговски условия Правилно, първоинстанционният съд е приел, че след като страните изрично са изброили предпоставките, при които ще започне да тече срока по чл. 4. 5, то тези предпоставки не могат да се допълват с Търговските условия, които не съответстват на индивидуално уговорените. При несъответствие между уговореното от страните и общите условия, има сила уговореното, по аргумент от разпоредбата на чл.298, ал.3 от Търговския закон. От съдържанието на уговореното в договора за присъединяване не се установява страните по него да са обвързали срока за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване с издаването на разрешение за строеж.. Настоящата инстанция напълно споделя извода, че с приоритет се ползват клаузите на сключения договор, обективиращ общата воля на страните, пред едностранно разписаните Търговски условия, с които клиентът се е съгласил декларативно. На следващо място, снабдяването с РС за съоръженията за присъединяване е поставено в зависимост от действията на електроразпределителното дружество и се издава на негово име, т.е. на практика от него зависи в кой момент ще започне да тече срокът по чл. 4. 5 за изграждане на съоръженията за присъединяване. Неоснователно касаторът се позовава на продължителността на процедурата по изработване и одобряване на ПУП-ПП , поради което ЕР ЮГ е в обективна невъзможност да определи началото на срока за присъединяване на обект на клиента , доколкото същинското присъединяване е поставено в зависимост от действията на множество административни органи. Тромавата процедура по изработване на ПУП не оправдава бездействието на дружеството предвид факта, че първите реални действия по изпълнение на задълженията му са от м. май 2024 г., когато е инициирал съгласуване с АПИ по ЗУТ чрез подаване на заявление, което е сторено повече от две години след плащането на цената за присъединяване от страна на клиента и след изтичане на срока по чл. 4. 5 от Договора. Липсват каквито и да било документи за извършени от мрежовия оператор след 04.04.2020 г. фактически действия по снабдяване с разрешение за строеж с изключение на съставения на 03.06.2024 г. протокол за предварителен оглед за определяне на трасе. Издадено РС няма и към настоящия момент. Безспорно установено е в конкретния случай, че сроковете по договора не са спазени от страна на ЕР ЮГ, като няма основание да се приеме, че неизпълнението на договора от страна на оператора се дължи само и единствено на обективни причини, които са извън неговия контрол. Уговорените срокове между страните не са препоръчителни, а правно обвързващи и при установено неоснователно бездействие за период повече от две години, правилно съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕР ЮГ против решението на КЕВР, с което е определен конкретен срок за предприемане на съответните действия за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски, които са своевременно заявени и от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение