Решение № 16105 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3151/2019 г.

Решение № 16105 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3151/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Янев от [населено място], чрез пълномощник адв. Арабаджиева, против решение № 7199 от 30.11.2018 г. по адм. дело № 6432/2018 г. на Административен съд-София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът началник на СГКК-София не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът С. Миков, чрез адв. Гогов, изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от страна на касационния жалбоподател и алтернативно за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Наведените от страна на ответника С. Миков доводи за недопустимост поради липса на правен интерес се явяват неоснователни, тъй като както е посочено и в обжалваното съдебно решение този въпрос е разрешен с влязлото в сила решение № 8113/15.06.2018 г. по адм. д. № 182/2018 г. на ВАС. Освен това наличието, респ. липсата на спор за собственост между заявителя на изменението на КК и собственика на засегнатия от изменението съседен имот е въпрос по същество с оглед изискванията на чл. 54 ЗКИР и не може да обуслови недопустимост на оспорването на заповедта за изменение на КК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд при спазване дадените с отменителното решение № 8113/15.06.2018 г. по адм. д № 182/2018 г. на ВАС указания, сочещи на липса на спор за собственост, е отхвърлил жалбата на Я. Янев срещу заповед № 18-14579/03.12.2014 г. на началника на СГКК-София, в частта, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР /в приложимата редакция/ са нанесени нови обекти в КККР с идентификатори 37914.6843.2035 и 37914.6843.2158 и са заличени обекти от КККР с идентификатори 37914.6843.306 и 37914.6843.315. Процесната заповед е потвърдена като законосъобразна, с мотив, че е установено, че са били налице предпоставките на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като заличеният имот с идентификатор 37914.6843.306 /нов 37914.6843.2158 е нанесен в първоначалната КК с по-малка квадратура от тази по документа за собственост. Не е установен "спор за собственост" между Я. Янев и С. Миков по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, въпреки установеното навлизане в съседния имот с идентификатор 37914.6843.315, тъй като площта на този имот след изменението е вповече от тази по документа за собственост- 1052 кв. м. към 1036 кв. м. Прието е, че е налице "непълнота/грешка" в КК, която правилно е отстранена с обжалваната заповед. Обсъдено е подробно заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, сочещо, че за имотите на Янев и Миков са налице два кадастрални плана /преди КК от 2010 г./ и два регулационни плана. Първият от преди 1956 г., по който имотите са неурегулирани и следват релефа на местността, и последващ РП от 1959 г. с отразяване имота на касатора Янев като УПИ IV-319, а на ответната страна Миков като част от УПИ II-318. С кадастралния план от 1985 г. имотите са нанесени с номера 315 и 306, като границата между тях се размива с тази от регулационния план от 1959 г. При одобряване на КК през 2010 г. се възпроизвежда границата от 1985 г. с отстъп навътре в имот 306, което е определено от вещото лице като допустима грешка. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради несъобразяване неприложимостта по реда на чл. 15, ал. 2 ЗНА на основанието за изменение на КК по чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/2005 г. - нанася се "регулационната линия като кадастрална граница". Процесната заповед № 18-14579/03.12.2014 г. на началника на СГКК-София, в частта, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР са нанесени нови обекти в КККР с идентификатори 37914.6843.2035 и 37914.6843.2158 и са заличени обекти от КККР с идентификатори 37914.6843.306 и 37914.6843.315, е издадена по заявление на С. Минков с искане за нанасяне в КК на с. Кокаляне, общ. Столична на собствения му УПИ XIV-318, кв. 23 по регулационните граници с нов идентификатор 37914.6843.2158. Обяснителната записка към проекта за изменение на КККР, а също и заключението на приетата по делото СТЕ, безспорно сочат на изменение на процесната обща граница между имотите с бивши идентификатори 37914.6843.306 и 37914.6843.315 по регулационната граница на УПИ XIV-318 от 2010 г., съгласно одобрено изм. на ПР със заповед №РД-09-399/23.11.2010 г. на главния архитект на район "Панчарево". Изложеното не обосновава от фактическа страна наличие на "непълнота и грешка" по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, на което правно основание е издадена процесната заповед, в частта за общата граница между имоти с идентификатори 37914.6843.306 и 37914.6843.315, тъй като изменението на ПР е одобрено със заповед, издадена един месец /23.11.2010 г./ преди одобряване на КККР на с. Кокаляне, одобрена със заповед №РД-18-76/21.12.2010 г. на изп. директор на АГКК. Освен, че няма данни за влизане в сила на заповедта за изменение на ПР, то няма и основание по ЗКИР за съобразяване на регулационната граница в КК, тъй като нейното изработване е било приключило. Не на последно място е и безспорното обстоятелство, че общата граница между имоти с идентификатори /стари/ 37914.6843.306 и 37914.6843.315 е заснета в КК по приоритетните критерии на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. – по материализирана на място граница /ограда/, която според СТЕ съвпада с границата по действащия към 2010 г. КП от 1985 г. Предвид изложеното, процесната заповед, в частта с която се изменя границата между имоти с идентификатори 37914.6843.306 и 37914.6843.315, е незаконосъобразна като издадена на несъответно правно основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54 от ЗКИР /след изм. ДВ, бр. 49/13.06.2014/, т. е. в хипотезата на "непълнота и грешка". Такава не е налице, предвид изложеното по-горе, а и административният орган не е бил сезиран с такъв вид искане за изменение на КК. Исканото от С. Минков изменение на КК е за нанасяне на кадастралната граница по регулационната такава на нов УПИ XIV-318 от 2010 г., каквото основание за изменение на КК не е залегнало в ЗКИР, а нормата на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/2005 г., доколкото е действаща към датата на издаване на процесната заповед /03.12.2014 г./, не може да послужи за правно основание за допускане на исканото изменение, тъй като допълва закона и е неприложима по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗНА. Следователно заповед № 18-14579/03.12.2014 г. на началника на СГКК-София, в процесната й част, с която са нанесени нови обекти в КККР с идентификатори 37914.6843.2035 и 37914.6843.2158 с оглед промяна на общата им граница, и са заличени обекти с идентификатори 37914.6843.306 и 37914.6843.315 се явява незаконосъобразна, обратно на приетото от административният съд с обжалваното решение, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, вместо него - постановено друго, с което се отмени заповедта, в тази част. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от касатора Янев по представеният списък по чл. 80 ГПК, по реда на чл. 143, ал. 1 АПК разноските в производството се дължат от СГКК-София и следва да бъдат присъдени в общ размер до реално направените разноски в производството, а именно: 555 лв пред първата съдебна инстанция, съобразно частично уваженото оспорване и 70 лв- държавна такса пред ВАС. Описаните в списъка по чл. 80 ГПК разноски от 720 лв и 800 лв – адв. възнаграждение не съответстват на приложения единствен Договор за правна помощ от 05.06.2017 г., който е представен и при първоначалното разглеждане на делото пред АССГ /адм. д. № 7456/17 г./. Следователно пълния размер на доказаните разноски в производството възлиза на сумата от 625 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение