Решение № 14542 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2019 г.

Решение № 14542 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. И. К. в качеството му на полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" при Второ Районно управление – Перник против решение № 443 от 28.12.2018 г. по адм. дело № 475/2018 г. на Административен съд - Перник. В нея са изложени доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му, като се отхвърли първоначалната жалба срещу оспореното полицейско разпореждане. Ответникът по касационната жалба – М. В. П., чрез пълномощника си е представил писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – Перник е отменил по жалба на М. В. П. разпореждане № 3796 р-8792/27.08.2018 г., издадено от К. К., в качеството му на полицейски инспектор при Второ РУ –Перник. Съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в съответната форма, но в нарушение на изискването на чл. 64, ал. 5, т. 3 ЗМВР – не съдържа фактически основания за постановяването му, при следните фактически и правни доводи: От фактическа страна съдът е установил, че с разпореждане № 3796 р-8792/27.08.2018 г., издадено на основание чл. 64 ЗМВР, полицейският инспектор е наредил на оспорващият, сега касационен ответник, М. Пешев, както следва: 1. Да спазва Конституцията на Р. България и в частност чл. 32, ал. 1 и 2, съгласно който никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван и подлаган на др. подобни действия, без негово знание или въпреки негово изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. 2. Да спазва чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни, който гласи, че личните данни трябва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. 3. Незабавно да предприеме действия по преместване на поставените камери в гр. Перник, ул. "Никифор Панкев" № 2 по начин, който не позволява заснемането на обществени площи, в срок от пет дни, считано от датата на връчване на разпореждането. Съдът е приел, че в оспореното разпореждане липсват ясни фактически основания за издаването му, като е посочено само правното основание – чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Изтъкнал е, че мотиви не се съдържат и в останалите документи по административната преписка, поради което не може да се направи извод за конкретно поведение на жалбоподателя, което е наложило издаване на оспореното разпореждане за прекратяване на някакви противоправни действия. Съдът е констатирал, че според представената докладна записка от полицейския инспектор относно извършена проверка на адреса, посочен в разпореждането, същият е установил множество камери н улични стълбове около имота, на гараж и постройка откъм външната страна на имота. Посочил е обаче, че липсват убедителни доказателства, че жалбоподателят е собственик на камерите или е монтирал същите, както и че те се използват незаконосъобразно и с това са нарушени правата на гражданите и нормативните изисквания. При тези съображения, съдът е приел, че липсата на мотиви е съществен порок на акта, който препятства възможността да се извърши контрол за законосъобразност по същество и постановил обжалвания резултат. Недоволен от постановения резултат, касационният жалбоподател поддържа, че в представената административна преписка се съдържат относими и конкретни фактически данни, които са мотивирали компетентния орган да упражни правомощията си по чл. 64 ЗМВР. Излага доводи, че обсъжданото разпореждане е издадено при спазване на нормативните изискванията и съдържа реквизитите, предвидени в чл. 64, ал. 5 ЗМВР. Касационната жалба е основателна. Неправилно решаващият съд е приел, че в полицейското разпореждане няма фактически основания за издаването му, както и че такива не се намират в административната преписка, поради което не е възможно да се проведе съдебен контрол за законосъобразност. В докладна записка УРИ 3796 р-8829/28.08.2018 г., изготвена от полицейския инспектор, е посочено, че във връзка с поставената задача от директора на ОД на МВР – Перник, многократно е посетил адреса в гр. Перник, ул. "Никифор Панкев" № 2. При посещенията си заедно с мл. полицейски инспектор А. П. са установили множество камери на улични стълбове, около имота, на гараж и постройка откъм външната страна на имота, като част от камерите сочат към улицата в двете посоки. Проведен е разговор с управителя на охранителна фирма "Джем Секюрити" ЕООД и е изпратено писмено запитване за изграденото видеонаблюдение. Проведени са разговори с лицата Е. П. А. и М. В. П., които са потвърдили, че са съсобственици на имота, но отказват да дадат писмени обяснения, твърдят, че поставените камери са бутафорни, т. е. не работят, изправни са само няколко камери, които сочат към имота. Приложено е писмо изх. № УРИ: 379600-6472/24.08.2018 г. от началника на 02 РУ – Перник до управителя на ЧОФ "Джем Секюрити" ЕООД, във връзка с проверка извършва ли се видеонаблюдение на обект – гр. Перник, ул. "Николай Панкев" № 2. В хода на съдебното производство е представено писмо вх. № 379600-6780/4.09.2018 г. от служител на "Джем секюрити" ЕООД, в което се сочи, че договорът за охрана чрез СОТ за обекта е прекратен, а договор за видеонаблюдение на този обект няма. От събраните гласни доказателства пред първоинстанционния съд е установено, че камерите са монтирани в имота поради посегателство върху собствеността, като свидетелката Е. А. е заявила, че те не работят. В показанията си свидетелят А. П. е потвърдил обстоятелствата, изложени в цитираната по-горе докладна записка. Заявява, че при посещението им на адреса са установили множество камери, в т. ч. на електрическите стълбове, но не са извършвали проверка дали камерите работят, както потвърждава, че е разговаряно с адресата на разпореждането преди издаването му. Съдът неправилно не е обсъдил по отделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства по спора. Видно от същите е, че полицейският служител е действал в изпълнение на разпореждане на директора на ОД на МВР - Перник, по сигнал за поставени камери и нерегламентирано видеонаблюдение от лицата, които са собственици и живеят в посочения имот. Извършил е проверка на място и е разговарял с адресата на акта. В т. 3 на оспореното разпореждане е посочено какви фактически действия следва да извърши касационният ответник, за да се преустанови видеонаблюдението с поставените камери на обществено място. Тези обстоятелства съставляват фактическите основания, послужили за издаване на оспореното разпореждане, поради което съдът неправилно е приел, че не е възможно да се установи кои са конкретните факти за неправомерно поведение на адресата, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни властническите си правомощия. В контекста на изложеното, съдът неточно е интерпретирал фактите по делото и е достигнал до неправилен извод, че те не мотивират издаването на акта. Фактическите установявания по делото обуславят извод за материална законосъобразност на оспорения акт. Без значение за спора е обстоятелството дали към момента на проверката колко от камерите са били работещи. Релевантно е, че са били насочени към обществени места и не са поставени от оторизирани лица да извършват охранителна дейност. Видеонаблюдението на обществени места е правно регулирана дейност и може да се осъществява правомерно само по предвидения в нормативната уредба ред. Право да извършват видеонаблюдение имат държавните институции в изпълнение на техните функции, търговци или юридически лица, които са лицензирани да извършват частна охранителна дейност, а във всички останали случаи – само при наличие на нормативно основание или при изрично съгласие. В случая не е установено видеонаблюдението с монтираните камери в имота на ответника по касация да е при изпълнение на някоя от изброените хипотези. След като от данните по делото е установено и това обстоятелство не е било спорно, че имотът, за чиято охрана са поставени, е собственост и се ползва от касационния ответник и целта е охрана на имуществото му, правилно полицейското разпореждане е адресирано към него. Административният орган е издал оспореното разпореждане при коректна преценка на фактическата обстановка и в кръга на предоставените правомощия по охрана на обществения ред и превенция на правонарушенията. При положение, че са били установени множество камери, в чийто обсег на заснемане попадат публични площи, очевидно видеонаблюдението надхвърля целите, за които е монтирано, а именно: защита на личната и имуществената неприкосновеност на ответната по касация страна и създава опасност за засягане правата на гражданите в сферата на защита на личните данни и тяхната неприкосновеност. Ето защо, обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Поради това, решението следа да се отмени и с оглед фактическите и правни установявания по делото, следва да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на М. В. П. против разпореждане № 3796 р-8792/27.08.2018 г., издадено от К. К., в качеството му на полицейски инспектор при Второ РУ – Перник. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,